Нови препоръки за поведение при асимптомен WPW синдром



01/09/2013

Първият по рода си консенсусен документ за поведение при асимптомни пациенти с преждевременното възбуждане на камерите тип Wolff-Parkinson-White (WPW)*, който ще е от полза за идентифициране на младите хора, показани за радиофреквентна катетърна аблация на абнормения проводен път, беше представен на научните сесии на американското Heart Rhythm Society (HRS) (1).

„Въпреки че вероятността млад човек без клинични прояви да получи животозастрашаваща аритмия е минимална, все пак тя не е равна на 0,” коментира водещият автор на консенсуса д-р Mitchell Cohen. ”В същото време, провеждането на катетърна аблация при всяко дете с регистриран образ на WPW на електрокардиографията (най-често се наблюдава скъсен PR-интервал и поява на делта вълна) също не е решение на проблема”.

Препоръките са насочени изключително към лекарите, занимаващи се с млади хора (на възраст до 21 години) със синдром на WPW. Честотата на това нарушение е 1-3 на 1000, като по-голямата част от тях (около 65%) са асимптомни.

Новите указания:

- Ако детето е достатъчно голямо, за да съдейства, е разумно провеждането на тест с натоварване с цел да се идентифицира персистираща преекситация. Когато при физиологично повишаване на сърдечната честота изчезва преекситацията на ЕКГ, то тогава рискът за внезапна сърдечна смърт, обусловена от допълнителните проводни пътища, е нисък

- При данни за персистираща или несигурна загуба на преекситацията на ЕКГ е удачно провеждането на трансезофагеални или интракардиални електрофизиологични изследвания

- Катетърната аблация на допълнителните проводни пътища влиза в съображение при млади хора със скъсен при преекситацията RR-интервал (shortest preexcited RR interval - SPERRI) 250 ms са с по-нисък риск за фатални аритмии и аблацията не е средство на избор

- При болните, определени като нискорискови, които впоследствие развиват симптоми като синкоп или сърцебиене, е оправдано провеждането на аблация

- Наличието на WPW в условията на структурни сърдечни заболявания увеличава риска както за предсърдна, така и атриовентрикуларна (AV) реципрочна тахикардия. В такива случаи може да е показана аблация

- Интервенционалната терапевтична процедура би могла да бъде средство на избор при асимптомни пациенти с WPW, които са с камерна дисфункция поради диссинхронизъм на контракциите

- Медикаментите, използвани на лечение на синдрома на дефицит на вниманието (аttention-deficit disorder - ADD), влизат в съображение при асимптомните хора с WPW.

Д-р Зорница ВАСИЛЕВА

* Wolff-Parkinson-White (WPW) е едно от няколко нарушения в проводната система на сърцето, които се означават като преекситационни синдроми. Синдромът се обуславя от наличието на абнормни допълнителни електрически проводни пътища, които свързват директно предсърдията и камерите и водят до по-ранно активиране на камерите поради заобикаляне на нормалния проводен път през атрио-вентрикуларния (AV) възел. Пътят през AV възел е най-бавния в електрическата проводна система на сърцето.

При наличие на подобна двойна проводна система между предсърдията и камерите възникването на преждевременна предсърдна или камерна контракция може да доведе до специфичен тип надкамерна тахикардия с реципрочно активиране на предсърдията и камерите, която се означава като атриовентрикуларна риентри тахикардия (това състояние се нарича синдром на WPW).

Честотата на WPW синдрома е между 0.1 и 0.3% в общата популация. Внезапната сърдечна смърт при хората с WPW възниква при около 0.6% от засегнатите. Причина за това най-често е възникване на предсърдно мъждене (наблюдава се с по-висока честота в популацията с WPW синдром), което, поради бързото камерно активиране едновременно по допълнителната връзка и през АV възела, може да дегенерира в камерно мъждене.

Синдромът е описан за първи път през 1930 година от Wolff, Parkinson и White при млади и здрави хора като „бедрен блок със скъсен PR-интервал” и склонност към пароксизмална тахикардия и/или предсърдно мъждене (Am Heart J 1930;6:685-704).

Използван източник:

1. Cohen M., Triedman J., Cannon B. et al. PACES/HRS expert consensus statement on the management of the asymptomatic young patient with a Wolff-Parkinson-White (WPW, ventricular preexcitation) electrocardiographic pattern. Hearth Rhythm, May 11, 2012 www.heartrhythmjournal.com