Нивото на апетит-стимулиращия хормон намалява значително след стомашна резекция



01/09/2004
Нивото на апетит-стимулиращия хормон намалява значително след гастройеюностомия, съобщи през юли д-р Edward Lin и сътрудници от Emory University в Атланта (1, 2). Този ефект може да обясни загубата на апетит и постигнатото бързо отслабване на тегло при пациенти с тежка степен на затлъстяване (Индекс на телесна маса над 40 кг/м2), което американските изследователи са наблюдавали след проведената от тях стомашна байпас хирургия. Модифицираните техники в бариатричната хирургия се отразяват по различен начин върху нивото на хормона - в някои случаи се отбелязва само лека загуба на апетата, докато при други пациенти се установява бърза редукция на телесната маса след байпас хирургията. В проучването, публикувано през юли в Archives of Surgery, са участвали 34 пациенти със затлъстяване. На част от тях е била извършена Y-тънкочревна анастомоза по Roux, докато при останалите е направена парциална резекция на стомаха. В контролната група са участвали шест пациента с нормална телесна маса, подложени на хирургично лечение поради гастроезофагеален рефлукс. В сравнение с пациентите със затлъстяване, контролите са имали достоверно по-високи изходни нива на апетит-стимулиращия хормон в плазмата. Най-голямо намаление на нивото на хормона е било установено след субтотална гастректомия с Roux анастомоза (гастройеюностомия). При тази техника се заобикаля по-голямата част от стомаха и целият дванадесетопръстник. Тя е „златен стандарт“ и e най-често използваният хирургичен метод в САЩ за загуба на тегло. Изходните нива на апетит-стимулиращия хормон в плазмата са били средно 355 пикограма на милилитър, а след операцията – 246 (р<0.001). При пациентите, лекувани с други техники за стомашна резекция, нивата на хормона са останали без значима промяна. „Изключването на стомашния фундус играе важна роля за намаляване на циркулиращите нива на апетит-стимулиращия хормон в сравнение с неговите стойности преди операцията“, заключиха авторите. Те подчертаха, че ако стомашната байпас хирургия за лечение на болестното затлъстяване не изключи достатъчно фундусна тъкан, то нивата на апетит-стимулиращия хормон няма да се намалят адекватно, за да се потисне чувството на глад и да се постигне оптимална загуба на тегло. Апетит-стимулиращият хормон се секретира от епителни клетки в лигавицата на стомашния фундус. Постпрандиалният връх в секрецията се дължи на разтягането на тази зона в стомаха. Хормонът се нарича още ghrelin (грелин) и първите сведения за него са публикувани едва преди пет години. Неговите рецептори са били известни далеч преди откриването на техния лиганд. Малки количества грелин се секретират от плацентата, хипофизната жлеза, хипоталамуса, бъбреците. Освен ефекта си върху апетита, този хормон повишава и сърдечния дебит. Епителните клетки в лигавицата на стомаха секретират грелин директно в кръвната плазма, поради което той не попада в храносмилателния тракт. Циркулиращите нива се повишават преди хранене и бързо намаляват постпрандиално – показател, че този хормон е главният сигнал за глад и нужда от прием на храна (мощен орексиген). (РР) Използвани източници: 1. Lin Е, Gletsu N, еt al. The effects of gastric surgery on systemic ghrelin levels in the morbidly obese. Arch Surg 2004, 139; 7: 780-784 http://archsurg.ama-assn.org 2. Appetite hormone suppressed by gastric partition surgery www.gastrosource.com 3. O’Connell TL. An overview of obesity and weight loss surgery. Clinical Diabetes 2004, 22:115-120 www.diabetes.org 4. Fundus Functionality and Ghrelin concentrations after Bariatric Surgery. The New England Journal of Medicine 2004, 350; 3:308-309 www.nejm.org 5. Marshalltown Medical Center. Appetite Hormone Drops after Gastric Bypass Surgery www.stayinginshape.com 6. Appetite-stimulating hormone levels decrease after gastric bypass surgery, 12 July 2004, JAMA and Archives Journals Website www.eurekalert.org