Бета-блокери при сърдечна недостатъчност – от полза не само при понижена систолна функция на лява камера



01/03/2018

Бета-блокерите (ВВ) подобряват систолната функция на лява камера (ЛК) и прогнозата при пациенти със сърдечна недостатъчност (СН) не само в случаите с понижена фракция на изтласкване (ФИ) на ЛК, но и при тези с междинна ФИЛК, показаха резултатите от голям мета-анализ, публикуван в European Heart Journal (1).

Данните от голям брой рандомизирани клинични проучвания доказват ползите от ВВ при болни със СН и понижена ФИЛК (<40%) и липса на изразени ползи в случаите със СН и съхранена систолна функция на ЛК.

Настоящото ръководство за поведение при СН дефинира наскоро и трети фенотип на СН според ФИ, с което категориите на СН стават три (2):

– СН с редуцирана ФИЛК – СНрФИ (<40%)

– СН с междинна ФИЛК – СНмФИ (40-49%)

– СН със запазена ФИЛК – СНзФИ (>/=50%)

В същото ръководство се казва, че докато нямаме повече налична информация, пациентите със СНмФИ трябва да бъдат лекувани както тези със СНзФИ, в която група нито един клас медикаменти не подобрява смъртността.

Авторите на настоящото проучване анализират индивидуални пациентски данни от 11 рандомизирани клинични проучвания, за да оценят ефектите на ВВ според ФИЛК и сърдечния ритъм. Дефинираните първични крайни цели са обща смъртност и сърдечносъдова смърт.

Обхванати са 14 262 участници в синусов ритъм и са проследени за 1.3 години. Средната ФИЛК е 27%, като 575 болни са с ФИ 40-49%, а 244 – с ФИ >/=50%. Установено е, че ВВ намаляват общата и сърдечносъдова смъртност във всички групи, освен в тази с ФИЛК >/=50%.

При пациентите със СНмФИ, смъртен изход настъпва при 21 от 292 случаи (7.2%) от рандомизираните на ВВ и при 35 от 283 (12.4%) от тези на плацебо (съотношение на риска – HR 0.59, 95% доверителен интервал – ДИ: 0.34-1.03). Сърдечносъдовата смъртност е с честота 13/292 (4.5%) на фона на ВВ и 26/283 (9.2%) на плацебо (HR 0.48, 95% ДИ: 0.24-0.97).

В рамките на една година след рандомизацията, ФИЛК нараства при терапия с ВВ във всички групи в синусов ритъм, с изключение на тази с ФИ >/=50%. Отделно са анализирани и 3 050 пациенти с предсърдно мъждене – при тях терапията с ВВ води до повишение на ФИЛК тогава, когато изходната ФИЛК е под 50%, но не повлиява прогнозата.

Заключението на авторите е, че при болни със СН в синусов ритъм ефектите на ВВ върху смъртността (обща и сърдечносъдова) в групата с междинна ФИЛК (40-49%) са подобни на тези, наблюдавани при ФИЛК <40%.

Използвани източници:

1. Cleland J., Bunting K., Flather M. et al. Beta-blockers for heart failure with reduced, mid-range, and preserved ejection fraction: an individual patient-level analysis of double-blind randomized trials. European Heart Journal 2018; 39(1):26-35 https://academic.oup.com/eurheartj/article/39/1/26/4430343

2. Ponikowski P., Voors A., Anker S. et al. 2016 ESC Guidelines for the diagnosis and treatment of acute and chronic heart failure: the Task Force for the diagnosis and treatment of acute and chronic heart failure of the European Society of Cardiology (ESC) developed with the special contribution of the Heart Failure Association (HFA) of the ESC. Eur Heart J 2016;37:2129-2200 https://academic.oup.com/eurheartj/article/37/27/2129/1748921