Стрептококови инфекции предизвикват невропсихични нарушения при деца



01/09/2004
Инфекции, причинени от бета-хемолитични стрептококи (BHS, beta hemolytic streptococcus), водят до развитието на екстрапирамидни двигателни нарушения и психични разстройства при някои деца, според проучване, публикувано през юли в Archives of Childhood. „Фактът, че хореята, тиковете и дистонията могат да се приемат за имунно-медиирани усложнения на BHS-инфекциите предполага, че спектърът на постстрептококовите автоимунни поражения на базалните ганглии вероятно е по-голям от описаните до момента. Тези екстрапирамидни дискинезии често се съпътстват от поведенчески и емоционални разстройства“, твърдят д-р R.C.Dale и съавтори от The Institute of Child Health в Лондон, Великобритания (1, 2). В продължение на три години те са наблюдавали 40 деца с невропсихични нарушения след прекарана BHS-инфекция. Етиологичният агент е доказан серологично при всички пациенти (повишени нива на антистрептокиназните и антидезоксирибонуклеаза В-антителата). При шест от болните са изолирани BHS от гърлен секрет (пет от група А и един от група G). Средната възраст на изява на екстрапирамидните симптоми е седем години. Хореята и моторните тикове са най-честите двигателни нарушения, съответно n=20 и n=16. Женският пол доминира в групата с хорея - 65%, докато 69% от болните с тикове са мъже. Разпределението по полове вероятно е свързано с влиянието на естрогените върху фенотипната изява на заболяването. При пациентите са наблюдавани още дистония (n=5), тремор (n=3), стереотипни движения (n=2), опсоклонуси (n=2),миоклонуси (n=1). Остро настъпили емоционални и поведенчески отклонения съпътстват екстрапирамидните двигателни нарушения при 33 от децата (82.5%).Те включват емоционална лабилност – 32.5% (n=13), тревожност – 27.5% (n=11), обсесивно-компулсивни разстройства – 22.5% (n=9) и депресии – 17.5% (n=7). Системни нарушения, като кардит, артрит и артралгии, се наблюдават само при болните с хорея.Те винаги предхождат неврологичните усложнения. Шестнадесет от пациентите (40%) съобщават за фамилна обремененост за невропсихични заболявания, а осем от болните деца (20%) имат близки родственици с постстрептококови автоимунни усложнения.Тези данни подкрепят хипотезата за наличието на генетично детерминирана автоимунна предразположеност към заболяването. „Фенотипната изява може би зависи и от други фактори, които включват участието на специфични кортико-стриални пътища, етап на развитие, възраст, генетична предразположеност, пол на пациента. Съществува фенотипна близост между постстрептококовите ЦНС-синдроми и често срещаните небропсихични заболявания...’’, заявява в заключението си изследователският екип. Класическата изява на постстрептококовите екстрапирамидни двигателни нарушения е хореята на Sydenham.(Sydenham’s Chorea, SC).След крaя на 80-те години на миналия век постепенно се натрупват данни в подкрепа на хипотезата, че поражението на базалните ганглии води до появата на различни невропсихични симптоми в зависимост от факторите на средата и възприемчивостта на гостоприемника. През 1998 тодина д-р S.Swedo и съавтори от Child Psychiatry Branch, NIMH в САЩ описват 50 деца с обсесивно-компулсивни разстройства и/или тикове, започнали внезапно след прекарана BHS-инфекция. Групата е означена като PANDAS (Pediatric Autoimmune Neuropsychiatric Disorders Associated with Streptococcal infections, педиатрични автоимунни невропсихични нарушения, свързани със стрептококови инфекции) (3). Изследователският екип изработва диагностични критерии, на които трябва да отговарят пациентите, за да бъдат отнесени към групата PANDAS: 1. Обсесивно-компулсивни разс­тройс­тва и/или тикове 2. Изява на заболяването в детска възраст 3. Внезапно начало и/или остро вло­ша­ва­не на симптомите 4. Връзка с BHS-инфекция 5. Неврологични усложнения Swedo и съавтори приемат мъжкия пол и възрастта за вероятни рискови фактори.Те установяват, че съотношението момчета/момичета е 2.6:1 при децата под осем години и 4.7:1 при по-големите.Отбелязва се и ранната възраст на изява на заболяването - средно 6.3 години в групата с тикове и 7.4 години при обсесивно-компулсивните разстройства. При пациентите с PANDAS психичните нарушения са чести - описани са афективни разстройства (42%), хиперактивен синдром с дефицит на вниманието (40%) и генерализирана тревожност (32%). Ако се докаже автоимунната етиология на постстрептококовите ЦНС-синдроми, то имунотерапията би могла да се приложи успешно при лечението на често срещаните психични разстройства в детската възраст, отбелязва д-р R.C.Dale през 2002 година в уводна статия в The British Journal of Psychiatry (2). (КД) Използвани източници: 1. Dale RC, Heyman I, et al.,Dyskinesias and associated psychiatric disorders following streptococcal infections. Archives of Disease in Childhood 2004, 89: 604-610 http://adc.bmjjournals.com 2. Dale RC, Heyman I. Post-streptococcal autoimmune psychiatric and movement disorders in children. The British Journal of Psychiatry 2002,181: 188-190 http://bjp.rcpsych.org 3. Swedo SE et al. Pediatric autoimmune neuropsychiatric disorders associated with streptococcal infections: Clinical Description of the First 50 Cases. American Journal of Psychiatry 1998,155: 264-271 http://intl-ajp.psychiatryonline.org/ 4. Dyskinesias, Psychiatric Disorders May Follow Streptococcal Infections in Children www.medscape.com