Митралната пластика е операция за експерти



01/06/2017

По-големият брой оперативни интервенции, извършвани от даден кардиохирург, водят до по-добри резултати при реконструктивната хирургия върху митрална клапа (МК) при изменения с дегенеративна етиология. Това показа ретроспективно проучване, публикувано през май тази година в Journal of the American College of Cardiology (1).

Chikwe и съавтори използват регистрите на щата New York и анализират работата на 5475 кардиохирурзи за 11 годишен период. Според представените резултати, при тези извършващи повече от 25 митрални интервенции за година, се наблюдава сигнификантно подобряване на преживяемостта на оперираните болни.

Наред с това, за отделен оператор с всеки 10 процедури рискът за реоперация пропорционално се понижава. Авторите посочват, че с увеличаване на индивидуалното оперативно натоварване (респективно повече операции на МК) се увеличава и делът на реконструктивната хирургия (пластика) спрямо митралното протезиране.

Проучването обхваща период между 2002 и 2013 година, като включените пациенти са с доказана патология на митрална клапа, с различна етиология. Крайните цели на проучването са едногодишната преживяемост и липсата на реоперация в първите 12 месеца.

Средният индивидуалнен брой случаи на хирургия на МК е 10 операции годишно, като варира от 1 до 230. Средната честота на реконструктивни операции е 55% (n=20797 от 38128). В подгрупата на дегенеративно клапно заболяване честотата на пластика е 67% (n=3660 от 5475), с индивидуална честота за даден оператор от 0% до 100%.

Реконструкциите за хирурзите с десет или по-малко митрални операции за година са 48% (n=179 от 370), докато при тези с 50 и повече 77% (n=1710 от 2216) (p<0.001). При тези с по-голям оперативен обем е по-висока честота на пластика при дегенеративна МК (adjusted odds ratio - OR: 1.13 за всеки 10 митрални операции; 95% доверителен интервал - ДИ: 1.10-1.17; p<0.001).

Отчита се стабилно понижение на вероятността за реоперация при по-голям обем, като разликата е значима над 25 процедури за година и аналогична тенденция при анализа на едногодишната преживяемост (adjusted OR: 0.95 за всеки 10 операции; 95% ДИ: 0.92 to 0.98; p=0.001).

Интересен е фактът, че при кардиохирурзи с </=25 операции на МК за година, честотата на реконструкции е по-висока, ако са в една институция със специалисти с повече от 50 МК хирургии годишно и над 70% пластики (51.3%; n=580 от 1130) (p<0.001).

Честотата на пластика на митрална клапа и в наши дни е силно вариабилна, въпреки доказаните преимущества на клапната реконструкция пред протезирането при дегенeративна етиология. Представеното проучване показва, значението на индивидуалния оперативен обем на отделните хирурзи за прилагането на тази техника, както и за резултатите от нея.

Въпреки, че авторите препоръчват рефериране на тази специфична подгрупа пациенти към хирурзи с по-голям брой интервенции върху МК, не бихме могли да екстраполираме тези данни директно и да приложим изводите към практиката у нас.

Липсата на независим регистър на митралните операции, както и адекватно и систематично проследяване, на този етап не позволява извършване на подобен анализ за кардиохирургията в България, но е показателно, че у нас все още се пристъпва към протезиране на МК при дегенеративно заболяване, дори в центровете с най-голям обем разполагащи с най-опитните специалисти.

Изпозлван източник:

1. Chikwe J., Toyoda N., Anyanwu A. et al. Relation of mitral valve surgery volume to repair rate, durability, and survival. J Am Coll Cardiol 2017 May 02; [EPub Ahead of Print] http://onlinejacc.org/content/early/2017/04/24/j.jacc.2017.02.026