Torasemide понижава честотата на аритмии при пациенти със сърдечна недостатъчност



01/09/2015

Дилатативната кардиомиопатия (ДКМП) често се съпътства от прояви на сърдечна недостатъчност (СН) и аритмии, които са свързани със степента на левокамерна (ЛК) систолна дисфункция. Резултатите от скорошно проучване показаха, че при пациенти с ДКМП, torasemide, който притежава антиалдостеронов ефект, е по-ефективен от furosemide за понижение на честотата на аритмиите и редукция на симптоматиката на СН (1).

ДКМП е прогресивно заболяване, характеризиращо се с увеличение на диаметъра и обема на ЛК или на двете сърдечни камери, водещо до прогресивна дилатация и нарушаване на систолната функция и което не е следствие или не може напълно да бъде обяснено от нарушени условия на натоварване (например клапно заболяване или хипертония) или от съпътстваща коронарна болест.

Петгодишната преживяемост за болните с ДКМП е по-малка от 50%. Сериозните ритъмни нарушения в тази група са свързани с по-висок риск за смъртност. Torasemide е бримков диуретик, който води до симптоматично подобрение на проявите на СН. Авторите на цитираното проучване проверяват хипотезата, че torasemide повлиява в по-голяма степен симптоматиката на СН и честотата на ритъмни нарушения в сравнение с furosemide.

Обхванати са 125 участници на средна възраст 59 години с ДКМП и прояви на СН ІІ-ІV функционален клас (ФК) по NYHA, разделени на две групи според терапията: torasemide 10 mg перорално дневно или furosemide 20 mg перорално дневно към останалата терапия за СН. Включена е и контролна гупа от 60 здрави хора.

Проследяването е една година, като контролните прегледи са на всеки три месеца. Честотата на аритмии е изследвана с помощта на 24-часов Холтер ЕКГ анализ. Проведени са лабораторни изследвания на С-реактивен протеин (CRP) и В-тип натриуретичен пептид (NT-proBNP).

Сред пациентите с прояви на СН ІІ ФК по NYHA, аритмия се установява при 83% от случаите, а сред тези със СН ІІІ-ІV ФК по NYHA - при 93%. Ритъмните нарушения са надкамерни в 51% от случаите и камерни - при 46%.

Установява се, че честотата и тежестта на аритмиите нарастват с увеличаване на тежестта на проявите на СН. Размерите на лявото предсърдие показват зависимост от честотата на предсърдно мъждене, а размерите на ЛК - от честотата на малигнените камерни аритмии.

Болните с теледиастолен размер (ТДР) на ЛК 50-59 mm са с 12% честота на малигнени камерни аритмии, при размер 60-69 mm честотата е 31%, а при ТДР >/=70 mm - 47% (p<0.01).

След едногодишно лечение, сърдечната функция и в двете групи се подобрява, а честотата на аритмиите се понижава. Стойностите на CRP и NT-proBNP спадат в сравнение с изходните.

В групата с тораземид, обаче, степента на понижение на биомаркерите и на теледиастолния размер на ЛК са по-изразени в сравнение с тази с фуроземид.

Честотата на хоспитализации по повод СН и на смъртността са по-ниски на фона на torasemide, честотата на срещане на аритмии е по-ниска, а фракцията на изтласкване на ЛК е по-висока в края на проследяването в сравнение с furosemide.

Обяснение за този резултат авторите търсят в специфичния механизъм на действие на torasemide - той има по-дълъг полуживот в сравнение с furosemide и блокира ренин-ангиотензин-алдостероновата система, инхибирайки свързването на алдостерон към неговия рецептор.

Алдостерон стимулира екскрецията на калий и магнезий, но също така предизвиква симпатикова активация, барорецепторна дисфункция и миокардна фиброза. Затова медикаментите с антиалдостеронов ефект могат да доведат до обратно ремоделиране на ЛК и се препоръчват за лечение на напреднали стадии на СН.

Използван източник:

1. Han L., Guo S., Lin X. et al. Torasemide reduces dilated cardiomyopathy, complication of arrhythmia, and progression to heart failure. Genetics and Molecular Research, September 2014, 13(3): 7262-7274 www.funpecrp.com.br/gmr/year2014/vol13-3/pdf/gmr3734.pdf