Автоложната трансплантация на хемопоетични стволови клетки – нов терапевтичен подход при системна склеродермия



01/09/2004
Автоложната трансплантация на хемопоетични стволови клетки (haematopoietic stem cell transplantation - HSCT) показва обнадеждаващи резултати в лечението на тежката системна склероза (Systemic sclerosis - SSc), според проучване на проф. Dominique Farge и сътр., публикувано в Annals of Rheumatic Diseases през август (1, 2). Няколко отворени многоцентрови проучвания I-II фаза през последните години доказват приложимостта и ранния ефект на HSCT върху еволюцията на SSc (3, 4, 5). Отчита се значително подобрение на кожните изменения с тенденция към стабилизиране и на белодробното увреждане. Въз основа на резултатите от тези изследвания, проф. Farge от St.Louis Hospital в Париж и сътр. започват ново проучване, за установяване на продължителността на ефекта на HSCT върху еволюцията на тежката SSc, както и за да определят дали смъртността в резултат на трансплантацията (transplant-related mortality - TRM) е намаляла с въвеждането на нови техники. Включени са 57 пациенти на средна възраст 40 години (10 мъже, 47 жени) с тежка рефрактерна на конвенционалната терапия SSc и ранно висцерално ангажиране, които са подложени на автоложна HSCT. От тях 32 са участвали в споменатите отворени многоцентрови проучвания I-II фаза, а останалите 25 са новооткрити случаи (1999-2002 година). Всички болни са регистрирани в базата данни на EBMT/EULAR (European Group for Blood and Marrow Transplantation/Еuropean League against Rheumatism - Европейска група за костномозъчна трансплантация/Европейска лига срещу ревматизма). Кожните изменения са показали подобрение на шестия месец след трансплантацията при 37 болни, на 12-ия месец - при 30, на 24-ия месец - при 19, на 36-ия месец при десет. Кожните промени при SSc се оценяват с показателя „Skin scores“. Tялото се разделя на зони и всяка от тях получава определен брой точки в зависимост от степента на засягане на кожата. Показателят корелира с тежестта на заболяването. Болните с максимални стойности на „Skin scores“ са и с най-значимо увреждане на вътрешните органи. В проучването не се отчитат статистически значими разлики във функциите и състоянието на дихателната, сърдечно-съдовата и отделителната система преди и след трансплантацията. От общо 50 пациента, проследени средно за период от 22.9 месеца, 92% са отговорили частично (n=32) или напълно (n=14) на приложеното лечение. Липса на ефект се отчита при 8% от болните (n=4). Рецидив на болестта е имало при 16 от трансплантираните (35%) средно за 10 месеца след процедурата. Общата смъртност е 23% (13 от 57), от която – 8.7% свързана с трансплантацията смъртност (5 от 57) и 14% смъртност поради прогресиране на заболяването (8 от 57). Вероятността за продължаваща активност на болестния процес на петата година след HSCT е оценена на 48%, а предполагаемият процент на преживяемост – на 72%. В изследването са участвали пет деца на възраст под 18 години. При всички заболяването е ангажирало освен кожата и дихателната система. Пълна ремисия е отчетена при четирима болни при среден период на проследяване от 37.5 месеца. Едно от децата е отговорило частично след проведената трансплантация. SSc е хетерогенно автоимунно заболяване, при което в резултат на ексцесивната продукция на колаген, се развива дифузна склероза на кожата и вътрешните органи. Ранното начало на системните прояви (в рамките на първите 3-5 години след дебюта на болестта) определя неблагоприятната прогноза. До момента не е открито лечение, което да спира прогресивния ход на SSc, въпреки че няколко многоцентрови проучвания показват подобряване на кожните и белодробните показатели след прилагане на месечни интравенозни пулсове с cyclophosphamide. Проучването на проф. Farge демонстрира дълготрайния ефект и безопасността на автоложната HSCT при болни с тежка SSc. То потвърждава, че тя е „подходящ метод с ниска смъртност при правилен подбор на пациентите“ и дава възможност за постигане на впечатляващ клиничен отговор, което не е било наблюдавано при никое друго лечение на тежката SSc. „За първи път, проучване показва стабилност на …ремисията при две трети от пациентите…“, пише в заключение изследователският екип (1). Успехът на фаза I-II на клиничните изследвания доведе до започване на фаза III на проспективно рандомозирано проучване ASTIS, което тече в момента под егидата на EBMT/EULAR. То съпоставя ефективността на автоложната HSCT спрямо месечните интравенозни пулсове с cyclophosphamide върху еволюцията на тежката SSc (6). (КД) Използвани източници: 1. Farge D, et al., Autologous stem cell transplantation in the treatment of systemic sclerosis: report from the EBMT/EULAR Registry. Ann Rheum Dis 2004, 63: 974-981 www.ard.bmjjournals.com 2. Barclay L. Autologous Hematopoietic Stem Cell Transplant Promising for Systemic Sclerosis www.medscape.com 3. Binks M , Passweg JR, Furst D, et al. Phase I/II trial of autologous stem cell transplantation in systemic sclerosis: procedure related mortality and impact on skin disease. Ann Rheum Dis 2001, 60: 577–84 http://ard.bmjjournals.com 4. McSweeney PA, Nash RA, Sullivan KM, et al. High-dose immunosuppressive therapy for severe systemic sclerosis: initial outcomes. Blood 2002, 100: 1602–10 www.bloodjournal.org 5. Farge D, Marolleau JP, Zohar S, Marjanovic Z, Cabane J, Mounier N, for the Intensification et Autogreffe dans les Maladies Auto Immunes Resistantes (ISAMAIR) study group, et al. Autologous bone marrow transplantation in systemic sclerosis: early results from a multicenter phase I-II study. Br J Haematol 2002, 119: 726–39 www.blackwellpublishing.com/journal.asp?ref=0007-1048 6. www.astis.com