Гените ще определят какви лекарства да вземаме



01/10/2004
Представете си, че при вас идва пациент с високо ниво на холестерол. Може да му предпишете статини – често прилагани медикаменти, с малко странични ефекти, които блокират синтеза на холестерол в черния дроб. Проблемът е, че има проучвания, които сочат, че два честосрещани единични нуклеотидни полиморфизма (SNPs) в гена за 3-хидрокси-3-метилглутарил-коензим А редуктазата (HMGCR) намаляват липидопонижаващата ефективност на статините като компетитивни инхибитори на HMGCR (1, 2). Но вие не се притеснявате – с един удар върху клавиатурата на компютъра, прочитате генетичния код на пациента, който е записан в здравния му талон, и разбирате, че предписването на статини при този случай с един от двата SNPs е просто загуба на време и средства... Звучи като научна фантастика, но това всъщност е концепцията на „персонализираната медицина“ – предписване на лекарствена терапия, в зависимост от индивидуалния генотип, в основата на която стои фармакогенетиката. Много учени вярват, че фармакогенетиката ще доведе до „свещения Граал“ в медицината – възможността за изписване на подходящото лекарство, в подходящата доза, на подходящия пациент. Фармакогенетиката се занимава с връзката между фармакологичното действие на лекарствата и генетичния профил на пациента. Развитието може да доведе до индивидуализиране на лекарствената терапия, въз основа на ДНК-анализ на пациента. Но на този етап все още съществуват редица препятствия за въвеждането в клиничната практика. „Отдавна е известно, че индивидуалният генетичен профил обуславя реакцията на пациента към даден медикамент - той определя както ефекта от лечението, така и нежеланите странични реакции. Фармакогенетиката, или така наречената „персонализирана медицина“, дава нови възможности на медицината“, заяви проф. Graham Lewis, от Университета вЙорк, Великобритания (3). При един пациент даден медикамент действа отлично, при друг – не толкова добре, а трети дори страда от страничните му ефекти. Често пъти малки разлики в един или повече гени определят индивидуалните реакции към лекарствата. Разлики в гените може би стоят и в основата на резистентността към антибиотици на някои микроорганизми и развитието на тумори от здрава тъкан. „Около 6% процента от хоспитализациите се дължат на неблагоприятни странични ефекти на лекарства. Проблемът е много по-голям, отколкото повечето от нас смятаха“, заяви проф. Lewis. Има лекарства със сериозни странични ефекти при малка част от пациентите. Ако можем да „прочетем“ генетичния код на пациента, ще можем да проверим каква би била реакцията му към даден медикамент и дали попада в рисковата група с възможни усложнения. През юни, правителството на Великобритания обяви, че отделя $7.3 милиона за шест фармакогенетични изследователски проекта. Сумата е част от предвидените от правителството $75 милиона за проекти, обявени миналата година в „Бяла книга за генетиката“ (Genetics White Paper) (4): St James’ University Hospital - за разработване на скринингов тест за идентифициране на пациенти, които биха развили малигнена хипертермия по време на обща анестезия Salford Royal Hospital - за изследване на възможни генетични фактори за развитието на неблагоприятни странични ефекти от azathioprine University of Newcastle upon Tyne - за изследване на възможни генетични фактори, които да определят развитието на чернодробно увреждане при пациенти, приемащи penicilline и противотуберкулозни медикаменти University of Liverpool - за проучване върху ролята на генетичните фактори за хеморагичните усложнения при приемане на индиректни антикоагуланти The Walton Centre for Neurology and Neurosurgery - за проект, свързан с подобряване терапията при епилепсия University College of London - за проект, свързан с намаляване на кардиотоксичните странични ефекти на антрациклините. Антрациклините са медикаменти, които се прилагат в комплексното лечение на левкемия и рак на гърдата и подобряват значително прогнозата на пациентите. Етични проблеми на фармакогенетиката Стартирайки през август 2004 г., за период от три години, проф. Andrew Webster, проф. Graham Lewis и сътр. от Отдела за наука и технологии в Университета в Йорк ще търсят връзка между ДНК-профила и ефекта от терапията при 2400 пациенти на терапия с Warfarin (5). Проучването ще включва и етичните проблеми при прилагането на фармакогенетиката в клиничната практика. Изследователите ще регистрират до каква степен пациентите са съгласни да им се взема ДНК-проба и каква ще е обществената реакция на изследването. Авторите дефинират следните основни етични проблеми: получаване на информирано съгласие за провеждане на фармакогенетично проучване, запазване на конфиденциалност на получените данни и до каква степен да се информира пациентът за резултатите от изследването. В момента около 600 000 души във Великобритания получават Warfarin. При една малка част от тях се наблюдават сериозни усложнения като хеморагии в жизнено важни органи, плацентни и ретроплацентни хематоми по време на бременност, тератогенеза, дори exitus letalis. Ако генетичният профил се знае предварително, лекарите ще могат да дозират много по-точно медикамента, като по този начин ще намалят честотата и тежестта на страничните ефекти. Все още липсват достатъчно големи клинични проучвания, които да докажат икономическата ефективност от приложението на фармакогенетиката. Трудно е и да се отдиференцира ролята на други съществени фактори, които влияят на ефекта от терапията, като начин на живот, хранене и възрастови промени. По-важни организации и проекти, свързани с фармакогенетиката Фармакогенетична изследователска мрежа (Pharmacogenetic Research Network - PGRN), спонсорирана от Националния институт по общомедицински науки (National Institute of General Medical Sciences - NIGMS), САЩ: www.nigms.nih.gov/pharmacogenetics Фармакогенетична група за противоракови медикаменти (The Pharmacogenetics of Anticancer Agents Group - PAAR) обединява усилията на Националния институт за здраве (National Institute of Health - NIH), университетите в Chicago и Pittsburgh и Изследователската детска болница St. Jude (St. Jude Children’s Research Hospital) за откриване на връзката между генетичния полиморфизъм и фармакодинамиката, транспорта и метаболизма на противораковите медикаменти: www.pharmacogenetics.org Изследователска фармакогенетична мрежа (Pharmacogenetics Research Network - PGRN) е национален изследователски консорциум в САЩ, чиято цел е да търси връзката между генетичните вариации и лекарственото действие: www.aspet.org/ pu bl i c / d i v i s i on s / d r u g m e t a b / pharmacogenetics_research_networ.htm База данни за фармакогенетика и фармакогеномика (Pharmacogenetics and Pharmacogenomics Knowledge Base - PharmGKB) е изследователски проект на Университетa в Stanford и е част от PGRN на NIH. Базата данни включва генетична и клинична информация за изследователските проекти, провеждани в различни медицински центрове на PGRN: www.pharmgkb .org Фармакогенетиката ще бъде водеща в молекулярната генетика Лабораторните тестове в областта на фармакогенетиката ще доведат до експлозивно развитие на молекулярните диагностични тестовепрез следващите десет години, показа публикувано през май проучване на маркетинговата компания Kalorama Information, част от MarketResearch.com (6). В момента фармакогенетичните проучвания представляват около 2% от молекулярните диагностични тестове, но се очаква те да достигнат годишен ръст от около 200%. „В момента фармакогенетични проучвания се правят основно за лечение на СПИН, но нови открития в областта на невропсихиатрията ще доведат до нарастваща роля на фармакогенетиката“, заяви д-р Kenneth Krul, автор на доклада, който на 628 страници прави обзор на технологиите, приложенията, производителите и пазара на молекулярно-диагностични тестове. (ИТ)Използвани източници: 1. Chasman DI, Posada D, Subrahmanyan L, et al. Pharmacogenetic study of statin therapy and cholesterol reduction. JAMA 2004; 291:2821-2827 http://jama.ama-assn.org/ 2. Haga SB, Burke W. Using pharmacogenetics to improve drug safety and efficacy. JAMA 2004, 291: 2869-2871 http:// jama.ama-assn.org/ 3. York University www.york.ac.uk 4. Department of Health Genetics White Paper www.dh.gov.uk 5. Graham Lewis. As medicine targets personal DNA profiles, York researchers examine ethics and patient experience www.innovations-report.com/html/reports/medicine-health/ report-32099.html 6. Kalorama Information U.S. market for molecular diagnostics, 2nd Edition www.kaloramainformation.com/pub/943017.html