Заболяванията на щитовидната жлеза са по-чести при хората с хроничен хепатит С



01/09/2004
Пациентите, инфектирани хронично с вируса на хепатит С, имат достоверно по-висока честота на заболявания на щитовидната жлеза (хипотиреодизъм и тиреоиден автоимунитет) дори и при липса на цироза, хепатоцелуларен карцином или лечение с интерферон, в сравнение със здравите контроли или с пациентите с хроничен хепатит В, съобщиха авторите на ново проучване в Италия, публикувано през юли 2004 в American Journal of Medicine (1, 2). При пациентите с хроничен хепатит С трябва периодично да се изследва тиреоидната функция, препоръча водещият изследовател на проучването д-р Alessandro Antonelli от Медицинското училище на Университета в Пиза. Чувствителен дял - 13% от хронично инфектираните с HCV пациенти са с хипотиреоидизъм спрямо 3-5% от контролните групи. Освен това, инфектираните с хроничен хепатит С имат достоверно по-високи нива на тиреоид-стимулиращ хормон (TSH) и значимо по-ниски нива на свободен тироксин (Т4) и на свободен трийодотиронин (Т3) в сравнение със здравите контроли (жители на райони с йоден дефицит) или с инфектираните с хепатит В. В проучването са участвали 630 пациенти с хроничен хепатит С. Достоверно повече пациенти от хронично инфектираните с HCV са били позитивни за антитиреоидни антитела (при 17% са открити анти-тироглобулин антитела и при 21% - анти-тиреоид пероксидаза антитела). Antonelli и сътрудници планират популационно-базирани епидемиологични проучвания за изследване на връзката между болестите на щитовидната жлеза и HCV инфекцията. В световен мащаб инфекцията с вируса на хепатит С (HCV) е най-често съчетана с екстрахепатална симптоматика. Лимфотропизмът на НСV води до хронично стимулиране на имунната система, а това отключва автоимунни и лимфопролиферативни нарушения. Криоглобулинемия (системен васкулит), мембранопролиферативен гломерулонефрит, В-клетъчен лимфом, автоимунен тиреоидит се срещат често при инфектираните с HCV. Предишни изследвания на д-р Antonelli и съавтори свързаха хроничната инфекция с HCV с повишен риск от карцином на щитовидната жлеза (3). Положителната връзка между тази инфекция, тиреоидния карцином и диабета също е в процес на по-нататъшно изследване (4). Онкогенетичната роля на HCV е изследвана в няколко клинико-епидемиологични проучвания, проведени при пациенти с хепатоцелуларен карцином или В-клетъчен неходчкинов лимфом. HCV е РНК вирус, които не може да интегрира своя геном в този на гостоприемната клетка. Онкогенетичната му роля се проявява по няколко индиректни механизма. Увреждането на черния дроб от HCV (с или без цироза) е най-честата предпоставка за развитие на хепатоцелуларен карцином. (РР) Използвани източници: 1. Antonelli A, Ferri C, et al. Thyroid disorders in chronic hepatitis C. Am J Med 2004, 117: 10-13 www.sciencedirect.com/science 2. Tomer Y, Villanueva R. Hepatitis C and thyroid autoimmunity: is there a link? Editorial. Am J Med 2004, 117: 60-61 3. Antonelli A, et al. Thyroid cancer in patients with hepatitis C infection. JAMA 1999, 281: 1588 www.jama.com 4. Antonelli A, et al. Type 2 diabetes in hepatitis C-related mixed cryoglobulinaemia patients. Rheumatology 2004, 43: 238-240 5. http://health.groups.yahoo.com/group/hepcan/message/4521 6. www.hlm.nih.gov/medlineplus/news/fullstory_18828.html 7. http://hepatitis-central.com