Немиелоаблативната трансплантация на стволови клетки е ефективна за лечение на немалигнени заболявания при деца



01/09/2004
Трансплантацията на хемопоетични стволови клетки (HSCT - hematopoietic stem-sell transplantation) с облекчен режим на подготовка е ефективен метод за лечение на имуннодефицитни и обменни заболявания при деца, но не и на хемоглобинопатиите. Тя има по-малка краткосрочна токсичност в сравнение с конвенционалната миелоаблативна НSCT, показват резултатите от американско пилотно проучване, публикувано през юли в Lancet (1, 2). В периода 2000-2004 година д-р David Jacobsohn и сътр. от Children`s Мemorial Hospital в Чикаго са лекували с немиелоаблативна HSCT 13 деца. Пациентите са били с различни немалигнени заболявания - сърповидно-клетъчна анемия, бета-таласемия, Х-свързана хиперимуноглобулинемия М, муколипидоза, болест на Sandhoff, хронична грануломатозна болест, синдром на Hurler, синдром на Omenn, Х-свързана лимфопролиферативна болест, тежък комбиниран имунен дефицит. Две от децата (15%) са починали преди 100-ия посттрансплантационен ден от вирусна инфекция и друго подлежащо заболяване. При 72% (осем от 11 пациенти) трансплантацията е била ефективна, но повечето от случаите с хемоглобинопатии са отхвърлили присадката. Възстановяването на неутрофилния ред е постигнато средно за 18 дни, а на мегакариоцитния - за 13.5 дни. Токсичните ефекти са били минимални. Средният болничен престой е бил седем дни. Само един от пациентите (8%) е развил остра реакция на „присадка срещу приемател“ (GVHD - graft versus host disease). HSCT с облекчен режим на предоперативна подготовка (немиолоаблативна HSCT) включва прилагането на химио- и радиотерапия в ниски дози, достатъчни за постигане на състояние на имунна супресия, което да позволи присаждането на донорни клетки. Целта е токсичността на лечението да е максимално ограничена. „Нашето проучване е най-вероятно първото, при което немиелоаблативната HSCT се прилага за лечението на обменни заболявания, като болест на Hurler и муколипидози“, заяви д-р Jacobsohn. Според изследователския екип, резултатите от проучването са съпоставими с наблюдаваните след прилагането на конвенционална миелоаблативна трансплантация на хемопоетични стволови клетки, като неблагоприятните ефекти са минимални. Поради липсата на ефект, немиелоблативната HSCT не е показана за лечение на хемоглобинопатии. В момента екипът на д-р Jacobsohn работи върху въвеждането на фотофорезата в практиката с цел да увеличи честотата на приетите присадки при HSCT и да намали риска от развитието на GVHD. За да предотврати рецидивите на неопластичните хематологични заболявания, миелоаблативната HSCT изисква прилагането на високоинтензифицирани режими на химио- и радиотерапия. Конвенционалните протоколи на лечение са свързани с повишена токсичност и крият риск за летален изход.Те водят до изоставане в растежа и развитието на децата, до ендокринопатии, катаракта и стерилитет. Немиелоаблативната HSCT е приложена за първи път в Израел при възрастни, а впоследствие и при деца. При нея се използват fludarabine и busulfan, а от скоро и Busulfex за постигане на по-добра бионаличност и за намаляване на чернодробната токсичност. Проучвания на екип на д-р Shimon Slavin от Hadassah University в Ерусалим, започнали през 1987 година, доказват ефективността на инфузирането на алогенни лимфоцити при лечение на неопластични заболявания, особено при пациенти, които са резистентни на конвенционалната миелоаблативна химиотерапия, приложена в максимално поносими дози. Първият пациент, подложен на тази терапия, е бил дете на 2.5 години. В момента той е мъж в ремисия с давност от над 18 години. Клетъчно-медиираната имунотерапия, която използва инфузията на донорни лимфоцити, може да бъде по-ефективна от високоинтензифицирната химио- и радиотерапия. В повечето трансплантационни центрове немиелоблативната HSCT се прилага само при пациенти, които не са подходящи за приложение на конвенционалните протоколи на лечение. Опитът на д-р Slavin показва, че този вид терапия е приложим при пациенти от всички възрастови групи. Той съобщава за момиче с остра миелобластна левкемия, при което благодарение на новата методика, е запазена фертилността. Година и половина след лечението тя е родила здраво дете. Немиелоаблативната HSCT може да се включи като втори етап на терапия при пациенти с рецидиви, настъпили след прилагането на автоложна или алогенна трансплантация. При големи туморни маси първият етап на лечение цели да намали обема на неоплазмата, а през втория се постига унищожаването на остатъчните ракови клетки. Този метод е известен в литературата като „тандем-трансплантация“. Подобно на д-р Jacobsohn, екипът на д-р Slavin също съобщава за неуспех на трансплантацията при пациенти с бета-таласемия и сърповидно-клетъчна анемия. „Ефективноста на трансплантацията на стволови клетки... може да бъде подобрена и да позволи прилагането й като един от началните избори на лечение при всички пациенти в ранните етапи на болестта, когато шансовете за излекуване са по-големи както при злокачествени, така и при доброкачествени заболявания“, пише в заключение д-р Slavin в Lancet (3). (КД) Използвани източници: 1. Jacobsohn DA, Duerst R, et al. Reduced intensity haemopoietic stem-cell transplantation for treatment of non-malignant disrases in children. Lancet 2004, 364; 9429: 156-162 www.thelancet.com 2. Brown AJ. Reduced intensity stem-cell transplantation useful for non-malignant diseases www.medscape.com 3. Slavin S. Smarter rather than stronger treatment of haematological malignancies and non-malignant indications for stem-cell transplantation. Lancet 2004, 364; 9429:122 www.thelancet.com