Аутизмът – разстройство в „кабелната мрежа“

Нарушение на проводимостта в мозъка, както и на връзките между мозъчните центрове, е причина за аутизма според резултатите от проучване, публикувани през август в Brain (1). Екип изследователи от Carnegie Mellon University и University of Pittsburgh предлагат нова биологична основа за аутизма, наречена underconnectivity theory. Според тази теория, аутизмът е системно мозъчно разстройство на връзките, проводимостта и интеграцията между отделните мозъчни области. Тази теория обяснява защо парадоксално отделни аутисти имат нормални и дори отлични умения в някои области на фона на нарушени други способности. Marcel Just, един от водещите изследователи, оприличава нормалния човешки мозък на спортен отбор, в който играчите си помагат и съгласуват действията си. При хората с аутизъм, въпреки че някои от „играчите“ са много умели, те не могат да действат ефективно в колектив, което води до невъзможност да се изпълняват общи интелектуални задачи. Тъй като този тип координация е много важна за сложното мислене и социалните контакти, то при аутизъм са нарушени широк кръг от поведенчески реакции. Мозъкът се адаптира в условията на намалената междузонална комуникация при аутизма, развивайки мозъчните центрове като по-независими и самостоятелни. По този начин теорията обяснява как първичните промени в бялото мозъчно вещество (представляващо „проводниците“, които свързват отделните центрове от сиво вещество един с друг) водят до отклонения в поведението и комплексното мислене. Този феномен обяснява и възможността за проява на отделни изолирани отлични способности при аутизма при нарушени словесни и несловесни комуникации и социални взаимодействия. Теорията променя насоката на по-нататъшните изследвания на заболяването, като прехвърля фокуса на изследователите от търсене на локална зона, отговорна за аутизма, към схващането, че налице е глобално мозъчно изменение на проводимостта. Ако намалената проводимост е проблем, то би могло да се разработи когнитивна поведенческа терапия, която да стимулира развитието на връзките между отделните мозъчни центрове. Възможни са както фармакологична така и генетична интервенция при натрупване на повече информация за невробиологията и генетиката на мозъчното нарушение при аутизъм. В изследването са участвали 17 пациенти с аутизъм и нормален коефициент на интелигентност (IQ), както и 17 контролни случаи. С нормален IQ са около 10% от аутистите. Мозъчната активност на участниците при четене и тълкуване на английски изречения е била изследвана с функционален магнитен резонанс (fMRI). Езиковите функции са били изпълнявани от една и съща мрежа от мозъчни области и при двете изследвани групи. При тези с аутизъм обаче синхронизацията между тях е била по-слаба и зоната на Broca е била с намалена активност. Обратно, зоната на Wernike, която осигурява преработването на отделни думи, е показала по-голяма активност при аутистите в сравнение с наблюдаваното в контролната група. Изследването извежда две основни находки: 1. За разлика от контролната група с нормална мозъчна дейност, изследваните аутисти са показали обърната активност в мозъчните области на Брока и Вернике 2. При участниците с аутизъм е наблюдавана по-ниска синхронизация, проводимост и интеграция между ключовите кортикални области с развитието на по-независими и изолирани способности на всеки мозъчен център Тези резултати подкрепят предишните находки д-р Martha Herbert и съавтори за нарушения в бялото мозъчно вещество (увеличен обем) при аутисти. Американските невролози съобщиха през април в Annals of Neurology, чe чрез магнитен резонанс, са установили разширяване на радиалната (външната) зона на префронталната мозъчна кора при деца с аутизъм и езиково нарушение в сравнение с контролните случаи (2). Не са били открити разлики между двете групи в обема на вътрешните зони. Зоните с най-изразено натрупване на бяло вещество са областите с най-късна миелинизация (процес на обвиване на аксоните с миелин). Изследването с магнитен резонанс би могло да се използва за диагностициране на аутизма, заключиха тези изследователи. Според тях, между аутизма и езиковото нарушение (developmental language disorder) има връзка, като двете смущения са по-скоро спектър, отколкото две ясно разграничени състояния. Миелинът пътува от дълбоките към повърхностите зони на мозъка, като по време на вътреутробното развитие повечето от фибрите са немиелинизирани, заяви д-р Herbert от Massachusetts General Hospital и Harvard Medical School в Бостън. Според нея, това посочва интервала от време, през който трябва да се търсят подлежащите болестни механизми, както и произходът на проблема. (ГБ) Използвани източници: 1. Just MA, Cherkassky VL, et al. Cortical activation and synchronization during sentence comprehension in high-functioning autism: evidence of underconnectivity. Brain 2004, 127; 8: 1811-1821 www.brain.oupjournals.org 2. Herbert MR, Ziegler DA, et al. Localization of white matter volume increase in autism and developmental language disorders. Annals of Neurology 2004, 55: 530-540 www3.interscience.wiley.com 3. Carnegie Mellon and University of Pittsburgh scientists discover biological basis for Autism - Press release www.sciencedaily.com/releases/2004/07/ и www.cmu.edu/PR/releases04/04727_autism.html