Бъбречната недостатъчност предсказва появата на сърдечносъдови инциденти при есенциална хипертония



01/10/2004
Умереното по тежест увреждане на бъбречната функция при пациенти с есенциална хипертонична болест е самостоятелен фактор, който определя риска от сърдечносъдови инциденти, показаха резултатите от изследване, публикувано през юни в Journal of the American Society of Nephrology (1). Развитието на хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) е свързано с висока заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови усложнения, се знае от клиничната практика, но още липсват достатъчен брой лонгитудинални проучвания на връзката между тях. Д-р Julian Segura и екип от Hypertension Unit в Hospital 12 de Octubre в Mадрид са проследили 281 болни с есенциална хипертония, с давност на последната над пет години. В началото на проучването участниците са били със съхранена бъбречна функция. Гломерулната филтрация (ГФ), оценена чрез креатининовия клирънс (CrCl), e била запазена (CrCl >90 ml/ min/1.73m2). Целта на изследването е била да се установят нарушенията, които настъпват в ГФ при пациенти с дългогодишна есенциална хипертонична болест и да се оцени как развитието на ХБН повлиява прогнозата за сърдечносъдовите усложнения. Средният период на проследяване на болните е 13.2 години. Промените в бъбречната функция са прогресирали до ХБН (CrCl <60 ml/min/1.73m2) при 41 от участниците в изследването (14.6%). За това допринасят и фактори като изходно ниво на серумния креатинин, средни стойности на холестероловата фракция, възраст, изходна стойност на систолното налягане. Сърдечносъдови и мозъчносъдови инциденти – остър миокарден инфаркт (n=16), стенокардни оплаквания (n=9), застойна сърдечна недостатъчност (n=8), инсулт (n=16), са регистрирани при 49 болни (17.4%). От тях, 40.6% са били с ХБН и само 13.3% са имали съхранена бъбречна функция (р<0.001). АСЕ-инхибитори са приемали 128 болни, като част от антихипертензивната терапия. Останалите 153 пациенти са използвали други антихипертензивни медикаменти. От групата, лекувана с АСЕ-инхибитори, 12.5% са имали сърдечносъдови усложнения, спрямо 21.6% от групата, при която те не са включени в лечението. „Нашите данни показват, че значителен процент от пациентите с артериална хипертония развиват ХБН, която се дефинира като понижаване на креатининовияклирънс под 60 ml/min/1.73m2“, твърдят д-р Segura и сътр. Развитието на ХБН, възрастта и мъжкият пол са самостоятелни фактори, които определят риска от сърдечносъдови инциденти, според изследователския екип. При пациенти с есенциална хипертония и съхранена бъбречна функция в началото на болестта, прогресиращото във времето нарушение на ГФ е свързано с неблагоприятна прогноза по отношение на сърдечносъдовата система. (КД) Използван източник: 1. Segura J, Campo C, Gil P, et al. Development of chronic kidney disease and cardiovascular prognosis in essential hypertensive patients. J Am Soc Nephrol 2004, 15: 1616-22 www.jasn.org