Ген увеличава риска от астма сред пасивните пушачи



01/09/2004
Генетично предопределеният дефицит на два от изоензимите на glutathione S tranferase (GST), участващи в детоксикацията на цигарения дим от околната среда, увеличава възможността за развитие на астма в детска възраст. На риск от развитие на респираторни проблеми са изложени и деца, чиито майки са пушили по време на бременността, според проучване, публикувано в юлския брой на Thorax (1). Д-р Michael Kabesch и сътр. са проучили 3054 деца, на възраст от девет до 11 години, за генетично детерминиран дефицит на GSTM1 и GSTT1, две от изоформите на glutathione S tranferase и са анализирали връзката между тези генетични варианти и излагането на цигарен дим понастоящем в семейството и вътреутробно. За база служат резултатите от предходни проучвания (2, 3), които съобщават за връзка между генетична алтерация в гените GSTM1 (хромозома 1р 13.3) и GSTT1 (хромозома 22q 11.2), кодиращи синтеза на съответните изоензими, и развитието на бронхиална хиперреактивност и астма. В рамките на проучването за верифициране на едновременната липса или наличие на GSTM1 и GSTT1 гените е използван модифициран алел (специфичен PCR анализ на екстрахирана ДНК), а за обективизиране на респираторните нарушения - функционално изследване на дишането, бронхопровокационно тестване, общ серумен IgE и др. Родителите са попълвали анкета с въпроси относно излагането на децата им на пасивно тютюнопушене в заобикалящата ги среда. Резултатите показват, че вероятността от развитие на астма е около пет пъти по-голяма при деца с липсващ GSTM1 алел (средно 51.6%), които са изложени на цигарен дим, в сравнение с тези, които не са (*OR=5.5, 95% CI 1.8 до 18.6). Честотата на астматични пристъпи е средно три пъти по-голяма (OR=2.8, 95% CI 1.3 до 6.0), на свиркащи хрипове - пет пъти (OR=4.7, 95% CI 1.8 до 12.6) и на задух - девет пъти по-голяма (OR=8.9, 95% CI 2.1 до 38.4) в сравнение с контролната група. Според авторите, децата с липса на GSTT1 алел (17.3%), изложени на пасивно пушене от майката по време на бременността, се раждат с нарушения във функционирането на белите дробове - предимно на малките въздухоносни пътища, в сравнение с децата, чиито майки са се въздържали от тютюнопушене по време на бременността. Обобщение на данните от изследването показва, че GSTM1 и GSTT1 негативните индивиди са високо рискова група за развитие на астма и астматични симптоми, които могат да бъдат резултат на пасивно тютюнопушене както понастоящем, така и in utero. Епидемиологичните резултати са подкрепени от експериментални доказателства - при изследване на белодробна тъкан от пациенти с дефицит на посочените изоензими е установена висока степен на ароматизация на ДНК и цитогенетично увреждане на пулмоцитите. GST е ензим, локализиран в цитоплазмата, съставен от четири изоензима (А, М, Р и Т), всеки от които има субкласове. Основната му функция е катализирането на конюгацията на електрофилни субстрати към glutathione, но има и важна пероксидазна и изомеразна активност т.е. предпазва клетките от H2O2 индуцирана клетъчна смърт. GST е свързан с детоксикацията на цигарения дим в организма от полициклични ароматни хидрокарбонови съединения и бензопирени (4). Генетичната алтерация на GST изоензимите води до промяна в способността на дихателните пътища да се справят с токсичните субстанции и ги предразполага към възникването на възпалителни процеси и неопласични промени (5). Данни от предходни проучвания показват, че тютюнопушенето по време на бремеността може да доведе до дълготрайни увреждания в плода при деца с дефицит на GSTM1 алела. При тях нарушената матурация на белодробната тъкан води до ограничение в респираторните функции на новороденото (3). Според д-р Kabesch и сътр., застрашената in utero група представляват не децата с липса на GSTM1 алела, а тези с дефицит на GSTT1 алела. При тях обект на увреждане са най-вече малките въздухоносни пътища, което от своя страна предразполага появата на астматични пристъпи в ранна детска възраст. „Докато пасивното тютюнопушене е сериозен риск за здравето на всички деца в общата популация, някои от тях са дори по-застрашени от развитие на астма и астматични симптоми поради генетично предопределение“, допълват авторите. (ММ) Използвани източници: 1. Kabesch M, Hoefler S, Carr D, et al. Glutathione S transferase deficiency and passive smoking increase childhood asthma. Thorax 2004; 59:569-573 www.thoraxinj.com 2. Ivaschenko TE, Sideleva OG, Baranov VS. Glutathione S transferase micro and theta gene polymorphisms as new risk factors for atopic bronchial asthma. J Mol Med, Jan 2002; 80:39-43 http://springerlink.metapress.com 3. Guilland FD, Gauderman WJ, Vora H, et al. Efects of glutathione S transferase M1 maternal smoking during pregnancy and environtmental tobacco smoke on asthma and wheezing in children. Am J Resp Crit Care Med 2002; 166:710-6 www.ajrccm.org 4. Sheehan D, Meade G, Foley YM, et al. Structure, function and evolution of glutathione transferases: implications for classification of non-mammalian members of an ancient enzyme superfamily. Biochem J 2001, 360:1-16 www.biochemj.org 5. Jourenkova N, Reinikainen M, Bouchardy C, et al. Larynx cancer risk in relation to glutathione S transferase M1 and T1 genotypes and tobacco smoking. Cancer Epidemiol Biomarkers Prev 1998, 7; 1: 19-23 http://cebp.aacrjournals.org 6. www.patienthealthinternational.com/conditionnews/cond4_item2387.aspx * ОR=odds ratio - съотношение на честотите, CI - доверителен интервал