Детското поведение се програмира през бременността

Майчината тревожност през първите 12-22 гестационни седмици е свързана с висок риск за развитието на абнормни емоционално-поведенчески реакции у бъдещото дете, показват резултатите от проспективно проучване, публикувано през юли в Child Development (1). Д-р Bea R.H.van den Bergh и д-р Alfons Marcoen от Сatholic University в Льовен, Белгия, са наблюдавали 71 първескини с нормална бременност. Степента на тревожност при тях е оценена чрез използването на въпросници. Техните 72 деца са проследени при навършването на осем и на девет годишна възраст. При всяко едно от децата са оценени адаптивните реакции, активността, вниманието и степента на тревожност също с помощта на въпросници. Анализът на резултатите показва, че майчината тревожност през първите месеци на бременността е свързана с развитието на хиперактивен синдром с дефицит на вниманието при 22% от децата, нарушени адаптивни възможности при 15% и повишена степен на тревожност при 9% от изследваните. Майчината тревожност е важен независим фактор, повлияващ бъдещото детско поведение, за разлика от факторите пол, ниво на образование на родителите, тютюнопушене по време на бременността, тегло при раждане и постнатална тревожност при майката. „Изследването ни дава някои от най-важните косвени доказателства, че майчината тревожност по време на бременността може да доведе до промени в невропсихичното развитие на детето и да повиши възприемчивостта към заболявания през детството, като програмира патологични пренастройки в ранно изграждащите се структурно-функционални връзки в централната нервна система (ЦНС)“, заявяват белгийските автори. Данните от проучването подкрепят хипотезата за майчино-феталното програмиране. Според нея увреждащи фактори, които въздействат върху плода в критичните периоди от вътреутробното развитие, могат да програмират патологични пренастройки в различни органи и системи. Те ограничават адаптивните възможности на детето към средата и водят до предразположение към заболявания. Хипотезата за феталното програмиране е известна още като хипотеза на Barker (David J.P.Barker, University of Southampton, Англия). Той първи разработва идеята, че някои от заболяванията, които се развиват в зряла възраст, са резултат от промени в адаптивните възможности, настъпили още във феталния период (2, 3). Ниското тегло при раждане е свързано с висок риск за развитието на заболявания на сърдечносъдовата система (ИБС, хипертонична болест), диабет тип 2 и вероятно неоплазми в по-късна възраст. Те са резултат от съдовите, метаболитните и хормоналните пренастройки, които настъпват в различните органи и системи на плода при системно недохранване. Тези промени персистират в зряла възраст (4, 5). (КД) Използвани източници: 1. Van den Bergh BR, Marcoen A. High аntenatal maternal anxiety is related to ADHD sypmtoms, externalizing problems, and anxiety in 8- and 9-year-olds. Child Dev 2004, 75:1085-1098 www.srcd.org/cd.html 2. Waknine Y. Child behavior may be programmed during pregnancy www.medscape.com 3. Hocher B, et al. The advanced fetal programming hypothesis. Nephrol Dial Transplant 2001,16: 1298-1299 http://ndt.oupjournals.org 4. Robinson R. The fetal origins of adult disease. BMJ 2001, 322:375-376 http://bmjjournals.com 5. Adair LS, Cole TJ. Rapid child growth raises blood pressure in adolescent boys who were thin at birth. Hypertension 2003, 41:451 http://hyper.ahajournals.org