Перорални кортикостероиди лекуват алергичен ринит



01/09/2004
Включването на ниско-дозирани перорални кортикостероиди (КС) за кратък период от време е с позитивен ефект при лечение на алергичен ринит с тежко изостряне, съобщиха през юни Snyman и сътр. от University of Pretoria в Южна Африка (1). Между 75% и 78% от участниците, подложени на самостоятелна или комбинирана с антихистамин кортикостероидна терапия, оценяват като умерено до пълно облекчаването на симптомите на заболяването. Алергичният ринит засяга между 15% и 20% от населението на света. Част от симптомите като водниста секреция от носа, сърбеж в носа, кихане се дължат на освобождаване на хистамин от мастоцитите и се повлияват от антихистаминова терапия (2). Възпалителният компонент при алергичния ринит се контролира успешно с интраназални КС. Проучването на Snyman и съавтори е първото, което дава доказателства за ползата от приложението на системни ниско-дозирани КС за кратък период от време (от пет до седем дни) при това заболяване. В двойно сляпо, многоцентрово проучване са били включени 299 пациенти, групирани в четири терапевтични групи: 1) betamethasone 0.5 mg + 10 mg loratadine; 2) betamethasone 1.0 mg + 10 mg loratadine; 3) само betamethasone 1.0 mg и 4) само loratadine 10 mg. Тригодишното проучване се е провело по време на поленовия сезон в Южна Африка, (от май до септември), когато пациентите с целогодишни оплаквания са били с тежко изостряне на заболяването си. Основни критерии за статистически анализ на резултатите са били TSS (total symptoms score) и оценката на пациентите и лекарите по отношение на облекчаване на симптомите на ринита и продължителност на ефекта след спиране на терапията. В TSS са включени: ринорея, кихане, сърбеж в носа и назална обструкция, които участниците са оценявали по скала от нула до три в индивидуален дневник сутрин и вечер. Резултатите от проучването показват, че КС-съдържащите терапевтични режими клинично и статистически превъзхождат модела, съдържащ само loratadine (p1 в сравнение с loratadine. И пациентите, и изследователите дават предимство на КС-съдържащите режими, като по-ефективни за подобряване на състоянието (съответно p<0.013 и p<0.009). Орални КС се употребяват до момента за лечение на слабо повлияващи се от друга терапия изострени алергични ринити, но проучването на Snyman и сътрудници дава доказателства за тяхното по-целесъобразно използване (3, 4). (АК) Използвани източници: 1. Snyman JR, et al. Effect of Betamethasone – Loratadine combination therapy on severe exacerbation of allergic rhinitis. A randomised, controlled trial. Clin Drug Invest 2004, 24; 5: 265-274 www.ingenta.com 2. Javed Sheikh. Allergic rhinitis, 2004 www.emedicine.com/med/topic104.htm 3. Allergic rhinitis. Treatment overview. Health Guide A-Z 2003 http://my.webmd.com/hw/allergies/hw33603.asp 4. Allergy. Drug Digest 2003 www.drugdigest.org