Нов ендокопски метод за евакуиране на масивен интрацеребрален хематом



01/10/2004
Успешно евакуиране на масивен интрацеребрален хематом (ИЦХ) е реализирано посредством минимално инвазивен ендоскопски метод, съобщиха неврохирурзите д-р Ajay Bakshi и сътр. от института по Психично здраве и неврохирургия в Ню Делхи, Индия, в списание Neurosurgical Focus през юни (1). Оперираните с ендоскопския метод пациенти (13 души) са били с хематом, с обем над 40 милилитра, локализиран в областта на thalamus, putamen или capsula interna и влошаване на неврологичния статус, въпреки интензивните мерки за контрол на вътрекраниалното налягане. За ендоскопската операция е използвано комбиниране „три в едно“ на следните устройства: иригационен катетър, отделен електрод прикачен към 4 mm, 0 градуса ригиден телескоп (Hopkins) и допълнителни маневрени сонди. Приспособеният по този начин невроендоскоп може да се използва директно като микродисектор дълбоко в мозъчната тъкан, електрокаутер и иригиращо устройство. Предимството на тази комбинация е, че дава възможност на хирурга да освободи едната си ръка за извършване на аспирация или за въвеждането на биполарен форцепс в хематомната кухина. Почти пълна евакуация с тази техника е постигната при 11 от оперираните (85%). Четири случая (30%) са завършили летално в първите десет дни след интервенцията. По време на интервенцията е използвана обща анестезия. След точна локализация на хематома с помощта на магнитно резонансно изобразяване, най-често краниотомията е била извършвана под sutura coronaria, на два сантиметра встрани от sutura sagitalis на челната кост. Допълнителни фактори за избор на този достъп са по-голяма топографска близост до хематома и надлъжен размер на хематомната кухина. След извършване на четири сантиметрова инцизия на скалпа в медиолатерално направление е бил направен трепанационният отвор. След достигане на твърдата мозъчна обвивка и повдигане на U-образно ламбо, се е установило, че мозъкът е напрегнат и с тенденция за хернииране от направената краниотомия. Следващ етап от интервенцията е електрокоагулация под непрекъснат аспирационен контрол през pia mater в посока на хематома. Бързината на този достъп, извършен по този начин, осигуряванавременна декомпресия и улеснява преминаването на модифицирания (три в едно) телескоп през канал с диаметър по-малък от шест милиметра. Върхът на аспирационния елемент винаги трябва да бъде под директен визуален контрол. Съсирекът е бил евакуиран след фрагментиране (според консистенцията). В етиопатогенезата на три от случаите с интрацеребрален хематом стоят съпътстващи заболявания, като сърдечна и бъбречна недостатъчност, белодробен оток, а на един - кръвоизлив във ветрикулите. При оцелелите след интервенцията пациенти е останал траен неврологичен дефицит (хемиплегия). Според авторите, техниката използвана в настоящето проучване, е лесна за изпълнение. Малкото трепанационно отвърстие, както и сравнително безопасното манипулиране в ограничен обем, я прави подходяща за приложение особено при възрастни пациенти с мултисистемни заболявания. Честотата на интрацеребралните хеморагии в световен мащаб е 15 на 100 000 човека годишно, въпреки съвременната антихипертензивна терапия. Те са причина за 10% от случаите на мозъчен инсулт. За предимствата на неврохирургичната интервенция спрямо консервативното лечение все още се спори, но нови данни показаха благоприятен ефект при стереотактична аспирация* на хематома (2). (PP) * Стереотактична евакуация - бърз и съвременен метод за премахване на дълбоко разположен мозъчен хематом. Той е минимално инвазивен и рискът от кървене след процедурата е нисък (<2.5%) (2) Използвани източници: 1. Bakshi А, et al. Neuroendoskope-assisted evacuated of large intracerebral hematomas: introduction of a new, minimally invasive technique - preliminary report. Neurosurg Focus 2004 June, 16:1-5 www.aans.org/education/journal/ neurosurgical/june04/16-6-9.pdf 2. Teernstra OP, Evens SM, et al. Stereotactic treatment of intracerebral hematoma by means of plasminogen activator: a multicenter randomized controlled trial (SICHPA). Stroke 2003, 34;4: 968-74 http://stroke.ahajournals.org