При рецидивиращ секреторен отит да се търси хранителна алергия



01/09/2004
Хранителната алергия играе роля в етиопатогенезата на секреторния отит (otitis media secretoria - OMS, otitis media with effusion - OME, otitis media serosa - OMS), показа проучване на д-р Barlas Aydogan и сътр. от Cukurova University в Адана, Турция, публикувано в списание Otolaryngology – Head and Neck Surgery през юни (1). Проучването е извършено върху три различни групи. Първата е била съставена от 56 пациенти със секреторен отит. Втората е включвала 28 пациенти с хранителна алергия, които са изследвани за секреторен отит. В контролната група е имало 28 пациенти без каквито и да било оплаквания, отнасящи се до хранителна алергия или секреторен отит. Хранителна алергия е била установена при 25 от пациентите с отит - група I (44.6%). При седем от пациентите с хранителна алергия - група II е диагностициран секреторен отит (25%). В контролната група III петима (18%) са се оказали с хранителна алергия, а само един пациент (3%) е бил със секреторен отит. Резултатите показват статистически значима честота на хранителната алергия в групата със секреторен отит в сравнение с контролната група (p>0.05). Според д-р Arroyave от Facultad de Quimica Ciudad Universitaria в Мексико, всички деца с рецидивиращ секреторен отит трябва да бъдат изследвани за хранителна алергия. Според него, изключването от диетата на хранителни продукти като мляко, яйца, фасул, цитруси и домати при деца с доказана към тях алергия, води до значително подобрение на отита, обективизирано клинично и инструментално с тимпанометрия. Валидна е и обратната зависимост – при провокация с включване в диетата на съответния хранителен алерген се наблюдава рецидив на секреторния отит (2). Връзката между IgE-медиирана свръхчувствителност и рецидивиращ секреторен отит е доказана и от много други изследователски екипи. Nsouli и сътр. от университета Georgetown във Вашингтон, САЩ са установили статистически значима асоциация между хранителната алергия и рецидивиращия серозен отит при 78% от изследваните болни деца на възраст между 1.5 и девет години. Диета с изключване на доказаните хранителни алергени е довела до значимо подобрение на отита при 86% от децата, оценено клинично и с тимпанометрия. Включването в диетата на подозирания хранителен алерген е резултирало в рецидив на отита при 94% от пациентите (3). Според Nsouli, необходимо е старателно изследване за предполагаемия хранителен алерген с оглед подходящи диагностични и терапевтични намеси. (АК) Използвани източници: 1. Aydogan B, et al. The role of food allergy in otitis media with effusion. Otolaryngology – Head and Neck Surgery 2004, 130; 6: 747-750 www.entlink.net/press/journal и www.sciencedirect.com 2. Arroyave CM. Recurrent otitis media with effusion and food allergy in pediatric patients. Rev Alerg Mex 2001, 48;5: 141-4, www.imbiomed.com/Alergiamx/Inicio.html и http://www.sciencedirect.com 3. Nsouli TM, et al. Role of food allergy in serous otitis media. Ann Allergy 1994, 73;3: 215-9 http://allergy.edoc.com/ Свободните кислородни радикали – причина за носната полипоза? Свободни радикали участват в патогенезата на носната полипоза и антиоксидантите могат да имат предпазващ ефект, показаха резултатите от проучване на д-р M. Dagli и сътр. от Ankara Numune Hospital в Турция, публикувани в списание Laryngoscope през юли (1). В проспективно, рандомизирано и контролирано проучване са участвали 31 пациенти с носна полипоза и 19 контролни пациенти с девиация на септума и турбинална хипертрофия. Изследователите измерват нивата на супероксид дисмутаза (SOD), глутатион пероксидаза (GSHPX) и редуциран глутатион (GSH), а като продукт на пероксидацията - малондиалдехид-тиобарбитурова киселина (MDA) в плазмата. В полипна тъкан и турбинална мукоза са изследвани MDA, GSH и алфа-токоферол. Резултатите от проучването показват значителна разлика в плазмените концентрации на антиоксидантите и MDA между пациентите с носни полипи и контролите (p<0.01). Аналогична, статистически значима, разлика е установена и в тъканните нива на MDA и антиоксидантите в двете групи (p<0.01). Плазмените и тъканни нива на изследваните антиоксиданти са намалени, а тези на MDA като оксидант са чувствително повишени в групата на пациентите с полипи в сравнение с контролната група, обощават авторите. Данните от проспективно проучване на д-р Harum Dogru и съавтори от Suleyman Demirel University в Турция, публикувани през 2001 година в Otolaryngology – Head and Neck Surgery, показват, че тъканните нива на MDA са много по-високи при пациентите с носна полипоза (38.2 ± 5.1) в сравнение с контролите (33.9 ± 1.6) (p<0.01). Според тях, резултатите подкрепят хипотезата за медиирана от свободни радикали клетъчна увреда в патогенезата на носната полипоза (2). Оксидативният стрес се обсъжда като възможен патогенетичен механизъм и при аденоидни вегетации и хроничен тонзилит в детска възраст (3). Yilmaz T. и сътрудници от университет Hacettepe в Анкара са изследвали плазмени и тъканни нива на антиоксиданти като ретинол, бета-каротин, алфа-токоферол, GSHPX, GSH и др. и MDA като оксидант. Те са установили, че: l има значима разлика в плазмените концентрации на оксиданти и антиоксиданти, преди и след операция, при децата с хроничен тонзилит и аденоидни вегетации и контролната група здрави деца l при болните деца, след извършване на тонзилектомия, съчетана с аденотомия, нивата на антиоксидантите в кръвта се покачват, а това на MDA значимо намалява l нивата на антиоксидантите след операция не достигат измерените в контролната група деца. Необходими са по-мащабни проспективни проучвания, които да потвърдят потенциалната превантивна и терапевтична роля на антиоксидантите при заболявания като носна полипоза, хроничен тонзилит и аденоидни вегетации, заявяват авторите в Laryngoscope - списанието на The American Laryngological, Rhinological and Otological Society (The Triological Society) (1, 3). (АК) Използвани източници: 1. Dagli M, et al. Role of free radicals and antioxidants in nasal polyps. Laryngoscope 2004, 114;7: 1200-3 www.laryngoscope.com 2. Dog ru H, et al. Free radical damage in nasal polyp tissue. Otolaryngol Head Neck Surg 2001 May, 124; 5: 570-572 http://else.hebis.de 3. Yilmaz T, et al. The role of oxidants and antioxidants in chronic tonsillitis and adenoid hypertrophy in children. Int J Pediatr Otorhinolaryngol. 2004, 68;8: 1053-8 www.harcourt-international.com/journals/ijpo