Какво трябва да знаят кардиолозите за COVID-19?


kd 01/03/2020

Според Johns Hopkins University Coronavirus Resource Center https://coronavirus.jhu.edu/, до 9 март в света има 113 584 потвърдени случая с COVID-19 в над 100 държави, от които 3996 са завършили летално, 62 496 се възстановяват.

На уебсайта https://coronavirus.jhu.edu/map.html може да следите в реално време световната статистика по отношение на коронавируса SARS-CoV-2, който е причинител на заболяването COVID-19 (грипоподобни симптоми през първите пет дни, треска, кашлица и диспнея през следващите 11.5 дни при 97.5% от инфектираните; при тежките случаи – пневмония, остър респираторен дистрес синдром).

Инкубационният период е средно пет дни. Тъй като 101 на всеки 10 000 заразени пациенти развиват описаните симптоми в рамките на 14 дни, то това е общоприетият в момента период за карантина.

На 6 март Аmerican College of Cardiology (АСС) публикува Клинични указания за поведение на кардиологичния екип при COVID-19, включително мерки за избягване на нозокомиално разпространение: www.acc.org/latest-in-cardiology/articles/2020/03/06/15/01/acc-issues-covid-19-clinical-guidance-for-the-cv-care-team

Специфичното влияние на COVID-19 върху сърдечносъдовата система остава неуточнено, но са докладвани случаи на остра миокардна увреда, аритмии, тахикардия и хипотония при инфектираните пациенти с придружаващо ССЗ, които поради това се нуждаят от по-интензивни грижи. За превенция на вторични бактериални инфекции се препоръчва ваксиниране с пневмококова ваксина, както и профилактика срещу сезонен грип с противогрипна ваксина.

Смъртността при COVID-19 до момента е с около 3.4% по-висока при пациентите с артериална хипертония (АХ), захарен диабет (ЗД), сърдечна недостатъчност (СН), коронарна артериална болест (КАБ) и при възрастните хора (над 70 години). За сравнение, смъртността при сезонен грип е 0.1%.

Острите респираторни вирусни инфекции повишават риска за остри коронарни инциденти (остри коронарни синдроми, свързани с тежкия възпалителен отговор, остро миокардно увреждане, водещо до миокардна дисфункция или до аритмии) при пациентите с подлежащо ССЗ, особено със СН или КАБ. По-висок риск се наблюдава и при пациентите с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), при дългогодишните активни пушачи, както и при случаите с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ).