Роля на сърдечната честота в покой и на терапията с бета-блокери



01/11/2015

При пациенти със сърдечна недостатъчност (СН) и запазена фракция на изтласкване (ФИ) на лява камера (ЛК) повишената сърдечна честота (СЧ) в покой е свързана с увеличена смъртност на фона на синусов ритъм и при предсърдно мъждене (ПМ).

Терапията с бета-блокер понижава смъртността както при болните в синусов ритъм, така и при тези в ПМ, според данни от шведски регистър за СН, публикувани в списание Circulation: Heart failure (1).

В медицината съществува тенденция да търсим сложни, инвазивни и понякога скъпи предиктори за сърдечносъдовата прогноза, но понякога отговорът е в „простите“ показатели, един от които е СЧ. Така например, в случаите със СН при запазена ФИ сърдечносъдовата заболеваемост и смъртност е увеличена, когато СЧ в покой е по-висока.

Всъщност, повишената СЧ в покой е предиктор за внезапна смърт при мъже на средна възраст, дори и без анамнеза за сърдечносъдово заболяване. Известно е, че социално-депримираните популации са с по-висока СЧ в покой - тя намалява с напредване на възрастта, но остава предсказващ фактор за смъртност.

Авторите на настоящото проучване анализират шведския регистър за СН, за да установят прогностичната роля на СЧ в покой на фона на ПМ, както и ефективността на терапията с бета-блокери в тази популация.

Включени са 18 858 пациенти със СН при запазена ФИ на ЛК. От тях 11 466 са в синусов ритъм, а останалите 7 392 - в ПМ. Крайна цел при проследяването е общата смъртност.

В сравнение с групата със синусов ритъм и СЧ 100 уд/минута.

При ПМ, обаче, рискът (HR) се увеличава значимо едва тогава, когато СЧ се повиши >100 уд/мин - HR 1.3 (р=0.001), в сравнение с болните с ПМ и СЧ </=60 уд/мин.

Приложението на бета-блокери е свързано с понижение на смъртността както при болните в синусов ритъм (HR 0.77, р=0.011), така и при тези в ПМ (HR 0.71, p<0.001). При употреба на бета-блокери при пациенти в синусов ритъм, рискът за смъртност постепенно намалява в групите с по-висока СЧ в покой.

На фона на ПМ, приемът на бета-блокери намалява значимо смъртността само тогава, когато се прилагат при болни със СЧ в покой >100 уд/мин, в сравнение с тези, при които СЧ е </= 60 уд/мин (HR 1.29, p=0.003).

Анализът на шведския регистър потвърждава факта, че СЧ в покой е предсказващ фактор за смъртност на фона на синусов ритъм и установява подобна зависимост и при пациенти в ПМ, но само тогава, когато СЧ в покой е >/=100 уд/мин. И в двата случая (синусов ритъм и ПМ) употребата на бета-блокери е свързана с понижение на смъртността.

Използван източник:

1. Li S., Sartipy U., Lund L. et al. Prognostic significance of resting heart rate and use of beta-blockers in atrial fibrillation and sinus rhythm in patients with heart failure and reduced ejection fraction: findings from the swedish heart failure registry. Circulation: Heart Failure 2015, August 4, 2015 http://circheartfailure.ahajournals.org/content/early/2015/08/04/CIRCHEARTFAILURE.115.002285.abstract