Изкуствено сърце увеличава преживяемостта до кардиотрансплан тацията



01/10/2004
Имплантирането на изкуственото сърце CardioWest Total Artificial Heart (TAH) на SynCardia Systems (www.syncardia.com) увеличава преживяемостта на показаните за кардиотрансплантация болни, съобщи проучване на Copeland и сътр. от University of Arizona в Tucson, САЩ, публикувано в августовския брой на New England Journal of Medicine (1). При декомпенсирана сърдечна недостатъчност трансплантацията е единственият ефективен метод на терапия, подобряващ продължителността и качеството на живот на пациентите. Използването на екстракорпоралните бивентрикуларни или подпомагащи левокамерната функция устройства в периода до трансплантацията води до увеличаване на преживяемостта с 51% до 71%. В ретроспективното многоцентрово изследване на Copeland и сътр. са били включени 130 пациента за периода от 1993 до 2002 година, разделени на две групи: контролна (35 души) и терапевтична (95). Изследването е проведено с цел да оцени ефективността и безопасността на CardioWest TAH при пациенти, които са избрани за сърдечна трансплантация и са застрашени от летален изход преди нейното извършване поради декомпенсирана тотална сърдечна недостатъчност. Резултатите показват, че степента на преживяемост до трансплантация при пациентите от терапевтична група е 79%, спрямо 46% при пациентите от контролната група (p<0.001, интервал на чувствителност 95%). Едногодишната преживяемост на пациентите с присадено изкуствено сърце е 70%, докато при контролната група тя е 30% (p<0.001). Едногодишната и петгодишната преживяемост на трансплантираните пациенти, с имплантиран преди това CardioWest Total Artificial Heart, е съответно 86% и 64%. Новият имплант напълно замества функциите на камерите и клапите на сърцето.Той може да се използва при противопоказания за имплантиране на еднокамерни или двукамерни устройства - аортна регургитация, ритъмнопроводни нарушения, тромб в лявата камера, придобит междукамерен дефект или необратима хиподебитна тотална сърдечна недостатъчност. „Устройството е показано да се използва като мост до извършването на сърдечна трансплантация при пациенти, които са избрани за такава трансплантация, и са с риск от предстояща смърт поради необратима бивентрикуларна сърдечна недостатъчност и замества при тези пациенти собствените камери и клапи“, заключи през март 2004 година Комисията за устройства на циркулаторната система на Американската агенция за храните и лекарствените средства (Circulatory System Devices Panel - FDA) (2). Решението се позовава на данните от клинични проучвания, показващи че CardioWest TAH значително намалява смъртността при кандидатите за предстояща сърдечна трансплантация и подобрява прогнозата им и след трансплантация. Комисията посочи, че устройството не е подходящо при пациенти с противопоказания за прилагането на антикоагулантна терапия. (ОИ) Използвани източници: 1. Copeland J, Smith R, Arabia F, et al. Cardiac replacement with a total artificial heart as a bridge to transplantation. The New England Journal of Medicine, 2004, August 26 (9): 859–867 www.nejm.com 2. www.fda.gov/cdrh/panel/summary/circ-031704.html Полиморфизмът на гена за аполипопротеин Е (ApoE) влияе върху липидната обмяна, но не и върху риска от исхемична болест на сърцето при жени под 65 години (преждевременна ИБС), съобщиха през септември изследователи от Университета на Любляна, Словения в Annales de Genetique (Letonja M et al. Apolipoprotein E gene polymorphism effects triglycerides but not CAD risk in caucasian women younger than 65 years. Ann de Genet Paris, 2004; 47; 2:147-153). Честотите на трите алела – Е2, Е3 и Е4* - при пациентките с ИБС е: 5.1% спрямо 5.7% при контролите за Е2; 85.4% спрямо 83.3% за Е3 и 9.5% спрямо11% за Е4, е показало сравнението на честотите на АpoE алелите и генотиповете при 147 пациентки с преждевременна ИБС (потвърдена с коронарна ангиография) и 114 здрави жени – контроли. При жените с Е2/Е3 генотип са измерени значимо по-високи нива на триглицеридите в сравнение с тези с E3/3 генотип (2.23±2.13 mmol/l спрямо 1.73±0.84 mmol/l; p<0.05). Не е била установена зависимост между полиморфизмана гена за ApoE, рисковите генотипове (Е3/ 4 и Е4/4) и риска от ИБС (коефициент на вероятност 0.9, p=0.7). Съчетанието от метаболитни нарушения като артериална хипертония, захарен диабет, намалени нива на холестерола в липопротеините с висока плътност (HDL) и по-високият индекс на телесна маса (ИТМ), но не и рисковият генотип на полиморфизма на гена за АpoE, са независими рискови фактори за преждевременна ИБС при женската (европеидна) популация, смятат авторите. * Генът за ApoE е полиморфен. Съществуват три често срещани алела - Е2, Е3, Е4, които кодират трите главни изоформи на АpoE и водят до шест честосрещани генотипа