Dexrazoxane редуцира антрациклиновата кардиотоксичност при деца с остра лимфобластна левкоза



01/09/2004
Dexrazoxane редуцира doxorubicin-свързаната кардиотоксичност при деца, лекувани за остра лимфобластна левкоза (ОЛЛ), показват резултатите от мултицентрово рандомизирано, контролирано проучване, публикувани в юлския брой на New England Journal of Medicine (1). „Химиотерапията с doxorubicin е много ефективна при деца с ОЛЛ, но в същото време сериозно уврежда кардиомиоцитите като улеснява формирането на токсични свободни радикали в тъканите. Dexrazoxane свързва свободните радикали и предпазва сърцето от увреждане“, смята ръководителят на проучването д-р Steven Lipschutz. В проучването са участвали 101 деца с ОЛЛ, получаващи doxorubicin в доза 30 мг/м2 на всеки три седмици (общо 10 дози) и 105, получаващи dexrazoxane в доза 300 мг/м2, последван от прием на doxorubicin. Оценката на кардиопротективния ефект на dexrazoxane се осъществява чрез „сляпо“ измерване на стойностите на кардиалния troponin T при 76 от пациентите в първата група и 82 от тези от втората - преди, по време на и след лечението с doxorubicin. Увеличаване на troponin T (>0.01 ng/ml) се наблюдава при 50% от децата, лекувани само с doxorubicin, и при 21% от тези, третирани и с двата медикамента (р0.025 ng/ml) са налице при 32% срещу 10% респективно (р<0.001) за среден период на проследяване 2.7 години. За средния период на наблюдение след проучването - 2.5 години, не е установен рецидив на основното заболяване при 83% от децата и в двете групи (р=0.87). OЛЛ е най-честото раково заболяване сред децата, като средно 60% от заболелите провеждат лечение с антрациклини - doxorubicin, daunorubicin, epirubicin. Техните кардиотоксични странични ефекти са: ранни - по време или в рамките на една година след терапията и късни - настъпващи след повече от година от края на терапията. Изразяват се в нарушен лявокамерен контрактилитет, високостепенна ектопия, късна конгестивна сърдечна недостатъчност и увеличен риск от внезапна сърдечна смърт. Измерването на серумните нива на кардиалния тропонин T е чувствителен и специфичен маркер за свързаното с doxorubicin сърдечно увреждане. Максималните му стойности корелират с кумулативната доза на препарата и с ехографски установените в последствие структурни аномалии в лявата камера. Предимството на този метод пред ехокардиографията е идентифицирането на субклиничните лявокамерни увреждания. В придружаваща статия в същия брой на New England Journal of Medicine д-р Leontine Kremer и д-р Huib Caron дискутират механизмите на кардиопротективния ефект на dexrazoxane (2). Като свързва свободните и свързаните железни йони, медикаментът редуцира формирането на антрациклин-желязо комплексите и генерирането на токсични свободни радикали. По този начин предпазва сърцето от увреждане, без да компрометира цитостатичния ефект на doxorubicin. Dexrazoxane, с търговско име Zinecard, има късо време на полуелиминация и се прилага интравенозно. В направенете досега проучвания не са регистрирани нежелани ефекти, свързани с прилагането му. Според Hellmann и сътр., dexrazoxane редуцира тежестта на гастроинтестиналните оплаквания при пациенти на комбинирана химиотерапия (3). (MM) Използвани източници: 1. Lipshultz SE, et al. The effect of dexrazoxane on myocardial injury in doxorubicin-treated children with acute lymphoblastic leukemia, New England Journal of Medicine, 2004 July; 351; 2:145-153 www.nejm.org 2. Kremer LC, Caron HN, Anthracycline cardiotoxicity in children. New England Journal of Medicine, 2004 July; 351:120-121 www.nejm.org 3. Hellmann K, Overview and historical development of Dexrazoxane Semin Oncol. 1998 Aug; 25 (4 Suppl 10): 48-54 (abstract) www.ncbi.nlm.nih.gov 4. Swain SM, Vici P The current and future role of dexrazoxane as a cardioprotectant in anthracycline treatment: expert panel review, J Cancer Res Clin Oncol. 2004 Jan; 130 (1): 1-7 (abstract) www.ncbi.nlm.nih.gov 5. www.medscape.com/viewarticle/482908 6. www.accessdata.fda.gov/scripts/cder/onctools/summary.cfm?ID=117