Реконструкция на мандибулата с тъканно инженерство



01/10/2004
Извършена е успешна трансплантация на мандибуларен костен графт, формиран изкуствено в m. latissimus dorsi на пациента, съобщиха немски учени в августовския брой на списание The Lancet (1). Този метод за създаване на костна тъкан от минерални блокове решава проблема с вземането на кост от друго място и създаването на вторичен костен дефект. „Надяваме се новият метод да се наложи в практиката. Ще проследим дългосрочното развитие на пациентите и при други подобни случаи“, заяви др Patrick Warnke от University of Kiel, Германия, един от авторите на публикацията. Описаната методика е приложена при 56-годишен пациент, загубил голяма част от мандибулата си след операция поради злокачествено заболяване. Дълги години той се е хранил само с течностии храни, които не са изисквали усилено дъвкане. За постигането на подходяща форма на графта, лекарите са използвали триизмерна компютърна томография и компютърно моделиране. След това са създали титаниева клетка с подходяща форма, която е била изпълнена с костни минерални блокове, инфилтрирани със 7 mg рекомбинантен човешки костен морфогенетичен протеин 7 (bone morphogenetic protein 7 - BMP7*) и 20 ml костен мозък от пациента. Титаниевата клетка е била имплантирана в m. latissimus dorsi на пациента. След седем седмици, имплантът е бил отстранен и образуваният костен графт е присаден на мястото на липсващата част на мандибулата. Чрез сцинтиграфия на костите и компютърна томография, извършени преди и след присадката, е установено наличието на костна минерализация и формирането на нова костна тъкан. Дъвкателната функция на пациента се е възстановила постоперативно и след четири седмици той е започнал да приема твърда храна за първи път от девет години. Според авторите на проучването, пациентът е бил доволен и от постигнатите естетични промени. Предимство на метода е и по-леката оперативна интервенция, в сравнение с конвенционалните техники и избягване на създаването на костен дефект на друго място. Методът може да се прилага и при други вродени или придобити аномалии на лицевите кости. В уводна статия в същия брой на The Lancet др Stan Grothos от Institute of Medical and Veterinary Science в Аделаида, Австралия заяви, че тепърва се очаква спор между учените и клиницистите за предимствата на тази оперативна техника (2). (ИТ) * Bone morphogenetic protein 7 (BMP7) или остеогенен протеин 1, е един от костните морфогенетични протеини (BMPs), които могат да индуцират ектопичен костен растеж. Първоначално са открити чрез способността на деминерализиран костен екстракт да предизвиква ендохондрална остеогенеза in vivo и на места извън скелетните кости. BMPs играят важна роля в ранното развитие на плода. Тяхната липса при опитни животни води до късна осификация на костите; недоразвитие на невралните дъги в лумбалната и сакралната област; полидактилия на задните крайници; намален брой нефрони и поликистоза в бъбреците; липса на пигментация на ретината; забавено развитие на очната леща и др. (3, 4). Използвани източници: 1. Warnke P, Springer I, Wiltfang J et al. Growth and transplantation of a custom vascularised graft in man. Lancet 2004; 364: 766-770 www.thelancet.com 2. Grothos, S. Reconstruction of human mandible by tissue engineering. Lancet 2004; 364: 735-736 www.thelancet.com 3. BMP7 www.bioscience.org/knockout/bmp7.htm 4. Homo sapiens gene BMP7 encoding bone morphogenetic protein 7 (osteogenic protein 1) www.ncbi.nih.gov/ AceView/av.cgi?db=human&1=BMP7