Ползи от хроничната терапия с бета-блокер след аорто-коронарен байпас



01/09/2015

При пациенти, преживели или не миокарден инфаркт (МИ), при които се провежда аорто-коронарен байпас операция (АКБ), продължителното приложение на бета-блокери (ВВ) е свързано с понижение на дългосрочния риск за смъртност и на честотата на нежелани сърдечносъдови събития, показаха резултатите от мащабно китайско проучване, публикувани в списание Circulation (1).

Резултатите от обсервационни наблюдения и клинични проучвания показват, че ВВ намаляват общата смъртност и честотата на последващи сърдечносъдови събития след остър МИ. Клиничните ръководства препоръчват употреба на ВВ в периоперативния период при болни, подложени на АКБ.

Противоречиви резултати от скорошни големи обсервационни проучвания при пациенти със стабилна исхемична болест на сърцето (ИБС) повдигнаха въпроса за ползите от терапия с ВВ в случаите с ИБС, както и при провеждане на АКБ.

До момента, обаче, все още данните са ограничени за това дали хроничната терапия с ВВ е от полза след изписване на хора с проведена АКБ операция. Освен това не е проучен достатъчно въпросът за комбинираното въздействие на предписването на ВВ при дехоспитализация и дългосрочното придържане към тази терапия като средство за вторична профилактика.

Настоящият мета-анализ изследва връзката между продължителната терапия с ВВ и общата смъртност, както и честотата на нежелани сърдечносъдови събития след провеждане на изолирана АКБ операция.

Включени са 5 926 последователни пациенти, при които е проведена АКБ и са изписани живи. Честотата и придържането към терапия с ВВ са анализирани при болни с или без предшестващ МИ. Средният период на проследяване е три години.

ВВ след АКБ приемат постоянно и без прекъсване 51% от участниците с МИ и 48% от тези без подобна анамнеза. Рискът за обща смъртност е значително по-нисък в групата с постоянна употреба на ВВ в сравнение с тази, при която употребата не е постоянна (съотношение на риска 1.96, 95% доверителен интервал - ДИ: 1.50-2.57) и в сравнение с групата без ВВ (съотношение на риска 1.42, 95% ДИ: 1.01-2.00).

При сравнение на първата група болни (постоянна употреба) и тези, които никога не са приемали ВВ се установява, че не само общата смъртност, но и сборната честота на нежелани сърдечносъдови събития е значително по-висока при неприемалите ВВ (съотношение на риска 1.29, 95% ДИ: 1.10-1.50).

В групата без МИ съотношението на риска за обща смъртност при сравнение спрямо постоянната употреба на ВВ е 1.70 (95% ДИ: 1.17-2.48) за пациентите с нередовна употреба на ВВ и 1.23 (95% ДИ: 0.76-1.99) за тези, които никога не са приемали ВВ.

След преживян МИ общата смъртност е значително по-висока както при болните с нередовна употреба на ВВ (съотношение на риска 2.14, 95% ДИ: 1.43-3.20), така и при тези без ВВ (съотношение на риска 1.59, 95% ДИ: 1.07-2.63) при сравнение с групата с постоянен прием на ВВ.

Резултатите от този анализ показват, че е необходимо да се обърне по-сериозно внимание за увеличаване на честотата на предписване на ВВ при дехоспитализация на пациенти след АКБ операция, както и на дългосрочното придържане към тази терапия от страна на болния, независимо от това дали има или няма анамнестични данни за преживян МИ.

Използван източник:

1. Zhang H., Yuan X., Zhang H. et al. Efficacy of Chronic Beta-Blocker Therapy for Secondary Prevention on Long-Term Outcomes After Coronary Artery Bypass Grafting Surgery. Circulation Published online before print April 23, 2015, doi: 10.1161/CIRCULATIONAHA.114.014209 http://circ.ahajournals.org/content/early/2015/04/23/CIRCULATIONAHA.114.014209