Тест: Можете ли да отговорите на тези предизвикателни въпроси в областта на кардиологията?



01/06/2017

Кое от следните трябва да бъде налице, за да се постави диагнозата малигнена хипертония?

- Едем на папилата

- Главоболие

- Ангина пекторис

- Всички горепосочени

И малигнената хипертония, и акселерираната хипертония, са спешни състояния, със сходни изход и терапия. Акселерираната хипертония се дефинира като скорошно сигнификантно повишение на артериалното налягане над изходните стойности, което е асоциирано с увреждане на таргетните органи (2).

Това обикновено се изявява като съдово увреждане по време на оглед на очните дъна (пламъковидни хеморагии, меки ексудати) без едем на папилата. За да се постави диагнозата малигнена хипертония, е необходимо да бъде налице папиледем (оток на очния диск).

Кое от следните твърдения за етиологията на предсърдното мъждене (ПМ) е вярно?

- Острият миокарден инфаркт е честа причина за ПМ

- Хипотиреоидизмът често се асоциира с ПМ

- ПМ може да бъде следствие от отворена сърдечна операция

- Има няколко генетични състояния, за които е доказано, че причиняват ПМ

ПМ може да бъде следствие от отворена сърдечна операция. След кардиохирургични интервенции, механизмът на ПМ може да бъде риентри в резултат от инцизии върху предсърдията и цикатрикси. Някои болни развиват атипично ПМ след изолация на белодробните вени като терапия на ПМ.

Няма ясно дефинирани генетични състояния, които причиняват ПМ, но в много случаи вероятно е налице генетична предразположеност към възникването на това ритъмно нарушение. В проучвания, изследващи генома, са идентифицирани гени, които са асоциирани с ПМ.

В редки случаи пролапсът на митралната клапа или острият миокарден инфаркт са свързани с ПМ.

Следните състояния също са асоциирани с ПМ: хипоксия, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), белодробен емболизъм, хипертиреоидизъм, феохромоцитом, електролитен дисбаланс, консумация на алкохол, затлъстяване, дигиталисова токсичност, миотонична дистрофия при децата (рядко срещана)

Кое от следните твърдения относно необходимите изследвания при пациентите със съмнение за предсърдно мъждене е вярно?

- За диагностициране на ПМ е необходимо електрофизиологично изследване (ЕФИ)

- Рентгенографията на гръден кош типично показва патологични изменения

- Трансезофагеалната ехокардиография (ТЕЕ) е предпочитаната техника за детекция на тромби в лявото предсърдие

- Трансторакалната ехокардиография (ТТЕ) се характеризира с висока чувствителност за интра-атриални тромби

ТЕЕ е образното изследване на избор за детекция на тромби в лявото предсърдие. TTE, обаче, е предпочитаното изследване при ПМ. Чрез нея могат да се оценят размерите на дясното и лявото предсърдие, както и размерът и функцията на дясната и лявата камера, което улеснява диагнозата на клапни сърдечни заболявания, левокамерна хипертрофия и заболявания на перикарда. TTE има ниска чувствителност за интра-атриални тромби.

Рентгенографията на гръден кош може да бъде от полза при оценката на белодробни заболявания и на пулмоналните съдове. Находката обикновено е нормална при хората с ПМ, но в подострите случаи е възможно да има данни за белодробен едем.

Предсърдното мъждене се диагностицира на 12-каналната електрокардиограма. ЕФИ не е необходимо за поставяне на диагнозата на ритъмното нарушение, но провеждането му се налага при евентуална аблация, когато останалите методи за елиминиране или за постигане на контрол върху ПМ са неуспешни.

Коя от следните ехокардиографски находки е асоциирана с лоша прогноза при хроничната аортна регургитация и може да изисква хирургична интервенция?

- Фракция на изтласкване на лява камера (ФИЛК) <55%

- Краен систолен размер (КСР) на лява камера (ЛК) >45 мм

- Левокамерна хипертрофия

- Всички горепосочени

Левокамерната хипертрофия може да се наблюдава като компенсаторен механизъм за увеличаване на сърдечния дебит в ранните стадии на аортна регургитация и не е задължително асоциирана с лоша прогноза. ФИЛК 55 mm и краен диастолен размер (КДР) на ЛК <75 mm са признаци за лоша прогноза и обикновено налагат хирургична оценка.

Кой от следните медикаменти трябва да се избягва при лечението на миокардит?

- Симпатикомиметици

- Вазодилататори

- Диуретици

- Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)

Симпатикомиметиците трябва да се избягват, тъй като те увеличават степента на миокардна некроза и смъртността. Бета-блокерите не са удачни за приложение в остро декомпенсираната фаза на болестта.

Лечението на миокардите включва поддържаща терапия за овладяване на симптомите на сърдечна недостатъчност чрез приложение на диуретици, nitroglycerin/nitroprusside и инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACEi).

Инотропните медикаменти (dobutamine, milrinone) могат да бъдат необходими при тежка декомпенсация, въпреки че те са високо аритмогенни. Дългосрочното лечение включва ACEi, бета-блокери и алдостерон-рецепторни антагонисти. Понякога, обаче, някои от тези лекарствени средства не могат да бъдат започнати в началната фаза на заболяването поради хемодинамична нестабилност.

Използван източник:

1. Sovari A., Yasmine A., Shabir B. et al. Fast Five Quiz: Can you answer these challenging cardiology questions? Medscape Drugs and Diseases, March 2017 http://reference.medscape.com/viewarticle/877078