RIFLE – нова дефиниция на острата бъбречна недостатъчност при критично болни



01/10/2004
Въпреки наличието на различни точкови системи за оценка на органната дисфункция в интензивните отделения, досега не съществуваше подобна система за оценка на бъбречната недостатъчност. Доскоро липсваше и общоприета дефиниция на острата бъбречна недостатъчност (ОБН) при критично болни. През юни Втората международна консенсусна конференция на групата по качествена инициатива при остра диализа (Acute Dialysis Quality Initiative Group– ADQI) постигна съгласие за определение на ОБН, на базата на повече от 30 съществуващи дефиниции, 47 ключови въпроса и системен обзор на литературата. Пълният текст на резултатите от дейността на шестте работни подгрупи можете да намерите на адрес www.ADQI.net (1). RIFLE (Risk, Injury, Failure, Loss, ESKD) включва три степени на дисфункция – риск, увреда, недостатъчност, и два клинични критерия – загуба на функция и терминална бъбречна функция Клиничните критерии са разделени на две, за да се диференцира персистиращата ОБН (определена като необходимост от бъбречна заместителна терапия за повече от четири седмици) от терминално бъбречно заболяване (ESKD - необходимост от диализа за повече от три месеца). В зависимост от използваните критерии, честотата на ОБН варира между 1-25% при пациенти в интензивни отделения, а смъртността между 28-90%. Найчесто функционалното състояние на бъбреците се охарактеризира в дефинициите за ОБН чрез стойностите на серумния креатинин и часовата диуреза, тъй като са полесни за измерване. Точността на измерването на клирънса на креатинина е ограничено, тъй като с намалението на степента на гломерулната филтрация (glomerular filtration rateGFR), секрецията на креатинин се увеличава, което води до потенциално надценяване на тежестта на ОБН. Серумният креатинин, подобно на клирънса на креатинина, не отразява точно GFR при начални нарушения на бъбречната функция. Въпреки това, степента на нарастването му отразява до голяма степен GFR. Серумният креатинин е специфичен тест за бъбречната функция и се измерва лесно. За разлика от него, серумната урея е неспецифичен тест за бъбречната функция. Часовата диуреза също не е високо специфичен тест за бъбречната функция (например неолигурична ОБН), с изключение на случаите, когато е силно намалена или липсва. Въпреки това, понякога промените в диурезата могат да са ранен индикатор за ОБН още преди да са налице промени в биохимичните показатели. Класификацията за ОБН се опира на следните параметри: класификацията да е лесна за приложение да дава определение за остра и хронична бъбречна недостатъчност да диференцира ранна (лека) ОБН от късна (тежка) ОБН показателите да бъдат с висока чувствителност и специфичност да показва промени на показателите спрямо изходните им стойности да е мултисистемна, т.е. да може да включи голям брой заболявания Възстановяването може да е пълно или частично: Пълно възстановяване е налице, когато пациентът се възстанови до изходните стойности, приети в RIFLEкласификацията Частично е възстановяването при промяна в степента на RIFLE– класификация и липса на нужда от бъбречна заместителна терапия Конференцията предлага следните физиологични маркери за бъбречна функция при ОБН (таблица 3): (ИТ) Изводите за клиничната практика Предлаганата класификация е посочена в таблица 1: Нормалните стойности на серумния креатинин за определена възрастова група могат да се получат при отнасяне на GFR към телесната повърхност – 75-100 мл/мин/1.73 м2 (таблица 2). В таблицата са използвани ниските стойности за GFR – 75 мл/ мин/1.73 м2: Възстановяването след ОБН може да се оцени в контекста на използваната дефиниция за ОБН. Използван източник: 1. Acute renal failure-definition, outcome measures, animal models, fluid therapy and information technology needs: The Second International Consensus Conference of the Acute Dialysis Quality Initiative (ADQI) Group www.ADQI.net