Хроничната контаминация с арсен увеличава риска от меланом



01/11/2004

 

Хроничната контаминация на организма с арсен, обективизирана чрез измерване на количеството му в материал от нокти, корелира с по-висок риск от развитие на кожен меланом (Melanoma malignum – ММ), показа проучване на д-р Freeman и сътр. от Националния онкологичен институт (National Cancer Institute) на Мериленд, САЩ, публикувано в American Journal of Epidemiology през октомври (1).

„На този етап много малко се работи върху проблема: свързани ли са възникването на ММ и продължителният контакт с арсен, въпреки че последният е доказан канцероген в етиологията на немеланоцитните тумори на кожата. Резултатите, които установихме са първите в тази насока и имат нужда от бъдещо потвърждение,“ коментират изследователите (2, 3).

Целта на контролираното проучване (case-control study) на територията на щата Айова е била да се провери хипотезата за асоциация между продължителната експозиция на арсен в околната среда и появата на ММ. То е обхванало 368 пациенти с ММ, новооткрити в периода 1999–2000 и 373 контролни случая на колоректален карцином, диагностицирани през същия период, като двете групи са съгласувани по пол и възраст.

Участниците е трябвало да попълнят специален формуляр, както и да предоставят материал под формата на изрезки от ноктите на краката за измерване на количеството арсен – при продължителната експозиция на организма на този елемент, той се акумулира в космите и ноктите. Анализът е осъществен с атомна абсорбционна спектрометрия.

Сред пациентите с най-висока отчетена концентрация на арсен, рискът за възникване на меланом е бил два пъти по-голям в сравнение с тези с най-ниското измерено съдържание на арсен (съотношение на честотите, OR =2.1; доверителен интервал, CI = 95%; р = 0.001). Установената зависимост не се влияе от цвета и типа на кожата по Fitzpatrick (класификацията на типовете кожа е дадена в статията за витилиго в същата рубрика) и от предшестващи изгаряния при излагане на слънчева светлина.

Кожният меланом е най-злокачествения карцином

ММ е неоплазия, възникваща от пигментообразуващите клетки (меланоцитите), с първична локализация по кожата (90%) и много рядко по лигавиците. Биологичният малигнитет на карцинома се дължи не толкова на локалната агресивност на първоначалната туморна формация, колкото на много ранната и силно подчертана склонност за метастазиране по лимфен и/или хематогенен път, която предсказва лоша прогноза – средна преживяемост между шест и девет месеца (4, 5).

ММ е тумор с най-бързо нарастваща честота в целия свят (например в Германия – средно с 8% годишно)

Честотата му в Европа варира между 5 и 14 случая на 100 000 души годишно. Най-рядко срещан е в черна Африка: 0.1/100 000 души годишно. Най-разпространен е в Австралия: 60/100 000 души годишно.

Възрастовият пик е около 60 години, като двата пола се поразяват с еднаква вероятност

ММ представлява едва 5% от кожните неоплазии, но всяка година от него умират три пъти повече хора, отколкото от немеланоцитни тумори на кожата

В САЩ ММ е най-честото малигнено образувание сред жените на възраст 25-29 години и е причина за над 7000 летални изхода годишно

Етиологията на ММ е неизвестна, но следните фактори се смятат, че потенцират възникването му:

наличие на генетична предиспозиция

множествени диспластични невуси

големи конгенитални невуси

xeroderma pigmentosum

имуносупресия

oпределен тип кожа по Fitzpatrick

интензивна експозиция на УВС (ултравиолетова светлина)

брой на слънчевите изгаряния в детска възраст

етническата принадлежност

Според данните от едно от последните проучвания в областта на меланома, и по-специално на обуславящите възникването му конституционални особености и фактори на околната среда, публикувано през април в Melanoma Research (6), най-значимите рискови фактори за поява на ММ са:

продължителното излагане на УВС (OR = 5.010; CI = 95%)

наличието на над 50 на брой обикновени меланоцитни невуси (OR = 4.684; CI = 95%)

Допълнителни важни фактори са:

професионално обусловеното излагане на УВС (OR = 2.573; CI = 95%)

светло-кестенявата коса (OR = 2.336; CI = 95%)

наличие и висока гъстота по кожата на соларни лентигинозни лезии и/или на актинични кератоми (OR = 1.824; CI = 95%)

втори тип кожа по Fitzpatrick (OR = 1.815; CI = 95%)

сините очи (OR = 1.757; CI = 95%)

Комбинирането на няколко, сами по себе си значими рискови фактора, води до над 46 пъти увеличение на риска от възникване на ММ, показват резултатите от изследването.

В литературата има данни от редица проучвания, които доказват,че арсенът има потенциални канцерогенни качества и участва в етиологията на преходноклетъчния карцином на пикочния мехур, на хепатоцелуларния карцином, на немеланоцитните кожни тумори и др. (2, 3, 7). Тези данни, наред с резултатите от проучването на д-р Freeman и сътр. за връзката на арсен с развитието на ММ, обуславят необходимостта от познаване на сферите на приложение на арсена, както и случаите, при които е възможна повишена експозиция:

Наред с употребата му в селското стопанство, като съставна част на различни хербициди и инсектициди, арсенът се добавя и към храната в птицефермите

При изгарянето на някои въглища, както и на дизеловото гориво, в атмосферата се отделя арсен, който в последствие може да достигне земята с валежите

В електронната индустрия арсен се използва за производство на микрочипове за компютри и лазери

Арсенът влиза в състава на различни бои за рисуване, фойерверки; прилага се при производството на стъкло, керамика и др. (8)

Арсенът в медицината

Преди откриването на антибиотиците арсеновите съединения, и по-специално разтворът на Foweler, са се използвали за лечение на различна патология – от кожни заболявания, през бактериални инфекции до артрит. В наши дни арсенът се употребява в медицината преди всичко като съставна част на медикаменти за лечение на левкемия.

Арсеновият триоксид (Trisenox на американската фирма Cell Therapeutics Inc., CTI) се прилага главно за лечение на пациенти с остра промиелоцитна левкоза (Acute Promyelocyte Leukemia – APL), при които след провеждане на цитостатична терапия е настъпил рецидив.

В момента текат проучвания, които ще оценят ефикасността на препарата като първо средство на избор в лечението не само на АРL, но и на други видове злокачествени новообразувания, включително мултиплен миелом (9). (ММ)

Използвани източници:

1. Freeman L., Dennis L., Lynch C. et al. Toenail arsenic content and cutaneous melanoma in Iowa. Am J Epidemiol. 2004 Oct 1; 160, 7: 679-87 http://aje.oupjournals.org

2. Karagas M., Stukel T., Morris J. et al. Skin cancer risk in relation to toenail arsenic concentrations in a US population-based case-control study. Am J Epidemiol. 2001 Mar 15; 153, 6: 559-65 http://aje.oupjournals.org

3. Chen Y., Guo Y., Su H. et al. Arsenic methylation and skin cancer risk in southwestern Taiwan, J Occup Environ Med. 2003 Mar; 45, 3: 241 – 8 http://www.ncbi.nlm.nih.gov

4. Braun-Falco O., Plewig G., Wolf H. Dermatologie und Venerologie, 4. Auflage, Springer-Verlag Berlin Heidelberg 2002; 1345 ff.

5. Brick W. Malignant Melanoma http://www.emedicine.com

6. Fargnoli M., Piccolo D., Altobelli E. et al. Constitutional and environmental risk factors for cutaneous melanoma in an Italian population. A case-control study. Melanoma Res. 2004 Apr, 14, 2: 151-7 http://www.ncbi.nlm.nih.gov

7. Karagas M., Tosteson T., Morris J. et al. Incidence of transitional cell carcinoma of the bladder and arsenic exposure in new hampshire. Cancer Causes Control. 2004 Jun; 15 5: 465-72 http://www.ncbi.nlm.nih.gov

8. http://www.umeciv.maine.edu

9. Arsen bei Leukamie wirksam, 30. Sep 2004 http://www.aerzteblatt.de