Proteus syndrome



01/10/2004
Proteus syndrome е рядко, комплексно увреждане на организма, характеризиращо се с асиметрично разрастване на различни по вид тъкани, с многообразни други клинични симптоми и тенденция към развитие на тумори. Има връзка между степента на кожно и системно засягане, обясняваща се с мозаичната генетична основа за развитие на заболяването, показаха резултатите от проучване на д-р Nguyen и сътр., публикувани в Archives of Dermatology през август (1). „Развитието на Proteus syndrome се обяснява с хипотезата за соматичен мозаицизъм, определен от мутация, която се явява летална в немозаично състояние (доминантен летален ген, чийто локус все още не е идентифициран). Следвайки тази логика, колкото по-рано възникне постзиготната мутация, толкова повече малформации се развиват в организма, а колкото повече кожни аномалии са налице – толкова по-тежко е интернистичното засягане“, коментира д-р Nguyen (2). Резултатите от проспективното кохортно проучване на 24 души, на средна възраст 12 години, припокриващи критериите за Proteus syndrome, при които е проведен пълен физикален преглед (включително дерматологичен) и са ревизирани данните от медицинските им досиета, показват кожни аномалии при 100% от пациентите, като най-честите са: липоми, локализирани в областта на главата, абдомена, слабините и долните крайници (92%) съдови малформации – хемангиоми и лимфангиоми (88%) така наречените „церебриформени тъканни невуси“ - доброкачествени образувания по плантарната повърхност на ходилата, резултат от хиперплазия на колагена в дермата, което се изразява клинично в церебриформена промяна на кожния релеф, болка при ходене и фетор от лезиите (83%) Останалите наблюдавани кожни прояви включват: епидермални невуси (67%), частична липохипоплазия, обхващаща половината от трункуса или локализирана по крайниците (38%), и циркумскриптна дермална хипоплазия (21%) - резултат от отслабена пролиферация на дермалните фибробласти, позволяваща прозиране на венозните съдове през кожата. При единични пациенти са наблюдавани аномалии в пигментацията, в растежа на космите и на ноктите. Кожните аномалии корелират количествено със степентана общото засягане на организма, като на този етап все още не могат да се обособят подвидове на Proteus syndrome, в зависимост от комбинацията дерматологични и висцерални симптоми Описано за първи път от д-р Michael Cohen през 1979 г., състоянието е наречено през 1983 г. от немския педиатър Has Rudolf Wiedemann Proteus syndrome - на името на древногръцкия бог Протеус, известен със своите метаморфози В САЩ е създадена Фондация на болните от Proteus syndrome (Proteus syndrome Foundation) за подпомагане на пациентите и техните семейства, с уебстраница www.proteus-syndrome.org или www.kumc.edu/gec/support/proteus.html . Най-честите извънкожни прояви, регистрирани от изследователите, са: хипертрофия на дланите и ходилата в 100% от случаите – оттук и синонимните названия на Proteus syndrome – Elephant man disease, Limb overgrowth, парциален гигантизъм хиперостоза на черепните кости - 58% хиперостоза на костите, изграждащи външния слухов канал – 25% спленомегалия – 33%, бъбречна хипертрофия – 17% най-често наблюдаваната неоплазия е епибулбарен дермоиден тумор – 29% при 33% от жените са доказани овариални цистаденоми, а при 29% от мъжете са наблюдавани хернии и недесцендирали или липсващи тестиси Четири пациенти са починали по време на проучването, като причината за фаталния край в четирите случаи е белодробен тромбемболизъм (БТЕ). Счита се, че увеличеният риск от дълбока венозна тромбоза и БТЕ допринася за общата заболеваемост и смъртност дори сред малки деца с Proteus syndrome. Умственото изоставане не е характерно за Proteus syndrome, а също така и появата на нови малформации след осем годишна възраст. Тъканната хипертрофия прогресира във времето до пубертета, след което достига до т.нар. „плато“ в хода на заболяването. Според д-р Rudolph Happle от Philipp University of Margburg, Германия, „Най-важният извод от изследването на д-р Nguyen и сътр. е, че те ни убедиха да не лекуваме хирургично церебриформените тъканни невуси, тъй като следоперативните цикатрикси са съпроводени с много по-силни болки при движение, отколкото самите лезии. Пациентите с Proteus syndrome изискват мултидисциплинарни грижи, координирани от педиатри и интернисти, като водеща остава ролята на дерматолога“ (3). По литературни данни Proteus syndrome е изключително рядко заболяване, с честота, по-малка от един на един милион души. Въпреки че постзиготната мутация, отговорна за клиничните прояви на ембрионалните соматични рекомбинации (найвече усиления тъканен растеж), възниква скоро след зачеването на плода, диагнозата Proteus syndrome се поставя едва в детска възраст (4). Съществуват следните групи критерии за отдиференциране на синдрома: мутацията възниква спорадично лезиите са дисeминирани мозаично заболяването има прогресивен ход (до пубертета) Наред с изброените, пациентите трябва да покриват и други три категории изисквания – А, B и C: А/1. Церебриформени тъканни невуси – те са патогномонични за заболяването B/1. Епидермални невуси 2. Непропорционално разрастване на една или повече от следните телесни части: крайници, пръсти, череп, прешлени, външен слухов канал, слезка, тимус 3. Специфични тумори като овариални цистаденоми или паротидни мономорфни аденоми при пациенти под 20 години C/1. Липоми или фокална атрофия на мастната тъкан 2. Капилярни, венозни или лимфни малформации 3. Лицеви аномалии като долихоцефалия (дълъг череп) и др. Най-честите усложнения при Proteus syndrome, които водят до повишена заболеваемост и преждевременна смъртност, са: малформации на ЦНС, тромботични инциденти, засягане на вътрешните органи, деформираща сколиоза... Обезобразеният вид на пациентите често е причина за изолация и стигматизация от страна на обществото. (MM)Използвани източници: 1. Diem N, Turner JT, Oslen C et al. Cutaneous manifestations of Proteus syndrome, Correlations with general clinical severity. Archives of Dermatology. 2004; 140, 947–953 http://archderm.ama-assn.org 2. Barclay L., Cutaneous manifestations of Proteus syndrome reflect general severity, Aug 19, 2004 www.medscape.com 3. Happle R. et al. The manifold faces of Proteus syndrome. Archives of Dermatology. 2004; 140, 1001–1002 http://archderm.ama-assn.org 4. Pletcher B. Proteus syndrome www.emedicine.com