Етническите оръжия – близка реалност



01/11/2004
Постиженията на науката вече правят възможна разработката на биологични оръжия, които да поразяват само определена етническа група, предупреди Британската медицинска асоциация (British Medical Association - BMA) през октомври, цитирайки генетични открития от последните месеци, които позволяват идентифицирането на гени, по-често срещани в определени групи от населението и възможности те да бъдат атакувани. Според проф. Malcolm Dando от Bradford University, изследователите на човешкия геном са посочили случаи на малки мутации, наречени еднонуклеотидни полиморфизми (single nucleotide polymorphisms - SNPs), които варират значително при различни групи хора. Новата технология РНК-интерференция (RNAi) или post-transcriptional gene silencing (PTGS) може да бъде използвана за изключване на биологично важен ген в дадена популация (генотип-специфични въздействия). Други потенциални възможности на етническите биологични оръжия са: имитация на вируса на грипа А (Н1N1), причинил епидемията от Испанския грип през 1918 година биорегулатори, които атакуват имунната или нервната системи генно-модифициран антраксен бацил или синтетичен вирус на полиомиелита „Никога досега не е било толкова лесно да се разработи биологично оръжие – всичко, което е необходимо за това е на Интернет“, заяви Vivienne Nathanson, един от научните ръководители на BMA (www.bma.org.uk). Ако подобни генни оръжия въобще бъдат създадени, най-вероятното им приложение, според списание Arms Control Today (www.armscontrol.org/act), е в областта на стерилитета или психичните заболявания, където ефектите не се забелязват дълго време и трудно могат да бъдат определени като резултат от биологична или генна атака. (ДЯ) Хомосексуалността при мъжете се унаследява от майките Хомосексуалността при мъжете се обяснява с хиперхетеросексуалността на техните родственици от женски пол – хомосексуалните мъже произхождат обикновено от многодетни семейства, показа проучване на италиaнски етолози*, публикувано в електронната версия на Proceedings of the Royal Society B: Bilogical Sciences през октомври (1, 2). Andrea Camperio-Ciani и сътр. от Университета в Падуа са успели да опровергаят хипотезата, известна като „Парадокс на Дарвин“, според която, съгласно законите на еволюцията, популацията на хомосексуалистите би трябвало отдавна да е „измряла“, ако се приеме че този вид сексуални наклонности се унаследяват, защото хомосексуалните връзки никога не водят до възпроизводство на поколенията. „Ние установихме, че съществуват определени гени, които при мъжете обуславят хомосексуални наклонности, а при жените – повишена плодовитост. Все още не сме идентифицирали тези гени, но считаме, че те най-вероятно са локализирани върху различни хромозоми като една от тях е половата Х-хромозома.“, коментира този природен балансиращ механизъм Camperio-Ciani (3). Авторите са проучили семействата на 98 хомосексуални мъже и на 100 хетеросексулни. Резултатите показват, че майките на първите имат средно по 2.7 деца, в сравнение с майките на вторите – средно 2.3 деца. Освен това, сестрите на майките (лелите по майчина линия) на хомосексуалните мъже имат средностатистически повече потомци, отколкото лелите на хетеросексуалните мъже – съответно 2.0 и 1.5 деца. Изследователите са установили още, че в семействата на хомосексуалните мъже има и други родственици, и то по майчина линия, със същата сексуална ориентация, както и че повечето от тях имат по-големи братя. Тези данни подкрепят изказаната преди време хипотеза, според която хомосексуалността се дължи на промени в имунната система на майката по време на бременността , които се акумулират при всяка следваща бременност с мъжки плод. Резултатите от изследването на италианските учени не са достатъчни сами по себе си да докажат, че хомосексуалните наклонности се унаследяват, но в литературата съществуват редица сходни проучвания, които подкрепят тази теза. Американски изследователи от National Cancer Institute публикуваха преди години в списание Science данни за наличието на полиморфен маркер, локализиран в Xq28 – субтеломерния регион на дългото рамо на половата хромозома, чиято експресия увеличава четирикратно вероятността от развитие на хомосексуална ориентация (4). Жените притежават две Х-хромозоми и следователно този ген при сестрите на хомосексуалните мъже би трябвало да се асоциира също с генетично програмирана сексуалност, която обаче не се проявява във влечение към представителките на същия пол, а в хиперхетеросексуалност, резултираща в повече деца в семейството, което обяснява защо и как е просъществувала в хода на еволюцията популацията на хомосексуалните мъже – чрез свръхплодовитостта на техните майки и сестри. Camperio-Ciani и сътр. считат, че унаследяването на мъжката хомосексуалност е сложен процес, който не се програмира само от един ген. Майчината хиперсексуалност е фактор, обуславящ 14% вероятност за възникване на хомосексуални наклонности в момчетата, износването на повече мъжки плодове – 6%, като останалите 80% се реализират от експресията на други гени, предходни сексуални и социални изживявания по време на детството и юношеството, влиянието на средата и обществото. (ММ) * Етология (от гръцките думи етос - поведение и логос - наука): наука за биологичните основи и закономерности, определящи поведението на животинските видове. Изучаването на вродените елементи на поведението започва в края на 18-и век с изследванията върху инстинктите на различни видове бозайници. За основоположници на съвременната етология се смятат носителите на Нобеловата награда за медицина и физиология за 1973 австрийците Конрад Лоренц и Карл фон Фриш и холандецът Николас Тинберген за изградената от тях научна теория за поведението на животните. Етологията се интересува предимно от мотивите, които карат животните да достигат определена цел - в повечето от случаите това е задоволяване на биологична необходимост, свързана със запазване на вида. Особено интересни са най-ранните прояви на вроденото поведение. При висшите животни вродените безусловни рефлекси никога не се проявяват самостоятелно в процеса на развитието на възрастния индивид. Обикновено те се преплитат по сложен начин с придобитите през живота условни рефлекси. Етологията е наука за инстинктивните основи на поведението. Размножаването е начин да се изчисти генетичният материал от натрупаните грешки, т.е. като че ли начин да се живее вечно. А фундаменталният принцип на хетеросексуалните контакти е този за незаменимост на самката. Целта е размножаване, което да осигури ускоряване на естествената еволюция чрез организацията на ефективен полов подбор, при който част от самците естествено се отстраняват. Пред традиционната психология, както и при другите науки за човека, винаги е стоял въпросът за съотношението между биологичното и небиологичното влияние върху поведението на Homo sapiens. През 19-и и в началото на 20-и век е общоприето мнението за преоблаващото биологично влияние, като най-известен представител на тази теория е Зигмунд Фройд, които дефинира инстинктите „либидо“ и „мортидо“ и тяхното влияние върху човека. Използвани източници: 1. Mannliche Homosexualitat uber die Mutter vererbt? www.aerzteblatt.de 2. Camperio-Ciani A., Corna F., Capiluppi C.; Proc. R. Soc. Lond. B, published online, doi: 10.1098/rspb (2004) www.royalsoc.ac.uk 3. Мother’s genetics could influence sexual orientation www.nature.com/news 4. Hamer D., Hu S., Magnuson V., Hu N., Pattatucci A.. A linkage between DNA markers on the X chromosome and male sexual orientation. Science. 1993 Jul 16; 261, 5119: 321-7 www.science.com