Антихипертензивни медикаменти и риск за разстройства на настроението



01/11/2016

Блокерите на калциевите канали (CСВ) и бета-блокерите (ВB) са свързани с по-висок риск за депресивни и биполярни разстройства, за разлика от инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACEi) и ангиотензин-рецепторните блокери (АRB), показаха резултатите от наскоро публикувано изследване на 144 066 хипертоници (1).

Използвана е база данни от 525 046 хоспитализирани пациенти с петгодишен период на проследяване. В проучването са включени хора на възраст между 40 и 80 години, и прием на антихипертензивни медикаменти над 90 дни. Средното време до хоспитализация с психично разстройство е 847 дни за 299 случая (проследяване от 641 685 човеко-години).

Болните, лекувани с ACEi или АRB, са с най-нисък риск за психо-емоционално разстройство. В сравнение с тях, рискът се увеличава в групите с ВB (съотношение на риска - HR =2.11; 95% доверителен интервал - ДИ 1.12-3.98; р=0.02) и ССВ (HR =2.28; 95% ДИ 1.13-4.58; р=0.02).

Пациентите без антихипертензивна терапия (HR =1.63; 95% ДИ 0.94-2.82; р=0.08) или само на тиазиден диуретик (HR =1.56; 95% ДИ 0.65-3.73; р=0.32) не показват статистически значима разлика в честотата на психо-емоционални проблеми в сравнение с тези на терапия с ACEi или ARB.

Клинично изявените депресивни и биполярни разтройства, доказано предразполагат към ускорено развитие на атеросклероза. От друга страна все повече данни от експериментални модели и епидемиологични проучвания показват, че антихипертензивните медикаменти могат да имат роля в патогенезата на психичните разтройства.

Използван източник:

1. Boal A., Smith D., McCallum L. et al. Monotherapy with major antihypertensive drug classes and risk of hospital admissions for mood disorders. Нypertension 2016;68:1132-1138 http://hyper.ahajournals.org/content/68/5/1132