Комбинирана антихипертензивна терапия с valsartan и HYDROCHLOROTHIAZIDE



01/06/2016

Приложението на антихипертензивна терапия с valsartan и hydrochlorothiazide (НСТ), като фиксирана комбинация в една таблетка, позволява ефективно понижение на артериалното налягане (АН), постигане на прицелните стойности на систолното и диастолното АН при голяма част от пациентите, създава удобство за болния и повишава комплайънса към лечението.

При повечето болни с артериална хипертония (АХ) се налага приложение на комбинирана антихипертензивна терапия с оглед постигане на прицелните стойности на АН. Подходящите терапевтични стратегии в тези случаи са няколко и включват комбинирането на:

- Блокер на ренин ангиотензиновата система (РАС) - инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACEi) или ангиотензин-рецепторен блокер (ARB) и тиазиден диуретик

- Блокер на РАС (ACEi/ARB) и блокер на калциевите канали (ССВ)

- ССВ и тиазиден диуретик

В немското проучване MACHT II, комбинираната антихипертензивна терапия с valsartan 160 mg и HCT 25 mg показва висока ефикасност за понижение на стойностите на АН и много добър профил на безопасност (1).

Проучването е пост-маркетингово, многоцентрово и включва голяма група пациенти (17 591) с много добро дефиниране на индивидуалния рисков профил и изходната терапия - част от болните са без терапия, а останалите приемат антихипертензивни медикаменти, но без да се постигат прицелните стойности на АН.

Средното наблюдавано абсолютно понижение на стойностите на АН за цялата популация е -26.8 mmHg за систолното и -13.5 mmHg за диастолното. Най-силно изразен е антихипертензивният ефект при пациентите с тежка АХ: при тях систолното АН намалява с 41.7 mmHg, а диастолното - с 20.5 mmHg, в сравнение с изходните стойности.

Резултатите демонстрират ефективна редукция на АН във всяка от анализираните подгрупи: средните стойности на систолното и диастолно АН се понижават до високо-нормалните стойности (130-140 mmHg за систолното и 80-90 mmHg за диастолното АН).

Нормализиране на диастолното АН се постига при повече от две трети от участниците - при 65.2% от тези с предишна неефективна терапия и при 74.3% от болните без предшестващо антихипертензивно лечение. Честотата на нежелани лекарствени реакци в проучването MACHT II е само 0.6%.

Известно е, че при пациентите с хронични заболявания, към които се отнася и АХ, съпричастността към предписания терапевтичен режим не е много висока и голям процент от болните преустановяват приема на (част от) назначените медикаменти.

Колкото по-голям е броят на приеманите таблетки, толкова по-вероятно е комплайънсът към назначената терапия да не е добър. Поради това, фиксираните медикаментозни комбинации дават възможност за подобряване на съпричасността към лечебния план чрез опростяване на терапевтичния режим.

От друга страна, прогнозата при болните с АХ се определя от възможността за редукция на стойностите на АН до прицелните нива. А едно от условията терапията да бъде ефективна, е тя да се приема от пациента. По този начин фиксираните в една таблетка антихипертензивни медикаменти позволяват постигане на по-висока ефективност на терапията и подобряват прогнозата.

Благоприятните ефекти на комбинираната антихипертензивна терапия с valsartan и НСТ се дължат както на ефективността и поносимостта на двата медикамента по отделно, така и на оптималното фармакокинетично взаимодействие на valsartan и НСТ, когато се прилагат като фиксирана комбинация в една таблетка.

Това е доказано в проучване с 48 здрави доброволци, в което се изследва скоростта и степента на абсорбция на valsartan и НСТ след орално приложение като фиксирана комбинация и след приложение на двата медикамента като отделни таблетки. Анализирани са също така и потенциалните взаимодействия между valsartan и НСТ.

Кръвните проби се колекционират до 48 часа след приемане на дозата с изследване на концентрациите на valsartan и НСТ в плазмата. Фармакокинетичният профил на всеки един от медикаментите след едновременното приложение във фиксирана комбинация на valsartan и НСТ се сравнява с този след самостоятелен прием.

Анализът показва, че 90% от доверителните интервали за площта под кривата и за максималната лекарствена концентрация на valsartan + НСТ като фиксирана комбинация, и на valsartan и НСТ, приложени отделно, са в рамките на общоприетите биоеквивалентни граници от 0.8 до 1.25.

От фармакокинетична гледна точка това означава, че една таблетка от фиксираната комбинация между valsartan и НСТ е напълно взаимно-заменима в клиничната практика с две индивидуални референтни таблетки от същите медикаменти. Странични ефекти не са наблюдавани при нито един от участниците.

Използвани източници:

1. Schuhlen H., Abts M., Kastrati D. Intensive blood pressure reduction in patients with increased cardiovascular risk with high-dose combination therapy of 160 mg valsartan plus 25 mg hydrochlorothiazide. Results of the MACHT II observational study. Herz. 2007; 32(5):419-25 http://link.springer.com/article/10.1007%2Fs00059-007-2999-7

2. Hedaya M., Helmy S. Pharmacokinetic interactions of valsartan and hydrochlorothiazide: an open-label, randomized, 4-period crossover study in healthy Egyptian male volunteers. Clin Ther. 2013; 35(6):846-61 www.clinicaltherapeutics.com/article/S0149-2918%2813%2900234-8/abstract