Infliximab е по-ефективен от methylprednisolone при тежък РА



01/11/2004
Болни с тежка форма на ревматоиден артрит (РА), резистентна на лечение с methotrexate (MTX), се повлияват по-ефикасно от infliximab (IFX)* в сравнение с пулсова терапия с methylprednisolone (MP), показаха резултатите от първото по рода си проучване на д-р F. A. Houssai и сътр. от Universite catholique de Louvain в Белгия, публикувани в Annals of Rheumatic Diseases през септември (1). Анализът на резултатите показва, че лечението с МР не е повлияло активността на РА. В групата на пациентите, получавали IFX, се наблюдава значително намаление на стойностите на показателите, отчитащи активността на болестния процес, както и чувствително подобрение в качеството на живот. При използване на критериите на ACR (American College of Rheumatology, Американски колеж по ревматология) за ефективност на терапията, 67% от болните на IFX са показали 20% подобрение, а при 44% от тях се отчита 50% намаление на активността на РА в края на проучването. В хода на изследването не са наблюдавани тежки инфекции или сериозни имуноалергични реакции като неблагоприятни ефекти на лечението. Според авторите, важен факт е, че при пациентите, провеждащи лечение с IFX, серумните нива на матриксната металопротеиназа–3 (MMP–3)** са се понижили с 41% в края на шестата седмица в сравнение с изходните стойности. Венозната пулсова терапия с МР се използва като част от лечението на тежките форми на РА с цел облекчаване на симптомите при болни, които трудно се повлияват дори и след прилагането на DMARDs (Disease Modifying Antirheumatic Drugs, антиревматични медикаменти, модулатори на болестта). През последните няколко години тази терапевтична схема беше ревизирана поради навлизането на нов клас антиревматични медикаменти – антагонисти на TNF (Tumor Necrosis Factor). Резултатите от контролирани клинични проучвания на infliximab, etanercept и adalimumab доказват ефективността им при потискане на възпалителната активност и при намаляване на прогресивното структурно увреждане на ставите. До момента ефектите на двата вида лечение при РА, резистентен на лечение с МТХ, не са били сравнявани в рандомизирано изследване. „Резултатите показват, че блокирането на TNF е с по-добър ефект от пулсовата терапия с МР при пациенти с тежък, рефрактерен РА, като се подобряват не само клиничните показатели за активност на заболяването, но и биологичните маркери на възпалението, какъвто е CRP (C-реактивен протеин)“, отбелязва изследователският екип. След приключване на проучването авторите са дали възможност на пациентите, лекувани с МР, да продължат терапията си с IFX. Болните съобщават за съществена разлика при повлияване на симптомите в полза на антагониста на TNF. Изследователите са подбрали 27 пациенти, които отговарят на следните критерии: възраст между 18 и 80 години; еволюция на болестта над една година; наличие на поне два от показателите за активност на заболяването: сутрешна скованост повече от 45 минути, СУЕ > 28 mm/h, CRP > 20 mg/l; неповлияване от лечение с МТХ при доза 15 mg на седмица. Част от участниците (n=15) са получили еднократно МР в доза 1g под формата на венозна инфузия. Останалите (n=12) са лекувани с IFX в доза 3 mg/kg в три последователни венозни инфузии - в началото на проучването, на втората и на шестата седмица. Всички участници са проследени за период от 14 седмици. През декември 2001 година д-р Nossent и съавт. публикуваха в Scandinavian Journal of Rheumatology (2) резултатите от нерандомизирано клинично изследване, което сравнява краткосрочните ефекти на пулсовата терапия МР с IFX при болни с РА, като не отчетоха статистически значима разлика между двете терапевтични схеми при своите 19 пациенти. Според д-р Houssai, вероятната причина за това разминаване в резултатите от двете проучвания е в подбора на пациентите. Не всички болни, участвали в изследването на д-р Nossent и сътр., са били с тежка форма на заболяването и само половината от тях са били на лечение с МТХ. „Трябва да се провеждат сравнителни проучвания между глюкокортикостероидите и антагонистите на TNF … и при началните форми на заболяването, още повече, че кортикостероидите се използват като част от индукционната терапия за постигане на ремисия“, заявяват д-р Houssai и сътр. (КД) * Infliximab (Remicade на Сentocor Inc.) бе одобрен от FDA през 1999 и по-късно се превърна в първото моноклонално антитяло, разрешено да се прилага (в комбинация с methotrexate) за спиране на прогресията на структурното увреждане на ставите и подобряване на физикалната функция при пациенти с умерена до тежка форма на активен ревматоиден артрит (www.remicade.com и www.centocor.com). Infliximab e химерично моноклонално антитяло, което се свързва с тумор-некротизиращия фактор (TNF)-alpha – приеман за причинител на възпалителния процес при хората. Първото показание, за което препаратът получи одобрението на FDA през 1998, е да се прилага за лечение на активна болест на Crohn. ** MMP–3 е ензим, който играе важна роля в разграждането на компонентите на ставния хрущял и на екстрацелуларния матрикс на костта. Използвани източници: 1. Durez P., et al. A randomized comparative study of short term clinical and biological effects of intravenous pulse methylprednisolone and infliximab in patients with active rheumatoid arthritis despite methotrexate treatment. Ann Rheum Dis 2004; 63: 1069-1074 www.annrheumdis.com и http://ard.bmjjournals.com 2. Nossent H., et al. Efficacy of methylprednisolone pulse therapy versus infliximab in the treatment of severe flares of chronic polyarthritis. Scan J Rheumatol 2001; 30: 335-339 www.ingenda.com