Високите нива на пикочна киселина са сърдечносъдов рисков фактор



01/09/2004
Високите нива на пикочната киселина (ПК) в серума са независим рисков фактор за висока смъртност от сърдечносъдови заболявания (ССЗ), показаха резултатите от проучване на Leo Niskannen и сътр. от Kuopio University Hospital във Финландия, публикувано в юлското издание на Archives of Internal Medicine (1). В проспективното кохортно проучване са включени 1423 мъже на средна възраст без първоначални данни за ССЗ, диабет или рак. Главният проследен фактор е смъртността от сърдечносъдови или други причини. За средно 11.9 години са регистрирани 157 смъртни случая, от които 55 са със сърдечносъдов произход. Серумни нива на ПК в горната трета на диапазона от измерени стойности са били свързани с 2.5 пъти по-голям риск от смърт от ССЗ в сравнение с нивата в долната трета след напасване на пациентите по възраст. Относителният риск се е повишил до 3.73 пъти при отчитане на кардиоваскуларните рискови фактори и на променливите, свързани с подагра. При включването на фактори, свързани с метаболитния синдром (Синдром Х), рискът се е повишил 4.77 пъти. Използването на диуретици е повлияло върху резултатите само при 53 случая. Пациентите със серумни нива на ПК в горната трета са имали 1.7 пъти по-голям риск от смъртност, дължаща се на друга причина (не ССЗ), в сравнение с пациентите в долната трета, отново след нагласяването им по възраст. Включването на останалите рискови фактори е увеличавало силата на тази връзка. Високите серумни нива на ПК бяха посочени като независим рисков фактор за развитие на ССЗ и от Michael Alderman и Kala Aiyer в статия, публикувана през март в Current Medical Research Opinion (2). Авторите препоръчват терапията с ангиотензин-рецепторния блокер losartan за намаляване на риска от кардиоваскуларни проблеми. Хиперурикемията има важна прогностична стойност за смъртността от исхемична болест на сърцето (ИБС), сърдечна недостатъчност и сърдечносъдови инциденти при диабетици. Допълнително, пациентите с хипертония и хиперурикемия имат от три до пет пъти по-висок риск от ИБС или мозъчносъдова болест (МСБ), сравнени с пациентите с нормални серумни нива на пикочна киселина. Въпреки неясните механизми на действие на ПК като патогенетичен фактор при кардиоваскуларни заболявания, хиперурикемията се свързва с вредни ефекти върху ендотелната дисфункция, окислителните процеси, тромбоцитната адхезия, хемореологията и агрегацията. Инхибиторите на ксантин оксидазата (като allopurinol) или различните урикозурични средства (probenecid, benzbromarone, benziodarone) могат да намалят нивата на ПК, но все още не е ясно дали това оказва влияние върху сърдечносъдовия риск. Проучването Losartan Intervention For Endpoint reduction in hypertension (LIFE) при пациенти с артериална хипертония и левокамерна хипертрофия показа предимство на losartan-базирания режим пред atenolol-базирания режим за намаляване на сърдечносъдовата заболеваемост и смъртност. Предположено бе, че наблюдаваната в LIFE разлика може да се дължи на по-благоприятните ефекти на losartan върху серумната ПК. Покачването на серумните нива на ПК за 4.8 години бе смекчено в LIFE от терапията с losartan в сравнение с atenolol. С тази разлика бяха обяснени около 29% (р=0.004) от лечебните ефекти на losartan върху крайните резултати (сърдечна смърт, миокарден инфаркт или инсулт) (3). (OИ) Използвани източници: 1. Niskanen LK, et al. Uric acid level as risk factor for cardiovascular and all-case mortality in middle-aged man. A prospective cohort study. Archives of Internal Medicine 2004; 164: 1546-1551 http://archinte.ama-assn.org 2. Aldermann M, Aiyer K. Uric acid: role in cardiovascular disease and effects of losartan. Current Medical Research Opinion 2004, 20; 3: 369-379 www.ingentaselect.com 3. Hoieggen A, Alderman MH, et al. The impact of serum uric acid on cardiovascular outcomes in LIFE study. Kidney Int 2004 Mar, 65; 3: 1041-1049 www.ncbi.nlm.nih.gov