Кога аденотонзилектомията не е ефективна?



01/11/2004
Аденотонзилектомията* няма важни клинични предимства в сравнение с поведение на наблюдение и изчакване при деца с леки симптоми на инфекции на орофаринкса или на аденотонзиларна хипертрофия, показаха резултатите от проучване на д-р Birgit K van Staaij и сътр. от Университета в Утрехт, Холандия, публикувани в British Medical Journal (BMJ) през септември (1). „Въпреки, че честите инфекции на орофаринкса и обструктивната сънна апнея се считат за адекватни показания за аденотонзилектомия при деца, доказателства за ползата от хирургията при деца с по-леки симптоми липсват“, коментират д-р van Staaij и сътр. Тонзилектомията, с или без аденотомия, е честа процедура в детска възраст, но въпреки това индикациите за оперативно лечение не са категорични, което личи и от разпространението в различните страни. През 1998 година в Холандия аденотонзилектомия е била извършена при 115 на 10 000 деца, в Англия – при 65 на 10 000, в САЩ – при 50 на 10 000. Д-р van Staaij и нейните колеги са провели тригодишно отворено, многоцентрово, рандомизирано контролирано проучване с 300 деца, на възраст между две и осем години, с индикации за аденотонзилектомия. На 151 от децата рандомизирано е била назначена аденотонзилектомия, а при останалите 149 е била приложена изчаквателна стратегия. От проучването са били изключени деца с анамнеза за седем или повече инфекции на орофаринкса за предишната година; с пет или повече за всяка от предходните две години; с три или повече за всяка от предшествуващите три години, както и децата със съмнение за обструктивна сънна апнея. В началото на проучването лекарите са попълнили анкети, въз основа на информация от родителите, за: броя инфекции на горни дихателни пътища (ГДП) и орофаринкса през изминалата година; наличие на обструктивни симптоми по време на сън; начина на хранене; предишни оперативни интервенции на ушите, носа или гърлото; наличие на рискови фактори за инфекции на ГДП. При контролните визити на 3-ти, 6-ти, 12-ти, 18-ти и 24-ти месец, отново са били попълнени анкети, а на децата съответно са били извършени УНГ преглед и измерване на ръст и тегло. За близо двугодишния период на проследяване, при аденотонзилектомираните деца са били регистрирани 2.97 периода на фебрилно състояние на човек на година, спрямо 3.18 такива епизода при неоперираните деца. През първите шест месеца честотата на тези епизоди е била значително по-ниска при аденотонзилектомираните, но от 6-ти до 24-ти месец не е била регистрирана разлика между двете групи. След аденотонзилектомията децата са били по-рядко с инфекции на ГДП и на орофаринкса (съответно 5.47 и 0.56 на човек за година), в сравнение с децата, оставени под активно наблюдение (съответно 6.00 и 0.77). През първите шест месеца по-малко деца от групата на аденотонзилектомираните са били със затруднение при хранене и с хъркане, но до 24-ия месец разликите между двете групи са изчезнали. „Редуцирането на проблемите през първите шест месеца след интервенцията, може да обясни защо обикновено лекари и родители са удовлетворени от аденотонзилектомията“, споделят авторите. Хирургичното лечение намалява недостатъчно броя на епизодите с фебрилитет, инфекции на орофаринкса и на ГДП на човек на година, при децата между две и осем години. Подгрупов анализ показва, че аденотонзилектомията е по-ефективна при децата с анамнеза за три до шест инфекции на орофаринкса в годината преди началото на проучването, в сравнение с децата с две или по-малко такива инфекции. Показанията за тонзилектомия, аденотомия и аденотонзилектомия на Американската академия по отоларингология – хирургия на глава и шия, са (изисква се един показател) (2): анамнеза за три или повече ангини и/или аденоидити за година, въпреки адекватно проведено лечение хипертрофия, причиняваща нарушения в захапката и растежа на лицево-челюстните структури, доказано от ортодонт хипертрофия, причиняваща обструкция на ГДП, тежка дисфагия, нарушения на съня или кардиопулмонални усложнения перитонзиларен абсцес, неотговорящ на лечение с дренаж персистиращ лош вкус или дъх при хроничен тонзилит, неповлияващ се от консервативно лечение хроничен или рецидивиращ тонзилит, свързан със стрептококово носителство и неповлияващ се от терапия с бета-лактамаза-устойчиви антибиотици едностранна тонзиларна хипертрофия, суспектна за неоплазма рецидивиращи супуративни или секреторни (серозни) отити (само аденотомия; съчетанието с тонзилектомия изисква и едно от горепосочените показания) (АК) * Съгласно оториноларингологичната терминология в България, е възприет терминът тонзилектомия с аденотомия Използвани източници: 1. van Staaij B. et al. Effectiveness of adenotonsillectomy in children with mild symptoms of throat infections or adenotonsillar hypertrophy: open, randomized controlled trial. BMJ 2004; 329: 651 http://bmj.com 2. American Academy of Otolaryngology – Head and Neck Surgery Clinical indicators Tonsillectomy, Adenoidectomy, Adenotonsillectomy www.entlink.net/practice/products/indicators/tonsillectomy.html Ваксина срещу синуит: Интраназалното прилагане на външномембранен протеин Р6 и холерен токсин индуцира специфичен имунитет на лигавицата на максиларните синуси и усилва билатералната ерадикация на нетипизирания Haemophilus influenzae (NTHi), съобщиха Masashi Suzuki и сътр. от Oita Medical University в Япония в списание Vaccine през ноември (http://iai.asm.org/cgi/content/full/69/5/2964). NTHi е сред водещите патогени за синуит. Един от протеините на неговата външна мембрана - P6 е общ антиген на всички типове и е подходящ кандидат за бактериална ваксина, индуцираща производството на P6-специфичен лигавичен и системен имунологичен отговор, главно от IgA и IgG изотип. Японските учени, които са провели опитите с лабораторни плъхове, съобщават, че системното приложение на ваксината не влияе върху ерадикацията на NTHi от синусите.