Ефекти на статините върху проявите на сърдечна недостатъчност



01/11/2015

В проучвания за първична и вторична профилактика приемът на статини е свързан с понижение на риска за хоспитализации по повод на сърдечна недостатъчност (СН) и на комбинирания риск за смъртност и хоспитализации по повод на СН, показаха данните от голям мета-анализ, публикуван в European Heart Journal (1).

СН е състояние, свързано с инвалидизираща симптоматика, влошаване на качеството на живот, чести хоспитализации и намалена преживяемост. Икономическият товар, свързан със СН, върху системите на здравеопазване и върху обществото е огромен. Поради това, всяка терапия, която би намалила риска за развитие на СН, би била много добре посрещната и вероятно финансово ефективна.

Исхемичната болест на сърцето е най-честата причина за развитие на СН. За терапията със статин убедително е доказано понижение на риска за миокарден инфаркт в популации с първична или вторична профилактика.

Намалявайки честотата на първа и последваща миокардна увреда, статиновата терапия би трябвало да редуцира случаите с развитие на СН. Вероятно е приемът на статини да повлиява развитието на СН и по други механизми.

Настоящият мета-анализ обхваща рандомизирани проучвания с включени крайни цели с използване на статини за периода от 1994-2014. Включените са клинични изпитвания в областта на първичната и вторична профилактика при условие, че броят на участниците е над 1 000 и проследяването е над една година.

Осъществена е връзка с авторите на отделните проучвания, за да се осигури информация от непубликувана база-данни относно първа хоспитализация по повод на СН, смърт поради СН и комбинацията от тези две крайни цели. Споменатите събития не се включват като крайни цели, ако са настъпили в рамките на 30 дни след миокарден инфаркт.

Избраните проучвания са 17 с общо 132 538 участници и среден период на проследяване - 4.3 години. Терапията със статини, както се очаква, понижава стойностите на холестерола в липопротеините с ниска плътност (LDL-C) с 0.97 mmol/l.

Пациентите, които приемат статин, са със значително по-ниска честота на първа хоспитализация по повод на СН - относителна редукция на риска с 10%, в сравнение с тези, които нямат статин към терапията.

Комбинираната крайна цел от смъртност и хоспитализации по повод на СН също се среща по-рядко в групата със статин - рискът е понижен с 8%, но смъртността по повод на СН, като самостоятелен показател, не се различава между групите.

Описаният положителен ефект на статините върху хоспитализациите по повод на СН е изразен в еднаква степен независимо дали болните са с анамнеза за преживян миокарден инфаркт или не. Наблюдаваните ползи от приложението на статин са налични както в проучванията за първична профилактика, така и в тези за вторична превенция.

Относителната редукция на риска за нежелани събития, свързани със СН, е еднаква при двата вида клинични изпитвания, но абсолютното понижение на риска е по-високо в проучванията за вторична профилактика, в които общият брой на нежелани събития е по-висок. Като допълнителна находка, рискът за миокарден инфаркт се понижава с 26% на фона на терапия със статин.

Настоящият мета-анализ представлява най-големия до момента системен анализ за ефектите на статините върху смъртността и хоспитализациите по повод СН, което осигурява достоверност на получените резултати и направените изводи.

Използван източник:

1. Preiss D., Campbell R., Murray H. et al. The effect of statin therapy on heart failure events: a collaborative meta-analysis of unpublished data from major randomized trials. Eur Heart J 2015 36(24):1536-46 http://eurheartj.oxfordjournals.org/content/36/24/1536