Броят на надкамерните екстрасистоли предсказва риска за предсърдно мъждене



01/03/2014

Броят на надкамерните екстрасистоли (НКЕС) за един час предсказва риска за възникване на предсърдно мъждене (ПМ) през следващите 5 до 15 години, показаха резултатите от поданализ на проучването Cardiovascular Health Study, публикувани в списание Annals of Internal Medicine (1).

Съществуват доказателства, че НКЕС играят ключова роля в патогенезата на ПМ. Значението на този факт се повишава от това, че НКЕС са потенциално модифицируем рисков фактор.

Настоящото проучване е проспективно, с 1 260 участници без анамнеза за ПМ, включени в Cardiovascular Health Study между 1989 и 1990 година, за които са налични данни за изходния брой на НКЕС от проведен 24-часов амбулаторен Холтер ЕКГ анализ. Средната възраст в изследваната група е 71 години. Проследяването е 13 години и през този период 342 (27%) болни развиват ПМ.

Средният брой НКЕС на час при изходното изследване се оказва значително по-висок при пациентите с епизод на ПМ в сравнение с тези без епизод на ПМ по време на проследяването, съответно 5.3 НКЕС/час спрямо 1.8 НКЕС/час. Стойност на НКЕС >32 на час предсказва възникването на ПМ през следващите 15 години със специфичност над 90%.

Удвояването на броя на изходните НКЕС на час е свързано със значително повишение на риска за възникване на ПМ (съотношение на риска - HR 1.17, 95% доверителен интервал - CI 1.13-1.22, p<0.001), както и на смъртността (HR 1.06, 95% CI 1.03-1.09, p<0.001).

Дизайнът на проучването не позволява доказване на причинно-следствена връзка между НКЕС и възникване на ПМ. Но, както аблацията на определени НКЕС може да елиминира наличното ПМ така, вероятно, потискането или понижението на честотата на НКЕС би могло да предотврати евентуален бъдещ епизод на ПМ. Със сигурност, обаче, до доказването на подобна терапевтична възможност за първична профилактика са необходими допълнителни проучвания.

НКЕС са много често срещани - на практика при всеки човек може да се установи наличие на НКЕС. Традиционно НКЕС са разглеждани като доброкачествени/невинни, но установената в настоящото проучване силно изразена зависимост между броя на НКЕС и възникване на ПМ, поставя под съмнение това схващане.

Възниква въпросът: В условие на ограничени здравни ресурси не е ли по-добре да скринираме (неоходими са само палпация на пулса и ЕКГ за потвърждение) за налично ПМ популациите, които биха имали най-голяма полза от иницииране на терапия, вместо да се провежда Холтер ЕКГ изследване на неопределен брой лица с оглед определяне на потенциален бъдещ риск за възникване на ПМ?

Вероятно втората стратегия не би била финансово ефективна. Въпреки това познанията, с които ни обогатява описаното проучване, могат да намерят своето приложение - при пациентите, които провеждат 24-часово амбулаторно Холтер ЕКГ изследване по други причини, определянето на риска за възникване на ПМ може да наложи провеждане на по-чести проследяващи визити или да оправдае определена терапевтична намеса.

Използван източник:

1. Dewland T., Vittinghoff E., Mandyam M. et al. Atrial ectopy as a predictor of incident atrial fibrillation: A cohort study. Ann Intern Med 2013; 159:721-728 http://annals.org/article.aspx?articleid=1784287