Миоектомията подобрява миокардната перфузия при хипертрофична кардиомиопатия



01/10/2004
Миоектомията чувствително намалява размеритена зоните с исхемия в резултат на миокардна хипертрофия, което води до подобрение както на тоталната и регионалната перфузия, така и на резервното коронарно пълнене, показаха резултатите от проучване на д-р Manuela Jorg-Ciopor и сътр. от Университетската болница в Цюрих, Швейцария, публикувано през август в Journal of Thoracic Cardiovascular Surgery (1). „Септалният коронарен резерв показва значително нарастване при хирургично третираните пациенти с хипертрофична кардиомиопатия (ХКМ)*, в сравнение с медикаментозно лекуваните (+37%, р<0.05), което се обяснява с редуциране на миокардна тъкан“, обобщават авторите. Според данните от направеното проучване, дифузна и симетрична камерна хипертрофия се наблюдава в 42% от случаите, предносептално засягане в 31% и липса на макроскопски патологични изменения само в 9.5% от случаите. Камерната дилатациия и хипоконтрактилитет вероятно са обусловени от развитието на фиброза, установена в tunica media на малките артерии на миокарда. В проучването на д-р Ciopor и сътр. са участвали 22 пациенти с данни за ХКМ и 15 здрави контроли. Регионалната перфузия на миокарда, както и резервното коронарно пълнене** (regional coronary flow reserve) са били изследвани чрез позитронно-емисионна томография. Точна оценка на регионалната перфузия (ml/min/g) е била направена с маркиран (13N) амоняк в покой и в състояние на хиперемия, постигната чрез медикаментозна вазодилатация с dipyridamole в доза 0.56 mg/kg интравенозно. Резервното коронарно пълнене е измерено в три сърдечни равнини - върхово, базално и медиовентрикулно (1). Пациентите с ХКМ са били разделени на две групи от по 11 души. Първата е включвала участници на средна възраст 56±10 години, при които е извършена хирургична миектомия, а втората – пациенти, на средна възраст 53±13 години, лекувани само медикаментозно. Резултатите показват средна стойност на тоталния коронарен резерв - 3.87±0.92 за контролната група, 2.31±0.40 за оперираните (p<0.001 спрямо контролите) и 1.76±0.58 за медикаментозно лекуваните (p<0.001 спрямо контролите, p<0.05 спрямо оперираните). Септалният коронарен резерв е отчетен съответно 4.19±1.22 в контролната група и 1.76±0.58 при медикаментозно лекуваните. Значително намаление на стойностите му се наблюдава при миектомираните пациенти - 2.26±0.48 (p<0.001 спрямо контролите). Според проучване на изследователи от St George`s Hospital Medical School в Лондон сакцент върху наследствено обусловената миокардна хипертрофия, за развитието на болестта са отговорни пет гена, разположени в различни хромозоми. Те кодират синтезата на различни протеини: бета-веригата от молекулата на белтъка миозин (14 хромозома), тропонин Т (1 хромозома), и алфатропомиозин (15 хромозома) (2). Комбинацията от тези пет гена се проявява фенотипно с дефект в морфологията на сърдечния мускул. Хистологичният анализ показва дезорганизация в строежа на миокардната тъкан, междуклетъчното свързване, задебелена интима на интрамуралните кръвоносни съдове, както и анормално разпределение на последните. Причината за избирателното засягане на отделни участъци от миокарда засега остава неизяснена. Септалната миоектомия е средство на избор в лечението на пациенти с ХКМ при липса на отговор от медикаментозната терапия, която е комплексна и включва бета-блокери, блокери на калциевите канали и др. (PP) * Синоними: болест на Brock, болест на Teare ** Резервното коронарно пълнене се дефинира като отношение на коронарния кръвоток, измерен в условия на хиперемия, спрямо същия в покой Използвани източници: 1. Jorg-Ciopor M, Hess OM, Kaufmann PA. Regional myocardial ischemia in hypertrophic cardiomyopathy: Impact of myoectomy. Journal of Thoracic Cardiovascular Surgery 2004, 128: 163-169 http://jtcs.ctsnetjournals.org 2. Davies MJ, Mc Kenna WJ. Hypertrophic cardiomyopathy-pathology and pathogenesis. Histopathology 1995 Jun, 26; 6: 493-500 www.ncbi.nlm.nih.gov