Изследване на обонянието получи Нобелова награда за медицина



01/10/2004
Нобеловата награда за медицина и физиология за 2004 година бе присъдена през октомври на американските изследователи проф. д-р Richard Axel и д-р Linda Buck за детайлното изучаване на човешкото обоняние. „Нобеловият комитет на Karolinska Institute реши да връчи тазгодишната награда на двама учени – д-р Axel и д-р Buck за откритията им в областта на обонятелните рецептори и функционирането на целия олфакторен орган – от молекулярно ниво до това на клетъчна организация“, заяви Goran Hansson, председател на комитета. В продължение на 13 години двамата учени са успели да идентифицират „огромно семейство“ гени - над 1000 на брой, на които съответстват различни типове обонятелни рецептори в човешкия организъм. Всеки от тях може да разпознава ограничено количество миризми. Двамата учени са открили механизма, по който всекидневно запомняме и идентифицираме хиляди разнообразни миризми – област, слабо проучвана досега. „При хората, както и при другите бозайници, отдиференцирането на негодната от подходящата за консумация храна само по лошата миризма, е въпрос на оцеляване“, коментират представители на журито. Д-р Axel е професор в Columbia University в Ню Йорк, а д-р Buck работи във Fred Hutchinson Cancer Research Center в Сиатъл. Паричната стойност на Нобеловата награда е $1.3 милиона (www.nobelprize.org). Нобелова награда за химия за механизма на разграждане на „дефектните“ протеини Нобеловата награда за химия за 2004 година бе връчена на израелците Aaron Ciechanover и Avram Hershko, и на американецът Irwin Rose за изследванията им през осемдесетте години на ХХ век на механизма на убиквитин-медиираното разграждане на „дефектните“ протеини в организма, което го предпазва от развитие на неоплазми. „Когато този процес на самозащита не функционира нормално, се разболяваме. Ракът на шийката на матката и муковисцидозата са нагледни примери за това,“ заяви Нобеловият комитет по химия, добавяйки, че „откритието на настоящите лауреати очертава възможност за откриване на нови медикаменти за лечение на тези и на други заболявания. Тримата изследователи са установили, че протеините, участващи в патогенезата на редица болести, са „маркирани“ с молекула, наречена убиквитин, по която става тяхното идентифициране и деструкцията им в протеозомите. „В процеса на синтезиране и разграждане на протеините в организма, някои от тях се изменят патологично. Ние открихме механизма, по който имунната система контролира този процес“, коментира Ciechanover. Направеното от тримата учени има изключителна практическа стойност в борбата с рака – големи фармацевтични компании, базирайки се на тяхната работа, са разработили и продължават да разработват медикаменти за лечение на дегенеративните и злокачествени заболявания. (ММ) История: Нобеловата награда по физиология и медицина е връчена за първи път през 1901 г. (откогато датира и основаването на престижните отличия) на Emil von Behring за постиженията му в областта на серумната терапия, спасила в последствие живота на стотици хора и станала основа за развитие на нови направления в медицината. В 104-годишната история на наградата за медицина не е имало определен носител осем пъти (за годините 1915-1918; 1921; 1940-1942). За нейни носители са били избирани в началото главно учени, посветили таланта си на борбата с инфекциозните и заразни заболявания (дифтерия, малария, Lupus vulgaris и др.). В последните десетилетия с приза се отличават предимно специалисти, работещи в най-динамично развиващите се сфери на медицинското познание – имунология, генетика, невробиология, диагностика и създаване на нови лекарствени продукти. Носител на Нобеловата награда за 1904 г., точно преди едно столетие, е Иван Петрович Павлов за неговите изследвания върху физиологията на храносмилането и в частност изучаването на условните рефлекси.