Разгадан е геномът на акне бактерията



01/09/2004
Немски учени са разгадали пълния геном на акне бактерията (Propionibacterium acnes) и работят върху ново потенциално лечение на заболяването, базирано на това откритие, съобщава в юлския си брой списание Science (1). „Успяхме да идентифицираме генома на бактерията и искаме да установим как можем да блокираме отделяните от нея ензими, предизвикващи тъканна деструкция и взаимодействащи с имунно-регулаторните механизми“, коментира д-р Brueggemann, ръководител на изследователския екип в Georg-August University в Goettingen (2). Propionibacterium acnes (PA) има много малък геном - установени са 2333 предполагаеми гена и са идентифицирани ДНК на много генни продукти (ензими), водещи до разграждане на молекулите на организма-гостоприемник. Учените са успели да открият повърхностно асоциирани и други имуногенетични фактори, за които се предполага, че участват в патогенезата на акнеичните обриви и на други свързани с РА заболявания. РА е микроаерофилен организъм, който представлява част от резидентната бактериална флора. Той обитава себацейните фоликули и количеството себум е важен екологичен фактор за развитието на микроорганизма. Степента на неговото превалиране в кожата зависи от възрастта и пола на индивида. Пациентите с акне се характеризират със значително завишение на поселяването с този микроорганизъм (3). Acne vulgaris е заболяване на кожата, кото засяга 85-100% от хората в някакъв етап от техния живот. Характеризира се клинично с наличието на невъзпалителни фоликуларни папули, пустули, нодули и кисти в по-тежките му форми, като засяга областите на кожата с най-гъста концентрация на себацейни фоликули. Патогенезата на Acne vulgaris е многофакторна и включва следните елементи: фоликуларна епидермална хиперпролиферация и хиперкератинизация, ексцесивна продукция на себум и възпаление, предизвикано от РА (4). РА се установява дори в най-ранните акнеични обриви – микрокомедоните, като в късните лезии наличието му е задължително. Известни са пет негови биотипа (Б), от които Б3 е най-често срещаният, следван от Б1, 2 и 4. Б3 е изолиран от по-тежко протичащите акнеични лезии, като това се свързва с продукцията на пропионова и маслена киселина от този щам, а също и с най-голямата му липазна акривност (5). Останалите ензими, участващи в тъканната деструкция и възпалението са: сиалидази, невраминидази, ендогликоцерамидази и др. Изследванията на молекулярно ниво показват, че РА стимулира възникването на възпалителен процес чрез продукцията на проинфламаторни медиатори, които навлизат дифузно през стената на космения фоликул. Според най-нови проучвания, микроорганизмът се свързва с рецептор с характерна форма, локализиран на повърхността на моноцитите и неутрофилите, което води до синтез на множество проинфламаторни цитокини, като интерлевкини (IL 12 и IL 8) и туморен некротичен фактор (TNF). Свръхчувствителност към РА е също възможно обяснение за възникване на възпалителен процес при някои пациенти с акне (5). Възпалението при Acne vulgaris може да се интерпретира в две насоки – като първичен и вторичен феномен. Повечето автори на научни публикации възприемат възпалителния процес като вторичен отговор на колонизацията с РА. През 2000 година Farrar и сътр. идентифицират гените, кодиращи синтеза на два предполагаеми проинфламаторни медиатора - протеините на топлинния шок GroEL и DnaK, показващи повече от 75% хомоложност със същите протеини на Mycobacteria и Steptomycetes (6). Хипотезата за първичен възпалителен процес при Acne vulgaris се подкрепя от доказването на IL1alpha експресия в микрокомедоните т.е. в началните лезии. РА се свързва, освен с Acne vulgaris, и с други заболявания като язви на роговицата, образуване на жлъчни камъни и ендокардит. На този етап лечението на Acne vulgaris е локално и системно (при по-тежките форми) и включва антибиотици, benzoyl peroxide, ацелаинова киселина, ретиноиди, в някои случаи орални контрацептиви, повърхностни пилинги с гликолова и салицилова киселина, фототерапия, лазерни и хирургични манипулации. Много често се използва комбинация от терапевтични подходи (7). „Обикновено лечението започва с назначаване на локални антибиотици. Това има своите нежелани ефекти – от една страна се унищожава част от полезната флора, а от друга страна нараства антибиотичната резистентност на РА към често използвани антибиотици“, смята д-р Brueggemann. Много от другите препарати за лечение на РА също са свързани с нежелани ефекти*. Това мотивира изследователите, използвайки направеното генетично откритие, да идентифицират факторите, които е необходимо да бъдат инактивирани с оглед потискане растежа на РА и блокиране на взаимодействието му с човешкия организъм. (ММ) * Например, пероралният ретиноид isotretinoin e силен тератоген и трябва да се използва предпазливо при жени във фертилна възраст, които водят сексуален живот. Препаратът е противопоказан при бременност и лактация. Да се назначава едва след два отрицателни теста за бременност и да се прилага при отрицателен контролен тест всеки месец по време на терапевтичния курс и един месец след това. Да се използва придружен от сигурна контрацепция два месеца преди лечението, по време на лечението и един месец след неговото приключване. Системното лечение с isotretinoin (Roaccutane, Accutane на фирма Hoffman – La Roche) е показано при форми на тежко, резистентно на конвенционална терапия, акне, както и при сериозен психологичен дискомфорт поради козметичния дефект (7). Използвани източници: 1. Brueggemann H, Henne A, Hoster F, et al. The complete sequence of Propionibacterium acnes, a commensal of human skin. Science 2004 July 30, 305; 5684; 671-673 www.sciencemag.org 2. Edelson E. Acne bacteria genome decoded www.medicinenet.com 3. Leyden JJ, McGinley KJ, Vowels B. Propionibacterium acnes colonization in acne and nonacne. Dermatology 1998, 196; 1: 55-8 http://content.karger.com 4. Harper JC, et al. Acne vulgaris www.eMedicine.com 5. Higaki S, Kitagawa T, Kagoura M, et al. Correlation between Propionibacterium acnes biotypes, lipase activity and rash degree in acne patients. J Dermatol 2000 Aug, 27; 8: 519-22 www.ncbi.nlm.nih.gov 6. Farrar MD, Ingham E, Holland KT. Heat shock proteins and inflammatory Acne vulgaris: molecular cloning, overexpression and purification of a Propionibacterium acnes GroEL and DnaK homologue. FEMS Microbiol Lett 2000 Oct 15, 191; 2: 183-6 www.ncbi.nlm.nih.gov 7. Haider A, Shaw JC. Treatment of аcne vulgaris, JAMA 2004 Aug 11, 292: 726-735 http://jama.ama-assn.org