Ехокардиографска оценка на аортата



01/09/2015

Оценката на аортата е рутинна част от стандартната ехокардиография (ЕхоКГ). Ехографската оценка играе основна роля както при диагностицирането, така и при проследяването на пациентите с болести на аортата. ЕхоКГ позволява оценка на размерите на аортата, биологичните й качества и наличието на атеросклеротично засягане.

Други образни изследвания като компютърна томография (СТ) и магнитно резонансно изследване (MRI) позволяват по-цялостно изображение на аортата, но ЕхоКГ има предимствата да може да се осъществи до леглото на болния, бързо, с достатъчна точност и на по-ниска цена.

Две ехокардиографски модалности се допълват при оценка на аортата:

- трансторакалната ЕхоКГ (ТТЕ), която позволява адекватна оценка на аортния корен и проксималната асцендентна аорта

- трансезофагеалната ЕхоКГ (ТЕЕ), с която може детайлно да се оцени десцендентната аорта и да се допълнят данните от ТТЕ и за останалите аортни сегменти

С помощта на ТТЕ могат да се оценят следните сегменти на аортата:

- Аортен корен и проксимална асцендентна аорта - от парастернален срез по дълга ос (PLAX)

- Средна и дистална част на асцендентната аорта - десен парастернален срез до дълга ос

- Аортна дъга - супрастернален срез

- Средна част на десцендентната аорта - модифициран апикален двукухинен срез с ангулиране на трасндюсера назад

- Супраренална част на абдоминалната аорта - субкостален срез

- Ренална част на абдоминалната аорта - трансдюсерът е в областта около пъпа

При ТЕЕ изследване могат подробно да се огледат всички сегменти на торакалната аорта с изключение на:

- Дисталната асцендентна аорта - поради интерполиране на десния главен бронх и трахеята

- Аортната дъга към мястото на отделяне на truncus brachiocephalicus и arteria carotis communis sinistra - при пациенти, които не са анестезирани позицията на трансдюсера, позволяваща визуализиране на този сегмент, е изключително неприятна за болния

Размери на аортата

Ехографското определяне на размерите на аортата е точно и възпроизводимо при спазване на условията за перпендикулярно на дългата ос измерване и използване на подходящо усилване на образите. Двуизмерните образи (2D) се предпочитат пред едноизмерните (M-mode).

Аортният корен е сложна геометрична структура, която включва:

- Аортен пръстен

- Триъгълните пространства между платната

- Полулунните аортни платна и техните залавни места

- Синусите на Валсалва

- Синотубуларното съединение

Измерванията в този сегмент на аортата трябва да бъдат направени на няколко места:

- Аортен пръстен

- Максимален диаметър на синусите на Валсалва

- Синотубуларно съединение (прехода между синусите на Валсалва и тубуларната част на асцендентната аорта)

- Максимален диаметър на проксималната асцендентна аорта

Трябва да се отбележи, че „аортният пръстен“ не е ясна анатомична структура, а виртуален пръстен, дефиниран при съединяването на базалните залавни места на трите аортни платна.

Измерването на пръстена трябва да се прави при увеличение на образа (zoom mode), в средата на систолата, когато пръстенът е по-голям и с по-окръглена форма, от вътрешен ръб до вътрешен ръб, между залавните места на платната на аортната клапа (обикновено между точката на залавяне на дясното коронарно платно и комисурата между лявото коронарно платно и некоронарното платно в PLAX срез).

Единствено аортният пръстен се оценява в систола, като всички други измервания на аортата се правят в теледиастола, строго перпендикулярно на дългата ос на аортата.

Измерването на пръстена може да е затруднено от акустично засенчване, причинено от калциране на пръстена. Като общо правило, калциевите отлагания трябва да се приемат като част от лумена, а не от аортната стена и да се изключват от измерването на диаметъра.

Точното измерване на аортния пръстен е от особено значение преди транскатетърно аортно клапно имплантиране (ТАVІ). В тези случаи се препоръчва използване на триизмерна ЕхоКГ (3D) или СТ изобразяване.

Те позволяват измерване не само на предно-задния (сагитален) по-малък диаметър на аортния пръстен, който се определя при 2D ТТЕ оценка в PLAX или ТЕЕ между 110 и 130 градуса, а също и на медио-латералния (коронален) по-голям диаметър, както и на периметъра и площта на пръстена. Разликата между тези два диаметъра може да достигне до 6 mm.

Диаметърът на аортния корен се определя в PLAX срез, на който се изобразяват аортния корен и проксималната асцендентна аорта. Равнината може да е малко по-различна от тази на дългата ос на лява камера (ЛК) и може да бъде получена от различно междуребрие и/или на различно разстояние от стернума.

Доближаването на трансдюсера по-близо до стернума позволява визуализиране на по-дълга част от тубуларната асендентна аорта. Тази част от аортата може да се анализира и от дясна парастернална позиция (пациентът е обърнат на дясно) във второ-трето междуребрие.

Измерванията трябва да се правят в срез, който изобразява максималните аортни диаметри. За целта трябва да се стремим точката на коаптация на аортните платна да попада в центъра на аортния лумен. При нормална асцендентна аорта най-голям е диаметърът в областта на синусите на Валсалва.

За разлика от аортния пръстен, където измерването на диаметъра е от вътрешен до вътрешен ръб, за останалите диаметри на аортата се препоръва измерването да е от водещ ръб до водещ ръб.

По този начин едната стена на аортата се включва в измерването на диаметъра и получените стойности са 2-4 mm по-големи от измерванията между вътрешните ръбове.

Оценка на биофизичните качества на аортата

Аортната растежимост се определя от сътношението на аортните налягания и размери. Промяната в аортния диаметър се измерва в областта на асцендентната аорта, на около 3 cm над пръстена на клапата в 2D-ръководен M-mode PLAX срез.

Диастолният диаметър на аортата (AoD) се определя в теледиастола, а систолният (AoS) - при максималното движение напред на аортата. Растежимостта се определя по формулата:

Аортна растежимост = [2 x (AoS-AoD)/AoD] х пулсово налягане на дясна ръка

Ригидността на аортата може да се определи по скоростта на пулсовата вълна (PWV). Нормалните стойности на PWV са 4-5 m/s в асцендентната аорта и 5-6 m/s в абдоминалната аорта.

Аортна атеросклероза

Атеросклеротичното засягане на аортата (атером) се характеризира с неравномерно интимално задебеляване от поне 2 mm, с повишена ехогенност. Атеромите често имат насложени мобилни компоненти, основно тромби. ТЕЕ е метод на избор за оценка на аортен атером.

Дебелината на плаката се измерва от интималната повърхност перпендикулярно до външния край на съдовата стена. Атеромите могат да се класифицират в пет степени.

Атеросклеротичните плаки в аортата могат да се дефинират като комплексни - при наличието на проминиращ атером >/=4 mm, мобилни компоненти или улцерация, или като не-усложнени - при липса на описаните морфологични характеристики.

Аортна аневризма

Това е второто по честота аортно заболяване след атеросклерозата. При установяване на аортна аневризма в каквато и да е локализация се препоръчва цялостна оценка на аортата и аортната клапа, изходно и при проследяване. Обикновено, освен ЕхоКГ, за тази цел е необходимо провеждане на СТ или MRI.

При пациенти с аневризма на абдоминалната аорта (ААА) е уместно провеждане на ултразвуков скрининг за атеросклеротични лезии и аневризми на периферните артерии.

Торакалните аортни аневризми (ТАА) обикновено са асимптомни и се откриват най-често по време на образно изследване по друг повод. Скрининг за ТАА е уместен при случаи със синдром на Marfan и евентуално при роднини по първа линия на хора с бикуспидна аортна клапа.

На фона на синдром на Marfan, аортното разширение обикновено е максимално на нивото на синусите на Валсалва и води до ануло-аорто ектазия. При пациенти с бикуспидна артна клапа максималният диаметър може да е на ниво синуси, супракоронарна асцендентна аорта или сино-тубуларно съединение.

Фамилните ТАА нарастват по-бързо (2.1 mm годишно) в сравнение с нефамилните и ТАА на десцендентната аорта увеличават размерите си по-бързо (3 mm годишно) в сравнение с ТАА на асцендентната аорта (1 mm годишно). Рискът за дисекация или руптура се увеличава съществено при диаметър на асцендентната аорта >60 mm и на десцендентната аорта >70 mm.

Вродените форми на аневризми на синусите на Валсалва (Valsalva) обикновено имат формата на ветропоказател - формация с неправилна форма, която пролабира от аортните синуси към съседни сърдечни кухини: аневризма на десния коронарен синус - в изходния тракт на дясна камера, аневризма на левия синус - в лявото предсърдие, а аневризма на некоронарния синус - в дясното предсърдие.

Понякога тези аневризми може да са фенестрирани, особено след наслагване на инфекциозен процес. Тогава Доплеровото изследване с продължителен, пулсов или цветен Доплер ще покаже наличие на кръвен поток между кухина с високо налягане, като аортата, и съседна сърдечна кухина с ниско налягане.

За аневрима на абдоминалната аорта (ААА) се говори тогава, когато диаметърът на аортата е >/=30 mm. Локализацията им почти винаги е инфраренална. Рискови фактори за възникване на ААА са възраст, мъжки пол, анамнеза за атеросклеротично сърдечносъдово заболяване, пушене и артериална хипертония.

Преди възникване на животозастрашаващата изява на ААА с руптура, обикновено съществува един дълъг период на асимптомно нарастване на диаметъра на аортата. Скоростта на нарастване зависи от генетични фактори и фактори на околната среда, от които тютюнопушенето e най-мощния стимул за по-бързо увеличаване на ААА.

Рискът за руптура нараства експоненциално с увеличението на максималния аортен диаметър и е по-висок при жените отколкото при мъжете при еднакви размери на аортата.

Най-често, диагностицирането на ААА е случайно, по време на абдоминално образно изследване по друга индикация. От образните методи ултразвуковото изследване е идеален метод за скрининг и наблюдение, без риск и на ниска цена. СТ и MRI са златния стандарт за предоперативна и постоперативна оценка на ААА.

Предоперативната оценка трябва да включва максималните трансверзални диаметри на аортата в областта на аневризмата, проксималния и дистален здрав участък (шийка; зона на закотвяне), отношение на аневризмата към реналните артерии, дължина, диаметър и ангулация на реналните артерии и състоянието на илиачните артерии.

Лошата прогноза при руптура на ААА (смъртност >60-70%) и отличната преживяемост при планова интервенция за ААА (>95%), комбинирани с дългия асимптомен период, предоставят добра възможност за ранно диагностициране и профилактична интервенция върху ААА чрез провеждане на масов скрининг.

На масов (популационен) скрининг подлежат всички мъже на възраст над 65 години, пушачите и хората с фамилна анамнеза за ААА. Скрининг може да се обсъди и при жени над 65-годишна възраст, които са настоящи или бивши пушачи, но не се препоръчва за жени, които не пушат или нямат фамилна анамнеза за ААА.

При липса на програма за масов скрининг, може да се проведе опортюнистичен скрининг за установяване на ААА. Той включва използване на ултразвук за оценка на размерите на коремната аорта при липса на специфично планирано абдоминално изследване.

Най-подходящата ситуация за кардиолога е скриниг за ААА при провеждане на ехокардиография, тъй като трансторакалният трансдюсер може успешно да се използва за изобразяване на коремната аорта.

Като малки ААА се определят тези аневризми, за които все още не се обсъжда ендоваскуларно или хирургично лечение. Изчаквателната стратегия с периодично наблюдение е безопасна, когато диаметърът на ААА е <55 mm и скоростта на нарастване е бавна (<10 mm годишно).

При малки ААА се препоръчват следната периодичност за контролно образно (обикновено ултразвуково) изследване:

- Диаметър на ААА 25-29 mm - четиригодишен интервал

- Диаметър на ААА 30-39 mm - тригодишен интервал

- Диаметър на ААА 40-44 mm - двугодишен интервал

- Диаметър на ААА >45 mm - всяка година

Остър аортен синдром

Острият аортен синдром се характеризира с висока смъртност и ранната хирургична намеса в тези случаи е от основно значение. Затова при тези пациенти, често в критично състояние, бързата и точна диагноза е изключително важна.

Може да се използват различни образни методи, като решението за използването на специфична техника зависи от два основни фактора: достъпност и опит със съответния образен метод.

Предимство на ЕхоКГ е, че може да бъде приложена във всяка една болнична обстановка (спешен кабинет, интензивно отделение, операционна зала) без необходимост от трансфер на болния, който често е хемодинамично нестабилен, мониториран и с интравенозна инфузия на медикаменти.

Към острите аортни синдроми са включени интрамуралният хематом (ИМХ), пенетриращата атеросклеротична язва (ПАЯ), аортната дисекация, руптурата на торакалната аорта и на ААА.

Аортната дисекация (АД) е спешно хирургично състояние, характеризиращо се с разкъсване на медийния слой на аортата, провокирано от интрамурално кървене, разделяне на аортната стена и формиране на истински и фалшив лумен, с или без комуникация между тях.

АД може да бъде остра (90 дни). Дисекацията може да пропагира антеградно или ретроградно, може да засяга и странични клонове.

Съществуват няколко схеми на класифициране на АД. Според класификацията на De Bakey се различават:

- Тип І - обхваща асцендентната и десцендентната аорта и аортната дъга (60%)

- Тип ІІ - обхваща само асцендентната аорта (10%)

- Тип ІІІ - обхваща само десцендентната аорта (30%)

Класификацията на Stanford е най-често използвана, тъй като е свързана с решението за хирургична интервенция:

- Тип А - засяга асцендентната аорта (обединява De Bakey тип І и ІІ АД)

- Тип В - не засяга асцендентната аорта (съответства на De Bakey тип ІІІ АД)

Освен това съществуват няколко типа остри аортни синдроми при АД:

- Клас 1: класическа АД с истински и фалшив лумен с или без комуникация

- Клас 2: интрамурален хематом

- Клас 3: дискретна АД с изпъкване на аортната стена

- Клас 4: улцерация на атеросклеротична плака след руптура на плаката

- Клас 5: ятрогенна или травматична АД

Целта на образните изследвания при АД е подробна оценка на цялата аорта - диаметри, форма и разпространение на дисекационната мембрана, оценка на аортната клапа, клоновете на аортата, отношението със съседни структури и наличие на мурален тромб.

Задачите, които трябва да изпълним с помощта на образните методи при АД, са:

- Потвърждаване на диагнозата

- Класификация

- Разпространение на процеса

- Диференциране между комуникираща и некомуникираща АД

- Разграничаване на истински от фалшив лумен

- Локализация на входящото отверстие

- Установяване на сегментни нарушения в кинетиката

- Установяване и определяне степента на АИ

- Оценка на страничните клонове (коронарни артерии, мозъчни артерии, клонове на коремната аорта)

- Оценка за перикарден или плеврален излив и медиастинален хематом

АД и нейните варианти могат да бъдат коректно диагностицирани с помощта на ЕхоКГ. С най-висока чувствителност и специфичност при АД е MRI, но това изследване е по-рядко достъпно, отнема повече време и не е подходящо за пациенти в нестабилно състояние.

Диагностичната точност на СТ е почти толкова висока, колкото на MRI, и за разлика от MRI, СТ е по-широко достъпен метод и по-подходящ в условията на спешност. Полезен диагностичен алгоритъм, който се прилага широко, е при наличие на клинично съмнение за АД, което е потвърдено от ТТЕ, да се проведе СТ за потвърждаване на диагнозата и оценка на разпространението на дисекацията.

В такава ситуация ТЕЕ може да се проведе непосредствено преди хирургичната интервенция, когато пациентът е анестезиран, за оценка на засягането на аортната клапа. Така се избягва потенциално опасното рязко повишение на артериалното налягане при манипулирането със сондата.

СТ и MRI имат предимство пред ТЕЕ за оценка на разпространението на АД и ангажирането на клоновете на аортата, както и за диагноза на ИМХ, ПАЯ и травматични аортни лезии. От своя страна ТЕЕ в комбинация с Доплер позволява по-добра оценка на разкъсванията на интимата и кръвотока през тях.

ТТЕ е с висока положителна, но ниска отрицателна предсказваща стойност при АД. Това означава, че ясната демонстрация на флеп в аортата при ТТЕ потвърждава диагнозата, докато липсата на визуализация на двоен лумен не отхвърля наличието на АД.

Въпреки това, достъпността на метода и възможността за бързото му осъществяване, прави ТТЕ много удобен първи метод за образно изследване. Освен това ТТЕ дава много ценна допълнителна информация за състоянието на сърцето, наличието на усложнения и за диференциалната диагноза на гръдната болка.

ТЕЕ е с по-висока чувствителност от ТТЕ за поставянето на диагнозата АД. Методът, обаче, е полуинвазивен и се изисква повишено внимание и седация при болните със съмнение за АД.

Причината за това е, че гаденето и напъните за повръщане могат да предизвикат остро повишение на артериалното налягане, което да доведе до допълнително разкъсване на аортата.

Поради точността при диагностициране както на класическа аортна дисекация, така и на ИМХ и ПАЯ, според препоръките на Европейската асоциация по сърдечносъдово изобразяване, ТЕЕ трябва да се възприема като метод на избор при остър аортен синдром, при условие че може да бъде проведена от ехокардиографист с експертно ниво.

Интрамуралният хематом (ИМХ) се отнася към острите аортни синдроми (10-25% от тези случаи). Представлява хематом, който се развива в медията на аортната стена при липса на фалшив лумен и интимално разкъсване. По-често (60-70%) засяга десцендентната аорта (тип В) в сравнение с асцендентната аорта (30-40%; тип А).

Диагностицира се при наличие на циркулярно или сърповидно задебеление на аортната стена >5 mm при липса на установим кръвоток в този участък. Водещи образни техники при диагностиката са СТ и MRI. За разлика от АД, при ИМХ истинският лумен не е притиснат и деформиран.

Пенетриращата аортна язва (ПАЯ) се дефинира като улцерация в аортна атеросклеротична плака, която пенетрира вътрешната еластична мембрана в медията на съда. Представлява 2 до 7% от случаите на остър аортен синдром. Пропагацията на язвения процес може да доведе до ИМХ, псевдоаневризма, остра АД или дори аортна руптура.

Естествената еволюция на ПАЯ е прогресираща аортна дилатация и формиране на торбовидна или вретеновидна аневризма, като този процес е особено бърз в областта на асцендентната аорта. Най-честата локализация на ПАЯ са средния и долен сегмент на десцендентната торакална аорта; асцендентната аорта се засяга рядко.

Обикновено, ПАЯ се среща в напреднала възраст, по-често при мъже, пушачи, с артериална хипертония, с исхемична болест на сърцето, хронична обструктивна белодробна болест и съпътстваща абдоминална аневризма. Образният метод на избор е СТ с контраст - изобразява се изпъкване на контрастна материя през калцирана плака.

Интималното разкъсване (входящо отверстие; entry tear) е прекъсване на интималния флеп, обикновено с диаметър >5 mm. При АД тип А най-често се локализира в проксималната част на асцендентната аорта, а при АД тип В - непосредствено под лявата подключична артерия.

ТЕЕ позволява идентификацията на входящото отверстие в 78-100% от случаите. То трябва да се диференцира от вторичните комуникации, които обикновено са по-дистално разположени, с по-малки размери и често са множествени.

Цветният Доплер улеснява установяването на комуникации между двата лумена. Понякога 2D и 3D ТЕЕ не успяват да докажат наличието на интимално разкъсване. В тези случаи контрастното изследване може да е от полза.

Разграничаването на истинския от фалшивия лумен е особено важно. Преди преминаване към хирургично или ендоваскуларно лечение трябва да може да се определи дали клоновете на аортната дъга и висцералните артерии излизат от истинския или фалшивия лумен.

Усложнения, свързани с остър аортен синдром

Възможните усложнения при АД и остър аортен синдром включват:

- Остра аортна инсуфициенция - в 40-75% от случаите с тип А АД

- Перикарден излив - невинаги се дължи на екстравазация на кръв от аортата; може да е вторичен от дразнене на адвентицията от аортния хематом

- Миокардна исхемия или инфаркт - честота 10-15%; може да е резултат от разширение на фалшивия лумен с последваща компресия или облитерация на коронарните остиуми или от пропагация на дисекацията в коронарното дърво

- Застойна сърдечна недостатъчност - обикновено е свързана с възникването на аортна инсуфициенция

- Големи плеврални изливи - редки; резултат от аортно кървене в медиастинума или плевралното пространство; малките плеврални изливи са по-чести (15-20%)

- Пулмонални усложнения - редки; компресия на пулмоналната артерия или аорто-пулмонална фистула

- Синкоп - важен начален симптом при АД; характерен за около 15% от пациентите с АД тип А; свързан е с повишен риск за вътреболнична смъртност

- Неврологични симптоми - честота 15-40%; могат да бъдат драматични и да доминират клиничната картина; резултат на мозъчна хипоперфузия, хипотония, дистална тромбемболия или компресия на периферни нерви

- Мезентериална исхемия - в резултат на нарушен кръвоток през клоновете на аортата (ангажиране от дисекационния процес, облитерация от експанзия на фалшивия лумен или интермитентно нарушение на кръвотока от пролабиране на дисекационния флеп) или на механична компресия от дисекиращата аорта или аортното кървене; това усложнение увеличава тройно вътреболничната смъртност

- Бъбречна недостатъчност - честота около 20% при тип А и 10% при тип В АД; може да се дължи на бъбречна хипоперфузия или инфаркт, да е вторично на ангажиране на реналните артерии от дисекацията или да е следствие на продължителна хипотония

За диагностициране и определяне на тежестта на аортната инсуфициенция, ТТЕ и ТЕЕ са метод на избор. Ехографското изследване предоставя възможност за определяне на механизма, по който настъпва аортната инсуфициенция:

- Придърпване на платната в резултат на дилатация на аортния корен

- Пролапс на платно при ануларна дисекация или руптура на част от поддържащия апарат на платната

- Нарушена коаптация от пролабиращ флеп

- Асиметрично изместване на точката на коаптация на платната

- Предшестващо аортно клапно засягане

Наличието на перикарден излив при тип А АД е лош прогностичен белег и предполага настъпване на руптура на фалшивия лумен в перикарда. ЕхоКГ е най-добрият диагностичен метод за диагностициране на перикарден излив, оценка на количеството му и наличие на ехографски белези за тампонада.

Установяването на засягане на основни артериални клонове на аортата от дисекационния процес е от значение, тъй като обяснява част от симптомите или висцералните усложнения и позволява селекция на подходяща терапевтична стратегия.

Засягането на клоновете на аортата може да се предизвика по няколко основни механизма, разграничаването между които има важно терапевтично значение:

- Ангажиране на съда от дисекацията

- Облитерация от експанзия на фалшивия лумен

- Динамична обструкция остиума на съда от интималния флеп

Коронарните артерии се ангажират в 10-15% от случаите, като по-често е засегната дясната коронарна артерия. Обикновено в такъв случай ТТЕ показва наличие на сегментни нарушения в кинетиката, а чрез ТЕЕ лесно може да се установи дали коронарните артерии изхождат от истинския или от фалшивия лумен.

ТЕЕ не е метод на избор за оценка на ангажирането на мозъчните артерии. В тези случаи може да е от полза ТТЕ от супрастернална позиция, Доплерово изследване на каротидните артерии или СТ.

Засягане на truncus coeliacus се установява лесно с помощта на ТЕЕ, докато СТ осигурява много по-точна информация за засягането на реналните и илиачните артерии.

Възможности за грешки при ЕхоКГ оценка на АД

Най-честите причини за фалшиво отрицателна или фалшиво положителна диагноза на АД при ЕхоКГ са:

- Невъзможност за адекватно изобразяване на определени части от аортата

- Затруднения в диференцирането на флеп от артефакт

- Погрешна интерпретация на неаортна структура (innominate vein, azygos vein) като фалшив лумен

- Локализирана аортна дисекация или интрамурален хематом

Когато асцендентната аорта е дилатирана, в нея често могат да възникнат линеарни реверберации, имитиращи флеп (в около 50% от случаите). В резултат на опита, натрупан през последните години, демонстрирането единствено на интралуменен линеарен образ в асцендентната аорта не се приема като критерии за АД.

Артефактите в аортния корен са реверберации от предната стена на лявото предсърдие, а тези в средната една трета на асцендентната аорта са реверберации от задната стена на дясната пулмонална артерия.

При M-mode изследване може да се установи, че реверберацията се намира на двойно разстояние от отразяващата повърхност спрямо източника на реверберация и че движенията на артефакта повтарят огледално (или успоредно, но с двойно амплитуда) движенията на източника.

Травматична аортна увреда

Закритата травматична торакална аортна увреда обикновено е резултат от рязка промяна в ускорението при високоскоростен инцидент с моторно превозно средство или при падане от голяма височина.

Бързата децелерация води до торзия и възникване на сили на разкъсване в относително неподвижните участъци на аортата, като аортния корен или в близост до ligamentum arteriosum или диафрагмата.

В резултат на това, травматичната аортна увреда (ТАУ) се локализира в областта на аортния истмус в близо 90% от случаите. Смъртността е висока - над 80% на мястото на инцидента. Използва се следната класификация за ТАУ:

- Тип І - интимално разкъсване

- Тип ІІ - интрамурален хематом

- Тип ІІІ - псевдоаневризма

- Тип ІV - руптура

Образно средство на избор в тези случаи е СТ, която позволява едновременна оценка и на други органи (мозък, вътрешни органи, костни фрактури). При липса на възможност за СТ, може да се проведе ТЕЕ.

ТЕЕ е много удобен образен метод при съмнение за аортни усложнения след гръдна травма, защото процедурата е точна, бърза и може да се проведе до леглото на болния. При 5-25% от случаите, обаче, ТЕЕ е противопоказана, поради фрактура на шийните прешлени.

ТЕЕ също така е от голяма полза за изключване на ятрогенни усложнения след интраваскуларни процедури (най-често ангиопластика при коарктация, аортен клампаж, интра-аортна балонна контрапулсация).

Псевдоаневризмата възниква като следствие на травма или инфекция в резултат на лекаж на кръв през разкъсване или перфорация на аортната стена в задържана аневризмална кухина. За разлика от истинската аортна аневризма, при псевдоаневризмата има видима руптура на всички слоеве на аортната стена.

Доц. д-р Яна СИМОВА, д.

Национална кардиологична болница - София

Използвани източници:

1. EAE Textbook of echocardiography 2011

2. Erbel R., Aboyans V., Boileau C. et al. 2014 ESC Guidelines on the diagnosis and treatment of aortic diseases. Eur Heart J 2014;35:2873-2926 http://eurheartj.oxfordjournals.org/content/ehj/35/41/2873.full.pdf

3. Lang R., Badano L., Mor-Avi V. et al. Recommendations for cardiac chamber quantification by echocardiography in adults: An update from the American Society of Echocardiography and the European Association of Cardiovascular Imaging. European Heart Journal - Cardiovascular Imaging (2015) 16, 233-271 http://ehjcimaging.oxfordjournals.org/content/ejechocard/16/3/233.full.pdf

4. Position papers: Echocardioraphy in aortic disease: EAE recommendations for clinical practice. European Journal of Echocardiography (2010) 11, 645-658 www.escardio.org/static_file/Escardio/Subspecialty/EACVI/position-papers/EAE-recommendation-aortic-diseases.pdf

5. Hiratzka L., Bakris G., Beckman J. et al. 2010 ACCF/AHA/AATS/ACR/ASA/SCA/SCAI/SIR/STS/SVM Guidelines for the Diagnosis and Management of Patients With Thoracic Aortic Disease. Circulation. 2010; 121: e266-e369 http://circ.ahajournals.org/content/121/13/e266.full