Трансплантацията на ембрионални клетки е ефективна при болеста на Parkinson



01/09/2004
Имплантирането на ембрионални клетки от substantia nigra подобрява двигателната активност при пациенти с болест на Parkinson (Parkinson Disease - PD), показаха резултатите от двойно сляпо, плацебо контролирано проучване, публикувани през юни в Archives of Neurology (1, 2). Д-р Paul H. Gordon и сътр. от Columbia-Presbyterian Medical Center в Ню Йорк са изследвали 40 случайно подбрани болни с PD, провеждащи ефективна терапия с levodopa. В началото на проучването всички пациенти са били с тежест на заболяването III-V степен по скалата на Hoehn and Yahr. Те са разделени на две групи – на част от тях са имплантирани ембрионални клетки, а останалите са претърпели псевдо-операция (плацебо-група). При всички болни са оценени количествено параметрите „време на реакция“ (RT - reaction time) и „време на движение“ (MT - movement time) предоперативно и на четвъртия и на 12-ия месец след интервенцията. Дванадесет часа преди всяко изследване пациентите не са приемали допаминергични медикаменти. RT отразява процесите, които протичат в ЦНС преди двигателния акт. МТ е физиологичен еквивалент на двигателния акт. То е удължено при брадикинезия. „RT и МТ ... могат да се използват като обективни физиологични маркери на моторната активност при PD“, твърди изследователският екип. Резултатите от проучването показват статистически значима разлика в средните стойности на RT + МТ между двете групи (Р=0.005), която е най-голяма при болните над 60 години (Р=0.003). В плацебо-групата се наблюдава значително прогресиране на заболяването на 12-ия месец (Р=0.03), което вероятно е резултат от влошаване състоянието на по-възрастните пациенти (Р<0.001). „Физиологичните маркери показват значителни промени при пациентите с PD, на които са имплантирани ембрионални нигрални клетки и са пряко свързани с крайните клинични резултати“, заявява д-р Gordon. В уводна статия на Archives of Neurology д-р Roger N. Rosenberg от University of Texas Southwestern Medical Center в Далас преценява откритията като научно значими, но „умерени“ за клиничната практика (3). През 2001 година Freed и сътр. трансплантират ембрионални допамин-продуциращи клетки при пациенти с тежка PD. Те отчитат известно клинично подобрение при по-младите болни, но не и при тези над 60 години. В подобно проучване, проведено през 2003 година, Olanow и сътр. не откриват съществена промяна в еволюцията на заболяването след имплантирането на ембрионални клетки. Те обаче отбелязват лекостепенно подобрение в двигателната активност при леките форми на болестта. Двете изследвания съобщават за тежка дискинезия при спиране на медикаментозното лечение при пациентите с импланти. „Ние трябва да сме много обнадеждени от проучванията на Freed, Olanow и Gordon“, пише д-р Rosenberg в статията си. Имплантирането на ембрионални нервни и на стволови клетки осигурява потенциални терапевтични възможности освен секрецията на допамин. Имплантираните тъкани отделят растежни фактори, цитокини, интерлевкини, дори компоненти на възпалението. „Предизвикателство е да се потвърдят тези нови открития с резултатите от генетични и геномни проучвания. Аз вярвам, че те ще изяснят механизмите на действие в ЦНС и ще доведат до развитието на високо специфични и ефективни генетично-обосновани терапевтични методи. Златната възраст на неврологията едва сега започва“, пише в заключение д-р Rosenberg. (KД) Използвани източници: 1. Gordon PH, et al., Reaction Time and Movement Time After Embryonic Cell Implantation in Parkinson Disease, Arch Neurol., 2004, 61:858-861 http://archneur.ama-assn.org 2. Barclay L. Embryonic Cell Implantation May Be Helpful In Parkinson Disease www.medscape.com 3. Rosenberg RN. Positive Potential of Fetal Nigral Implants for Parkinson Disease. Arch Neurol. 2004, 61:837-838