Кожни тестове разграничават депресия от хронична умора



01/10/2004
Електродермален анализ показва значително понижени нива на кожна електропроводимост и едновременно с това повишена кожна температура при хора със синдром на хронична умора (chronic fatigue syndrome – CFS). Това сочат резултатите от канадско проучване, публикувано в августовския брой на International Journal of Psychophysiology (1, 2). Според д-р Hannah Pazderka-Robinson и сътр. от Alberta Hospital в Едмънтън, Канада, проучването е целяло разграничаване на двете състояния посредством психофизиологични методи. Наличието на общи симптоми между тях често създава диагностични затруднения: депресията се включва в симптомокомплекса на CFS, а умората е често срещан симптом на депресията. Учените от Канада са изследвали 36 пациенти с CFS, 19 - с депресия и 33 здрави контроли. Електродермалната активност е била записана с електроди, поставени на 3-ти и 4-ти пръст на всяка ръка, а кожната температура е била измерена чрез температурни трансдюсери на 5-ти пръст. Д-р Pazderka-Robinson и нейните колеги са регистрирали значително по-ниски нива на кожна електропроводимост при лицата с CFS в сравнение с пациентите с депресия и контролите. По отношение на този параметър, между групата на пациентите с депресия и контролната група не е имало разлика. Най-висока кожна температура е била измерена при лицата с CFS - средно 34.1?С, при пациентите с депресия тя е била 31.1?С, а при здравите контроли 30.1?С. Данните потвърждават хипотезата за регулаторната роля на автономната нервна система при CFS. „Това проучване допълва нарастващия брой доказателства, демонстриращи, че CFS и депресията имат различни невробиологични характеристики“, коментира д-р Pazderka-Robinson. Според данни на изследователския екип CFS засяга между 0.5% и 3% от населението. Наблюдава се по-често при жени, с пик на заболяването през третото и четвъртото десетилетие (1, 3). Етиологията на синдрома все още не е напълно изяснена. Той протича клинично с трудни за обективизиране симптоми, най-важният от които е хроничната умора. Тя се дефинира като 50% намаление във физическата активност, персистиращо шест и повече месеца без установена причина. Други често съобщавани оплаквания при CFS са: генерализирана мускулна слабост, преходни болки в ставите, болезнени шийни и аксиларни лимфни възли, повишена температура 37.5?С–38.6?С, болки в гърлото, усилване на умората за период от 24 часа и повече, след умерено или поенергично натоварване, невропсихологични нарушениякато фотофобия, проблеми с краткотрайната памет, затруднена концентрация, объркване, депресия. Някои специалисти сочат Chlamydia pneumoniae като възможен етиологичен фактор за развитие на CFS (4). Изказват се хипотези и за вирусна генеза на синдрома, свързвайки го с вируса на Epstein-Barr, вируса на полиомиелита, ентеровирусите и др. (3). До момента няма доказана причинноследствена връзка за тези теории. Предполага се, че при вирусната инфекция се уврежда ретикуларната формация и/или нейното корово представителство, с остатъчни функционални дефекти, без наличие на груби хистологични промени (5). (AK) Използвани източници: 1. Pazderka-Robinson Hannah, et al. Electrodermal dissociation of chronic fatigue and depression: evidence for distinct physiological mechanisms. Int J Psychophysiol. 2004; 53(3): 17182 www.sciencedirect.com 2. Reuters Health Information. Skin temperature, conductance differentiate chronic fatigue from depression. 2004 www.medscape .com 3. Grant Peter. Chronic Fatigue Syndrome www.medicineau.net.au /clinical/medicine/CFS.html 4. Emmons Wesley W., et al. Chronic Fatigue Syndrome www.emedicinehealth.com/fulltext/9217.htm 5. Dickinson CJ. Chronic Fatigue Syndrome – aetiological aspects. Eur J Clin Invest. 1997; 27(4): 257-67 www.ncbi.nlm.nih.gov