Лептин е повишен при деца с атопична астма



01/10/2004
Високи серумни нива на лептин бяха установени при момчета с астма, според проучване на д-р Nermin Guler и сътр. от Медицинския факултет в Истанбул, резултатите от което бяха публикувани в Journal of Allergy and Clinical Immunology през август (1). Астмата и затлъстяването са тясно свързани, но много малко се знае за ролята на лептин при астматичните деца. Д-р Guler и неговите колеги са изследвали серумните нива на лептин и индекса на телесната маса (body mass index - BMI) при 102 деца с астма и 33 здрави техни връстници. Резултатите са показали достоверно по-високи нива на лептин при децата-астматици в сравнение със здравите деца – средна стойност 3.53 ng/ml срещу съответно 2.26 ng/ml (p=0.008). При подгрупов анализ е било установено, че тази разлика е валидна само за децата от мъжки пол – 3.09 ng/ml е нивото на лептин при момчетата с астма, спрямо 1.52 ng/ml при контролите (p=0.003). Д-р Guler и неговите сътр. не са установили значителна полова разлика в серумните нива на лептин сред астматичните деца, докато здравите момчета са били със значимо понисък лептин от здравите момичета (p=0.019). Освен това, нивата на лептин са били достоверно по-високи при децата с атопична астма в сравнение с тези с неатопична астма (p=0.038) и със сходен BMI. Данните от логистичния регресионен анализ са показали, че лептинът е предиктивен фактор за атопична астма (коефициент на вероятност 1.98, р=0.021) за разлика от пола, възрастта или BMI на децата. „Високите серумни нива на лептин при момчетата с астма обясняват отчасти по-голямата честота натова заболяване при тях,“ обобщават авторите. Лептин е хормон с важна регулаторна роля по отношение на телесното тегло, метаболизма и репродуктивната функция. Той се секретира главно от адипоцитите, а в малки количества и от клетки в епитела на стомаха и в плацентата. Висока експресия на лептинови рецептори е установена в определени зони на хипоталамуса, в Т-лимфоцитите и съдовите ендотелни клетки (2). Ефектите на лептин върху телесното тегло се медиират чрез въздействие върху центровете в хипоталамуса, които контролират чувството за глад и ситост, телесната температура и енергоразхода. Обсъждат се два механизма на действие на лептина: намалява чувството за глад и съответно намалява консумацията на храна, отчасти инхибирайки синтеза на невропептид Y, който е изключително мощен стимулатор на апетита увеличава енергоразхода, оценено въз основа на увеличената кислородна консумация, повишена телесна температура и загуба на мастна тъкан Концентрациите на лептин са ниски при хора и животни с малко количество мастна тъкан. Предполага се, че адипоцитите, нараствайки на размер в резултат на акумулиране на триглицериди, синтезират все по-големи количества лептин. При хората със затлъстяване серумните концентрации на хормона са обикновено повишени, което предполага, че при тях по-скоро липсва чувствителност към лептин. Този хормон се явява важен регулатор и на репродуктивната функция. Той стимулира секрецията на гонадотропин-рилизинг хормон (Gonadotropin releasing hormone), а по този начин и на лутеинизиращия и фоликулостимулиращия хормон от предния дял на хипофизата. Лептин е хормон и с важна имунологична роля. Според д-р Xiao и сътр.от Колумбийския университет в САЩ, той може да се освобождава под въздействие на възпалителни цитокини и в същото време да отслабва тяхното въздействие в организма (3). (АК) Използвани източници: 1. Nermin G. et al. Leptin: does it have any role in childhood asthma? J Allergy Clin Immunol 2004; 114, 2: 254-259. www.sciencedirect.com 2. Leptin. http://arbl.cvmbs.colostate.edu/hbooks/pathphys/ endocrine/bodyweight/leptin.html 3. Xiao E, et al. Leptin modulates inflammatory cytokine and neuroendocrine responses to endotoxin in the primate. Endocrinology 2003; 144, 10: 4350-3 www.ncbi.nlm.nih.gov Кремът Alergol на немската фирма Phyt-Immun (www.phytimmun.de), блокиращ навлизането през носа на алергизиращи субстанции, като прах и полени, намалява с 60% типичните симптоми при пациенти със сезонен алергичен ринит и е безопасна и ефективна алтернатива на използваните досега медикаменти, показаха резултатите от двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване на немски и руски учени, публикувани през август в Archives of Otolaryngology - Head and Neck Surgery (www.archotol.ama-assn.org). Тежестта на симптомите след първа назална апликация на полени е намаляла от степен 4 до степен 1 в групата, лекувана с Alergol интраназално четири пъти дневно за общо девет дни (-60%, р<0.001), спрямо редукция от степен 4 на степен 3 при контролите на плацебо (-25%, р<0.05). Разликата между двете групи след повторен провокационен тест е била високо достоверна (р<0.001).