Има ли J-крива за стойностите на артериалното налягане



01/09/2015

Проучване в реалната клинична практика с повече от 4 000 пациенти не установява зависимост тип J-крива за стойностите на диастолното артериално налягане (ДАН) и риска за обща или сърдечносъдова смъртност, показаха резултатите от проучване, представени на научните сесии на Европейското дружество по артериална хипертония, в Милано (1).

Резултатите за смъртността са на базата на 30-годишно проследяване при пациенти с артериална хипертония (АХ), които посещават Клиниката по артериално налягане в Глазгоу и за които са известни постигнатите стойности на ДАН от две до пет години след иницииране на антихипертензивна терапия.

За J-крива на риска се говори тогава, когато повишен риск за нежелани събития се наблюдава както при по-високи, така и при по-ниски от нормалните стойности за даден показател.

За феномен на J-крива за ДАН се говори от 1979 година. Обяснението е в това, че миокардната перфузия се осъществява само по време на диастола. Затова, ако ДАН се понижи твърде много, това би могло да доведе до сърдечносъдови инциденти.

В проучването 6 072 хипертоници са проследени клинично от две до пет години. Изходно средната възраст в групата е 53 години, а средното АН - 169/100 mmHg. Около половината от участниците са жени, една четвърт имат изявено сърдечносъдово заболяване и една четвърт са с хронично бъбречно заболяване.

Авторите анализират общата и сърдечносъдова смъртност за 30-годишен период при 4 491 пациенти, разделени на девет категории според стойностите на АН от поне три измервания, направени в интервал от две до пет години след иницииране на антихипертензивна терапия. ДАН <80 mmHg е налице при 521 от участниците.

С увеличаване на систолното АН (САН) все по-малко болни попадат в категорията ниско ДАН: 18% от пациентите със САН 160 mmHg имат стойности на ДАН 140/<80 mmHg) се наблюдава при 250 участници.

Не се установява J-крива на зависимост между ДАН и общата и сърдечносъдова смъртност. При сравнение с референтната група с АН 100 mmHg или САН >160 mmHg, както и тези с АН 140-160/>80 mm Hg, са със значително повишен риск за обща и сърдечносъдова смъртност.

При болните с ниско ДАН (160 mmHg) се наблюдава увеличение на общата и сърдечносъдова смъртност в сравнение с референтната група.

Като критики към това проучване се посочват използването на разделителна стойност за ДАН <80 mmHg вместо <70 mmHg, както и анализирането само на смъртността, без данни за честотата на нежелани сърдечносъдови събития.

Друг скорошен анализ, базиран върху Фрамингамското проучване, показа, че хора с изолирана систолна АХ и предшестващ сърдечносъдов инцидент са с повишен риск за ново нежелано сърдечносъдово събитие ако стойностите на ДАН са <70 mmHg при сравнение с група с ДАН между 70 и 89 mmHg (2).

Противоречивите данни ни пречат към момента да дадем еднозначен отговор на въпроса: има ли J-крива за стойностите на ДАН? Може би все пак е уместно да бъдем внимателни с прекомерното понижение на ДАН при пациенти със сърдечносъдово заболяване, както и при по-възрастните хора.

Използвани източници:

1. Lip S., McCallum R., Touyz A. et al. Clinical implications of the diastolic blood pressure `J curve` in treated hypertensive patients. European Society of Hypertension 2015 Scientific Sessions; June 2015; Milan, Italy http://journals.lww.com/jhypertension/Abstract/2015/06001/LB02_06___CLINICAL_IMPLICATIONS_OF_THE_DIASTOLIC.234.aspx

2. Franklin S., Gokhale S., Chow V. et al. Does low diastolic blood pressure contribute to the risk of recurrent hypertensive cardiovascular disease events? The Framingham Heart Study. Hypertension. 2015; 65:299-305 http://hyper.ahajournals.org/content/65/2/299.full.pdf+html