Продължаващото медицинско образование в България и Европа



01/09/2004
След няколко годишно раздаване на „точки“ и „кредити“ с неясно предназначение по конгреси и семинари от най-различни организации продължаващото медицинско образование (ПМО) вече е юридически факт в България. Какво е ПМО? ПМО е вид следдипломно обучение, наред с придобиването на специалност. Представлява непрекъснато обучение след придобиването на правото за упражняване на професия под формата на курсове, индивидуално обучение, програми за професионална квалификация за придобиване на определена правоспособност, програми за дистанционно обучение. Кой ръководи ПМО? Съгласно приетия през август Закон за здравето (ДВ, бр. 70 от 10.08.2004) широк кръг организации могат да провеждат ПМО, но единствено оторизиран да организира, координира и регистрира процеса е Българският лекарски съюз (БЛС). Той е организацията, която изготвя правилата за ПМО, следи за качеството на обучението и регистрира индивидуалните участници. Този статут бе даден на БЛС за първи път през октомври 2003 година, с промени в Наредба 31 (за следдипломно обучение в системата на здравеопазването). В този аспект определено съществува приемственост между наредбата и закона като единствено терминът „продължаваща медицинска квалификация“ е заменен с общоприетото „продължаващо медицинско образование“. До второто четене в парламента, в проекта на закона Съюзът на научните медицински дружества имаше същите права като БЛС, но в окончателно гласувания текст тази редакция отпадна и остана само съсловната организация на лекарите. Кой провежда ПМО? Всяка организация, имаща отношение към медицинската професия може да провежда ПМО след съгласуване с БЛС. Съсловната организация акредитира и следи за качеството на ПМО като сключва договори за определените събития (сбирки, конгреси, симпозиуми и др.). Договорът третира само определеното събитие, като определя и получаваните кредитни точки. Регистър на миналите и актуални договори е публикуван на сайта на БЛС (www.blsbg.com). Практиката датира от края на април. Досега са сключени договори за 33 събития като определените кредитни точки за отделните форми варират от четири - за няколкочасови събирания до 31 - за петдневния курс на Летен медицински университет в Банско. Как може да се придобият кредитни точки? Предвиждат се няколко форми за ПМО. Както е и европейската практика, те най-общо се разделят на групови и индивидуални. Обособени са следните категории: Планираните дейности може да се видят от регистър на договорите на сайта на БЛС и да се заяви участие. От съюза предвиждат практическото въвеждане на някои по-модерни форми на индивидуално ПМО като например дистанционно обучение: 1. Частна специализирана интерактивна интернет телевизия (кредитира се гледането и активните действия) 2. Медицински сървър за връзка с консултанти (кредитира се всяка дадена и получена консултация) 3. Изготвяне и разпространение на документални филми (кредитира се гледането и участието в изготвянето им) За съжаление, кредитни точки лесно може да се купят, като поръчате на Ваш колега да плати таксите и да Ви впише сред участниците в събитие, на което вие не присъствате. Това вече се случи на практика. Често броят на издадените свидетелства е няколко пъти по-голям от броя на участниците. Какво е една кредитна точка и колко точки трябват? Със заповед на Министъра на здравеопазването (№180 09 - 362 от 16.06.2004) бе одобрена изтотвената от БЛС единна кредитна система. Най-общо казано, 1 кредитна точка се равнява на един академичен час от 45 минути. Изискват се 150 кредита за срок от три години. Това е най-разпространената и препоръчвана европейска практика. При изпълнение на този норматив се издава удостоверение за акредитация. БЛС регистрира индивидуалните постижения в ПМО на всеки лекар в България. От регионалните колегии срещу сумата от 10 лева се издават книжки за ПМО. В ход е и проект за създаване на регистър за ПМО в Интернет, поддържан от БЛС. Данните в него няма да са публични и достъпни за пациентите. Предвидени са три нива на достъп: 1. Индивидуален достъп по УИН (уникален идентификационен номер) и парола 2. Достъп на ръководствата на регионалните колегии до данните за техните членове 3. Пълен достъп от Управителния съвет на БЛС Защо е необходимо ПМО? По дефиниция на Европейския съюз на медицинските специалности, ПМО е етично и морално задължение за поддържане и развитие на знанията и уменията след дипломната квалификация и в продължение на цялата кариера. Бързото развитие на медицината, новите научни открития и технологии го правят още по-актуално. Задължително ли е ПМО в България? ПМО НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. България е изключение от практиката на останалите източноевропейски страни, които по правило приеха задължителен характер на ПМО, в разрез с препоръките за доброволни начала на обучението. У нас все още няма финансови стимули за акредитираните лекари, както е в много европейски страни. Липсват и административни изисквания към работещите в обществения сектор или по договор със здравноосигурителни дружества да са преминали през ПМО. От БЛС обаче съобщиха, че планират след три години, при поредното договаряне с НЗОК (Националната здравноосигурителна каса), да се изисква акредитация на лекарите-контрагенти. Бе изказано мнение, че за тази мярка не би се изисквала промяна на съществуващи нормативни документи или приемане на нови. Смята се, че не би имало дефицит на акредитирани специалисти. Според отдел СДО (Следдипломно обучение) в БЛС и към момента 90% от лекарите участват в различни форми на ПМО. Колко струва ПМО в България? Въведена е такса от БЛС в размер на три лева за издаване на удостоверения за всяко акредитиращо събитие. Издаването на книжка за ПМО от регионалните колегии струва 10 лева. Съществува и такса за участие, определена от организацията провеждаща конкретното обучение. От БЛС заявиха, че би трябвало да е „минимална“. На практика няколкочасовите събития струват по правило от 20 до 50 лева. Таксата за петдневния курс за общопрактикуващи лекари в Банско тази година бе 400 лева. В повечето европейски страни ПМО на практика е безплатно като за него дори се ползва и целеви платен отпуск. Как е организирано ПМО в някои европейски страни? Австрия Приет през 2001 година закон изисква задължителното участие в ПМО. Оторизиран по закона орган за регистрация и контрол е Медицинската камара. Първоначално се изискват 100 часа за три години, след което часовете нарастват на 150 за три години. Една трета от кредитните часове могат да бъдат набрани чрез дистанционно обучение по Интернет, завършващо с тест. При приемане на закона през 2001 само 10% от лекарите са участвали в дотогава доброволната форма на ПМО. Белгия Регулираща организация е INAMI/RIZIV (част от държавния застрахователен институт), а мониторингът се осъществява от университети и научни организации. Участието е доброволно, но има много интегрирани в системата финансови стимули –например акредитираните лекари могат да изискват 4.5% по-високи възнаграждения и получават годишна премия от 490 евро. Изискват се 200 кредита на година (или 20 часа, от които три са по етика ). Допълнително са организирани и локални групи за оценка, в които 20-25 лекари се срещат четири пъти годишно и обсъждат резултати, цени и изводи за техните практики. Участието в тези групи се изисква за акредитацията. Не съществуват санкции при липса на акредитация. Акредитирани са около 80% от практикуващите лекари. Дания Системата за ПМО в Дания е доброволна, организирана от медицинската асоциация съвместно с национални научни дружества. ПМО е индивидуално и планирано, като индивидуалната информация за него е конфиденциална. Регистрацията е по Интернет и само участникът има достъп до своите данни. Системата дава възможност на обучаемия да сравни своите резултати със средните за колегите си. ПМО се измерва в кредитни часове. Към момента 24 от 40 медицински дружества участват в системата. Общопрактикуващите лекари са били първите участници и към момента 30% от тях участват в акредитацията. Останалите специалности тепърва стартират. Повечето посочват като причина липсата на време и познаване на системата. Германия ПМО се контролира от регионални независими структури (the Lander). Те имат договореност с Bundesarztekammer (Националната лекарска камара) за уеднаквена структура на ПМО и взаимно признаване на акредитационните документи. Участието е доброволно по принцип, но финансовите параметри, наложени от социалните осигурителните фондове, на практика правят ПМО задължително. Италия Според приет през 1999 година закон, ПМО е задължително за всички практикуващи лекари. След гратисен период от две години, бе предвидено минимумът кредити през 2002 година да е 10 точки, през 2003 – 20 точки и така до 2006, когато окончателното изискване ще е 150 кредитни точки за три години. Всички събития, свързани с ПМО се публикуват на специализиран сайт, като административното време за регистрация на едно събитие е 90 дена. Широко застъпено е дистанционното обучение (интернет). Всички дейности се финансират от фармацевтичната индустрия. Норвегия ПМО е доброволно, освен за общопрактикуващите лекари със специалност, за които е предвиден режим на подновяване на специалностите на всеки пет години. При показани добри резултати от обучението се предвижда увеличение на дохода на ОПЛ с около 20%. Финасовият стимул е реален и 90% от ОПЛ покриват изискванията за него. Португалия ПМО е изцяло доброволно без планове да се превръща в задължително. Съществува специализиран кодиран телевизионен канал, със свободен достъп само за лекари. В обществения сектор на здравеопазването са предвидени 15 дена платен отпуск на 10 години за участие в ПМО. Испания Системата не е задължителна за лекарите. Не се дава оторизация на организациите, провеждащи ПМО, а само акредитация на отделните прояви. Instituto de Formacion Medica Colegial (IFMC) е организацията, която регистрира всички лекари и е предложила единна система за оценка и провеждане на ПМО. Научните дружества се въздържат от предоставяне на обучение. Швейцария Ако не се покрият изискванията за ПМО може да бъде загубено членството в Foederatio Medicorum Helveticorum, което прави много трудно (но не и невъзможно) практикуването на професията. Организацията на ПМО се поддържа съвместно от медицинската асоциация и научните дружества. Великобритания Темата е горещо обсъждана. ПМО не е доброволно. Върховен орган е Академията на кралските медицински колежи, като всеки колеж е независимо отговорен за поддържането и мониторинга на дейностите на неговите членове. Изискват се 250 кредита за пет години. Националният медицински регулиращ орган (General Medical Council) се опитва да въведе система за годишна пререгистрация за всички практикуващи лекари, в която ПМО играе важна роля. Във всяка болница бе въведена и процедура, наречена „клинично ръководство“, която е отговорност на изпълнителния директор и цели да гарантира качеството на медицинската помощ. В основата на системата е изискването всеки специалист да премине годишна оценка, в която влизат и детайли от ПМО. Хърватска Членуването в Медицинската камара е задължително условие за практикуване на медицина от 13 000 лекари в страната. Създаден е и Институт за лицензиране и прелицензиране. Срокът на издаваните лицензи е за шест години. Наличието на 120 кредитни точки от ПМО (по 20 на година) е единственото изискване за издаване на документа. Чехия ПМО, както и членството в съсловната организация са задължителни. Унгария Изградена е формална система за ПМО на общопрактикуващите лекари, която се провежда в четирите висши медицински заведения под ръководството на надзорен комитет, на когото лекарите плащат за регистрация. Изискват се 250 кредитни точки за пет години. В противен случай се държи изпит. Румъния ПМО е задължително от 1999 година, както и членуването в съсловната организация, която го ръководи. Липсата на 200 кредитни точки води до отнемане на лиценза за минимум шест месеца. Може да се кандидатства за прелицензиране. Словения ПМО е задължително. Ръководи се от медицинската камара с частично участие на министерството на здравеопазването. Научните дружества следят за акредитацията и качеството на обучението. Европейски съюз на медицинските специалности Една година след създаването на Европейския съюз (първоначално от шест държави) е създаден и European Union of Medical Specialties (UEMS - Европейски съюз на медицинските специалности, www.uems.be) през 1958 година, за да хармонизира медицинските специалности в различните европейски държави. През 1999 година е създаден отдел EACCME (European accreditation council for CME, Европейски акредитационен съвет за ПМО). Той не отменя националните изисквания за ПМО, а дава уеднаквена оценка за нивото на научните събития. ПМО се разглежда в два аспекта - 250 кредитни часове трябва да бъдат постигнати за период от пет години или по 50 на година и във всяка една от изброените групи могат да бъдат придобити не повече от 125 кредитни часа. Препоръчват се следните критерии: 1 кредитен час = 1 час ПМО 1 лекция = 1 кредит 1 местна сбирка = 1 кредит 1 публикация = 10 кредита 1 глава в книга = 10 кредита 1 постер = 1 до 10 кредита самообучение = до 10 кредита на година В страните със собствена акредитационна система, оторизираните органи би следвало да приемат допълнително Европейска акредитация, а страните без организирана национална система (като България до преди половин година) трябва да се опитат да създадат такава, като приемат и Европейската акредитация, чрез писмено потвърждение до UEMS. Към момента в организацията са представени всички страни-членки на ЕС, както и някои кандидат-членки. БЛС към момента не членува в организацията. (ГБ)