ХОББ често пъти не се диагностицира и лекува адекватно



01/10/2004
ХОББ (Хронична обструктивна белодробна болест) често пъти не се диагностицира и лекува адекватно. При над половината от болните с ХОББ се поставя погрешно диагнозата бронхиална астма, показаха резултатите от проучване на David Price и сътр. от University of Aberdeen, Шотландия, представени през септември на годишния конгрес на ЕRS (European Respiratory Society) (1). В изследването са участвали 597 пациенти на възраст над 40 години с предполагаеми данни за хронично обструктивно белодробно заболяване. Приблизително 40% от болните са с новооткрита ХОББ, като при 51.5% от тях е била поставена първоначално диагноза астма, при 10.6% - обструктивна белодробна болест и при 37.9% - белодробен емфизем или хроничен бронхит. Само 3.5% от пациентите са лекувани с антихолинергични медикаменти, които заедно с бета-агонистите са първо средство на избор за лечение на ХОББ. Спирометричното изследване окончателно потвърждава диагнозата. ХОББ e прогресивно заболяване, което води до значително влошаване на белодробната функция и хронична дихателна недостатъчност с инвалидизация на пациентите. Болестта е четвъртата по честота причина за летален изход в световен мащаб. Възможно обяснение за това е фактът, че 75% от случаите в Европа и 50% от тези в САЩ не се диагностицират своевременно. Как да диагностицираме ХОББ? Препоръките за диагностика и лечение на ХОББ, публикувани през 2001 година (2), са базирани на изследването GOLD (Global Initiative for Chronic Obstructive Lung Disease). Те са одобрени от Световната здравна организация (СЗО) и американския NHBLI (National Heart, Blood and Lung Institute) и се актуализират всяка година. По последни данни за ХОББ трябва да се мисли при: Хронична кашлица – интермитентна или персиситираща (често през деня, по-рядко нощно време) Експекторация Диспнея – персистираща, интермитентна, появяваща се при физически усилия и респираторниинфекции Контакт с рискови фактори – тютюнопушене, прах, химически вещества При наличие на гореописаните симптоми, пациентите трябва да се изследват за обструктивно белодробно заболяване. Спирометрията е златният стандарт за поставяне на диагнозата измерване на ФЕО1 (форсиран експираторен обем за една секунда) и ФВК (форсиран витален капацитет). Отчитане на кръвно-газовия анализ също подпомага диагностицирането. При ФЕО1/ФВК <70% и очакван след бронходилататорен тест ФЕО1 <80% се счита, че пациентите са с частично обратима обструкция на белодробните пътища. Класификация на ХОББ Стадий 0 (с риск за развитие на ХОББ) – нормална спирометрия, хронични симптоми (кашлица, отделяне на храчки) Стадий 1 (лека ХОББ) - ФЕО1/ ФВК 80%; със или без хронична симптоматика Стадий 2 (умерена ХОББ) - ФЕО1/ ФВК <70%; 50% <ФЕО1 <80% (очакван); със или без хронична симптоматика Стадий 3 (тежка ХОББ) - ФЕО1/ ФВК <70%; 30% <ФЕО1 <50% (очакван); със или без хронична симптоматика Стадий 4 (много тежка ХОББ) ФЕО1/ФВК <70%; ФЕО1 <30% (очакван); ФЕО1 <50% (очакван) и ХДН (хронична дихателна недостатъчност) Лечението на ХОББ Стадий 0 – избягване на рисковите фактори и прилагане на противогрипна ваксина в началото на всеки есенно-зимен сезон Стадий 1 – при необходимост се добавя краткодействащ бронходилататор Стадий 2 – прибавяне на един или няколко краткодействащи бронходилататори и рехабилитация Стадий 3 – прибавяне на инхалаторни кортикостероиди при необходимост Стадий 4 – кислородна терапия при ХДН, евентуално хирургично лечение (ОИ) Изводите за клиничната практика Данните от анамнезата и физикалния преглед (рискови фактори, типичните клинични симптоми, минали респираторни заболявания) често пъти са достатъчни за поставяне на диагнозата Спирометрията и кръвно-газовият анализ окончателно потвърждават диагнозата Лечението на ХОББ е поетапно, в зависимост от тежестта на заболяването Ранното спиране на тютюнопушенето и изборът на ефикасен медикамент могат значително да намалят инвалидизацията при болните Използвани източници: 1. D. Price, DG Tinkelman et al. Misdiagnosis of COPD in primary care. Abstract presented at ERS 2004, Glasgow, Scotland. 4–8 September 2004 www.innovations-report.com/ html/reports/medicine_health/report-33269.html 2. Global Initiative for Chronic Obstructive Pulmonary Disease. Global Strategy for Diagnosis, Management and Prevention of Chronic Obstructive Pulmonary Disease: NHLBI/WHO Workshop Report. National Institute Health; 2001 NHI Publication No. 2701 www.goldcopd.com