На лов за Helicobacter pylori



01/09/2004
Неинвазивните тестове за диагноза на инфекцията с Helicobacter pylori (H. pylori) могат да бъдат от полза на клиничната практика, но при избора на метод трябва да се прецени какво ниво на точност преследваме, заявиха д-р Nimish Vakil и д-р Dino Vaira от Wisconsin Medical School в САЩ, в публикуван в Reviews in Gastroenterological Disorders обзор на наличните методики (1). „Голяма част от язвите на стомаха се причиняват от H. pylori и днес има доказателства, че някои типове стомашен рак също са свързани с тази бактерия. Задължително е пациентите и лекарите да бъдат добре запознати с новите тестове за диагноза на инфекцията с H. pylori, за да провеждат лечение за ерадикация“, сподели д-р Vakil. Неинвазивните методи са серологични изследвания на кръв (или урина), уреазен тест с издишан от пациента въздух и фекален антигенен тест. Последните два се наричат „активни“ тестове, защото са директни маркери за активна инфекция. Серологичното изследване е „пасивно“ - то показва наличието на антитела към H. pylori, които могат да се дължат както на активна инфекция, така и на предишна експозиция. Позитивирането на „активните“ тестове посочва възпалителен процес в развитие. Фекалният антигенен тест показва наличието на бактериални ангигени на H. pylori във фекалиите, които изчезват след етиологично антибиотично лечение за ерадикация. Тестът за уреазна активност в издишания от пациента въздух е също директен тест за откриване на активна инфекция с H. pylori. Серологичните тестове са положителни при наличието на специфични антитела срещу H. pylori (клас IgG). Те могат да останат в кръвната циркулация дълго време след лечението на хеликобактерната инфекция. Това е причина за получаване понякога на фалшиво положителни резултати. Различните серологични китове също се различават по нивото си на диагностична точност. Проучванията на вирулентността на H. pylori и патогенезата на язвената болест показват наличието и на други антитела, които са специфично насочени срещу два от протеините на H. pylori – CagA и vacA. Доказването им е възможно със съвременни серологични китове като ELISA (Enzyme-Linked Immuno Sorbent Assay). CagA е протеин, кодиран от гена cagA в хромозомата на H. pylori и е маркер за по-тежко протичане на хроничния гастрит, като показва и тенденция за атрофия на стомашната лигавица и интестиналната метаплазия (преканцероза). Свързва се с по-голяма честота на дуоденална язва и интестинален тип стомашен карцином. VacA е вакуолизиращ токсин, който се активира при ниски стойности на pH и е резистентен към киселина и пепсин. Данни in vitro посочиха, че той предизвиква вакуализация на пристенните клетки на стомашната лигавица и при животински модели (мишки) бе свързан с увреждане на стомашния епител. H. pylori произвежда ензима уреаза, който катализира дисоциацията на уреята в стомаха до амоняк и въглероден двуокис. При извършването на теста за определяне на уреазна активност, пациентът приема перорално маркирана с радиозотопи 13C или 14С урея. Хидролизата на уреята в стомаха (под действието на бактериалната уреаза) води до отделяне на маркиран въглероден двуокис, който дифундира през кръвоносните съдове в общата циркулация. Издишан през белия дроб, той се улавя по лабораторен начин чрез агента hyamine. Въпреки много високата си чувствителност и специфичност, уреазният тест е неприложим при пациенти след стомашна резекция или след прием на инхибитори на протонната помпа или ранитидин. Фекалният тест е отскоро въведен в световната практика поликлонален антитяло-тест, който се прилага успешно за оценка на ефективността от ерадикационната терапия. Неговата чувствителност и специфичност са съизмерими с тези на уреазния тест. (РР) Използван източник: 1.Vakil N, Vaira D. Non-invasive tests for the diagnosis of H. pylori infection; Rev Gastroenterol Disord, 2004, 4; 1: 1-6 www.medreviews.com/pdfs/articles/RIGD_41_1.pdf