Показания за диагностична сърдечна катетеризация



01/06/2013

Решението за провеждане на диагностична сърдечна катетеризация се взима на базата на клиничната картина, наличието или липсата на остър коронарен синдром (ОКС), анамнезата за исхемична болест на сърцето (ИБС) или предшестваща реваскуларизация и вида на находката от проведените неинвазивни изследвания, според новите препоръки на дванадесетте водещите организации* на американските кардиоспециалисти, публикувани в списание Journal of the American College of Cardiology (1).

Ръководството разглежда 166 индикации (често срещани клинични сценарии), от които 102 са определени като подходящи за извършване на диагностична сърдечна катетеризация (селективна коронарна артериография - СКАГ, лява сърдечна катетеризация - ЛСК, лява вентрикулография - ЛВГ и дясна сърдечна катетеризация - ДСК).

Диагностична сърдечна катетеризация се препоръчва, когато очакваната допълнителна информация, в комбинация с клиничната оценка, надвишава в значителна степен неблагоприятните последици от процедурата за определена клинична индикация.

Индикациите за диагностична сърдечна катетеризация са оценени по точкова система (от 1 до 9), като сбор от:

- 7 до 9 точки означава, че изследването е подходящо (appropriate - A) и неговото провеждане се препоръчва

- 4 до 6 - индикациите са несигурни (uncertain - U); изследването би могло да се проведе при определени пациенти; означава също, че изследванията в тази област са недостатъчни за по-конкретно определяне на индикациите; обозначаването на определена индикация като несигурна не трябва да се използва като мотив за отказ на реимбурсация

- 1 до 3 - изследването не е подходящо (inappropriate - I) и не се препоръчва

Преди провеждането на диагностична сърдечна катетеризация, в най-честия клиничен сценарий, пациентите са провели тест с натоварване, според който се определя рискът за бъдещи сърдечносъдови усложнения**.

При наличие на гръдна болка трябва да бъде определен нейният характер (типична, атипична и неангинална гръдна болка)***, както и класът й според класификацията на Канадското кардиологично дружество****. Възрастта на болните, полът и характерът на гръдната болка определят вероятността за наличие на ИБС преди провеждането на диагностична СКАГ*****.

Друга предпоставка за определяне на индикациите за диагностична сърдечна катетеризация е изчислението на абсолютния 10-годишен риск на всеки пациент за развитие на сърдечносъдово заболяване (ССЗ)******.

Тъй като в САЩ най-често използваният метод за стрес ЕКГ тест с физическо натоварване е Тредмил тестът, в настоящото ръководство показанията за СКАГ са на базата на Duke Treadmill Score (DTS)*******.

При провеждане на диагностична СКАГ могат да се използват и някои допълнителни инвазивни диагностични техники. Измерването на фракционния резерв на кръвотока (FFR - fractional flow reserve) е инвазивен диагностичен метод за оценка на функционалното значение на определена коронарна стеноза.

Изчислява се от съотношението на средното артериално налягане дистално на стенозата и средното аортно налягане по време на максимална хиперемия.

FFR 0.80 е белег за нелимитираща кръвотока стеноза.

Интраваскуларното ултразвуково изследване (IVUS - intravascular ultrasound) е друг инвазивен диагностичен метод, който позволява анатомична оценка на стената на коронарната артерия и нейното засягане от атеросклеротичния процес.

Индикации

I. Оценка на ИБС - показания за СКАГ със или без ЛСК и ЛВГ

1. Подозиран или сигурен ОКС:

а) Кардиогенен шок при съмнение за ОКС - СКАГ се препоръчва (А9)

б) Остър миокарден инфаркт с елевация на ST сегмента (STEMI) или при съмнение за STEMI - СКАГ е индицирана (А9)

в) При нестабилна ангина пекторис (НАП) или остър миокарден инфаркт без елевация на ST сегмента (NSTEMI) или при съмнение за ОКС на фона на новопоявили се сегментни нарушения в кинетиката на лява камера (ЛК) или новодиагностицирани перфузионни дефекти в покой - във всички тези случаи СКАГ се препоръчва, като според оценения риск за исхемични усложнения препоръките са съответно А7 при нисък риск, А8 при средно висок риск и А9 при висок риск

2. При съмнение за ИБС без предшестващи неинвазивни образни стрес-тестове и без анамнеза за предшестваща перкутанна коронарна интервенция (PCI), аорто-коронарен байпас (CABG) или доказана коронарна стеноза >/=50% при ангиография:

a) Ако пациентите са асимптомни:

- при нисък и при средно висок общ риск за ИБС СКАГ не се препоръчва (индикации съответно I1 и I3)

- при висок общ риск за ИБС индикациите за СКАГ са несигурни (U4)

б) Ако болните са симптомни

- при нисък общ риск за ИБС СКАГ не се препоръчва (I3)

- при средно висок общ риск за ИБС индикациите за СКАГ са несигурни (U6)

- при висок общ риск за ИБС провеждане на СКАГ се препоръчва (А7)

3. При съмнение за ИБС и проведени неинвазивни образни стрес-тестове, но без анамнеза за предшестваща PCI, CABG или доказана коронарна стеноза >/=50% при ангиография:

а) След ЕКГ стрес тест:

- при нисък риск за усложнения според резултата от теста (например DTS >/=5) - при асимптомни пациенти изследването не се препоръчва (I1), а провеждането му при симптомни болни е с несигурни индикации (U4)

- при средно висок риск след провеждане на стрес ЕКГ теста (например DTS между 4 и -10) - индикациите за провеждането на СКАГ са несигурни както при асимптомни пациенти (U4), така и при симптомните случаи (U6)

- при висок риск за усложнения (например DTS </=-11) - налага се провеждането на СКАГ както при асимптомните случаи (А7), така и при симптомните (А8)

- при други високорискови находки от стрес ЕКГ теста (елевация на ST сегмента, спад на артериалното налягане при натоварване, камерна тахикардия, продължителен период на възстановяване на ST депресията) - провеждането на СКАГ е показано при асимптомните (А7) и при симптомните болни (А9)

б) След образни методи за оценка на миокардна исхемия (миокардна перфузионна сцинтиграфия, стрес ехокардиография, стрес позитронно-емисионна томография, стрес магнитно резонансно изследване):

- при нискорискова находка от теста (<5% исхемичен миокард или без индуциране на сегментни нарушения в кинетиката) - диагностична СКАГ не се препоръчва при асимптомни пациенти (I2), а при симптомните случаи индикациите са несигурни (U4)

- при средно висок риск (исхемичен миокард от 5 до 10% или индуциране на нарушения в кинетиката на повече от два сегмента) - при асимптомните пациенти индикациите за СКАГ са несигурни (U4), но при симптомните инвазивното изследване е показано (А7)

- при високорискова находка (>10% исхемичен миокард или сегменти нарушения в >2 сегмента - СКАГ е индицирана както при липсата (А7), така и при наличието на симптоматика (А8)

- при други високорискови находки (например стрес-индуцирана преходна ЛК дилатация или дисфункция) - провеждането на СКАГ е показано при асимптомните (А7) и при симптомните болни (А8)

- при противоречиви резултати (например нисък риск според резултата от теста, но персистираща симптоматика, съответстваща на еквивалент на стенокардия), провеждането на СКАГ е подходящо (А7)

- при противоречиви резултати (например нисък риск при образните методи, но висок риск от стрес ЕКГ теста или наличие на стрес-индуцирана типична стенокардия) - при асимптомните случаи индикациите са несигурни (U5), а при симптомните СКАГ е индицирана (А7)

- при неинтерпретируема находка (например затруднение в разграничаването между перфузионен дефект или артефакт) - при липса на симптоми показанията за СКАГ са несигурни (U5), но при наличие на такива изследването е подходящо (А7)

- при фиксиран перфузионен дефект или персистиращо нарушение в сегментната кинетика, съответстващи на преживян миокарден инфаркт - MI без индукция на значителна исхемия (<5% исхемичен миокард) - индикациите за СКАГ са несигурни независимо от липсата (U4) или наличието на симптоматика (U6)

- при наличие на изходна ЛК дисфункция (фракция на изтласкване - ФИ </=40%) и данни за витален миокард в дисфункционалните сегменти - СКАГ трябва да се проведе както при асимптомните (А7), така и при симптомните пациенти (А8)

в) Според резултата от проведената ЕхоКГ:

- при новоустановена ЛК систолна дисфункция (ФИ </=40%) с неизвестна етиология - при асимптомните случаи индикациите за СКАГ са несигурни (U6), но при симптомните изследването е показано (А8)

- при новодиагностицирана ЛК систолна дисфункция (ФИ между 41 и 49%) с неизвестна етиология - при липса на симптоматика показанията за СКАГ са несигурни (U5), а при наличие на такава СКАГ е индицирана (А8)

- при новоустановено сегментно нарушение в кинетиката с неизвестна етиология, но със запазена систолна функция - когато болните нямат симптоми индикациите за инвазивно изследване са несигурни (U5), а при наличие на оплаквания СКАГ се провежда (А7)

- при съмнение за значимо исхемично усложнение, свързано с ИБС (например исхемична митрална инсуфициенция или междукамерен дефект), провеждането на диагностична катетеризация е наложително (А9)

г) след изследване на коронарен калциев сбор - индикациите са само за асимптомни пациенти, тъй като това е популацията, в която изследването е показано:

- провеждане на СКАГ не се препоръчва, независимо от получените резултати за Agatston score: 400 (I3)

д) след компютърно-томографска коронарна артериография

- при наличие на стеноза <50%, без значимо засягане на ствола на лявата коронарна артерия (left main artery - LM) - СКАГ не се препоръчва при асимптомните болни (I1), а при симптомните индикациите са несигурни (U4)

- при установяване на стеноза >/=50%, без значимо засягане на LM - в асимптомните случаи индикациите са несигурни (U4), при наличие на симптоматика СКАГ се препоръчва (А7)

- при засягане на LM >/=50% се провежда СКАГ (А8)

- при стеноза >/=50% в повече от една коронарна територия - за асимптомни пациенти индикациите за СКАГ са несигурни (U5), а при симптомните изследването е показано (А7)

- наличие на стенози с неясна тежест, вероятно обструктивни, но без значимо засягане на LM - в асимптомните случаи показанията за провеждане на СКАГ са несигурни (U4), при симптомните СКАГ е показана (А7)

- при наличие на стенози с неясна тежест, вероятно обструктивни и данни за значимо засягане на LM - СКАГ се провежда независимо от липсата (А7) или наличието на симптоматика (А8)

- наличие на стенози <50% на фона на широко разпространени частично калцирани или некалцирани плаки - при липса на симптоматика СКАГ не се препоръчва (I3), при наличие на такава индикациите са несигурни (U5)

e) след магнитно резонансно изобразяване (MRI) -установяването на зона на късно контрастиране с gadolinium с неизвестна етиология не е показание за провеждането на СКАГ при липса на симптоматика (I3)

4. Допълнителни инвазивни диагностични процедури при пациенти, които провеждат диагностична СКАГ:

а) FFR за оценка на тежестта на стенозата:

- при гранична стеноза на LM провеждането на FFR е индицирано, независимо от резултата от предишни диагностични тестове (А7)

- при необструктивна коронарна болест (стеноза <50%) без засягане на LM: ако находката е неочаквана или няма предишни неинвазивни тестове, FFR не е индицирано (I3); при липса на индуцируема миокардна исхемия от предшестващи неинвазивни тестове FFR отново не се препоръчва (I2); при данни за индуцируема миокардна исхемия, съвпадаща като зона с ангиографската находка, показанията за FFR са несигурни (U5)

- при гранични по степен коронарни стенози (50 до 69%) без засягане на LM: FFR се препоръчва както при данни от предишни неинвазивни тестове за индуцируема миокардна исхемия, така и ако липсват такива тестове (А7); при липса на индуцируема миокардна исхемия индикациите за FFR са несигурни (U6)

- при ангиографски значими коронарни стенози >/=70% без засягане на LM - когато няма проведени неинвазивни тестове или когато тези тестове показват липса на индуцируема миокардна исхемия изследването на FFR е показано (А7); при данни от неинвазивните тестове за наличие на индуцируема миокардна исхемия измерване на FFR не е необходимо (I3)

б) IVUS за оценка на тежестта на стенозата:

- при гранична стеноза на LM провеждането на IVUS е индицирано, независимо от резултата от предишни диагностични тестове (А7)

- при необструктивна коронарна болест (стеноза <50%) без засягане на LM: ако находката е неочаквана или няма предишни неинвазивни тестове, както и при липса на индуцируема миокардна исхемия от тези тестове IVUS не е индицирано (I3); при данни за индуцируема миокардна исхемия, съвпадаща като зона с ангиографската находка, показанията за IVUS са несигурни (U6)

- при гранични по степен коронарни стенози (50 до 69%) без засягане на LM индикациите за IVUS са несигурни, независимо от резултатите от предшестващи неинвазивни диагности тестове (U5)

- при ангиографски значими коронарни стенози >/=70% без засягане на LM - когато няма проведени неинвазивни тестове или когато тези тестове показват липса на индуцируема миокардна исхемия показанията за провеждане на IVUS са несигурни (U4 и U5, съответно); при данни от неинвазивните тестове за наличие на индуцируема миокардна исхемия IVUS не е необходим (I3)

в) IVUS за оценка на морфологията на лезията и стената на съда:

- При коронарни лезии или структури, които трудно се характеризират ангиографски (например аневризма, степен на разпространение на калцификацията, фрактура на стент, апозиция на стент, степен на експандиране на стента, дисекация), или за коректно измерване на съда преди стентиране провеждането на IVUS е показано (А8)

5. Пациенти с известна обструктивна коронарна артериална болест (например предшестващ MI, състояние след PCI, CABG или установена обструктивна коронарна болест при предишна СКАГ):

а) При избрана консервативна (медикаментозна) терапия:

- при нискорискова находка от неинвазивните тестове - при асимптомните пациенти или тези с контролирани или непроменящи се симптоми, или находка от тестовете СКАГ не се препоръчва (I2), докато при лимитиращи симптоми или влошаваща се симптоматика, или находка от неинвазивните тестове индикациите за СКАГ са несигурни (U6)

- при умерено висок риск от неинвазивните тестове - при асимптомните пациенти или тези с контролирани или непроменящи се симптоми или находка от тестовете индикациите за СКАГ са несигурни (U4), докато при лимитиращи симптоми или влошаваща се симптоматика, или находка от неинвазивните тестове СКАГ е показана (А7)

- при висок риск от неинвазивните тестове - СКАГ се препоръчва както при стабилните болни (А7), така и при тези с лимитиращи симптоми или променяща се клинична картина (А9)

б) След реваскуларизация (PCI или CABG):

- при липса на симптоми или стабилна симптоматика СКАГ не се препоръчва (I1)

- при нисък риск от неинвазивните тестове на фона на влошаващи се или лимитиращи симптоми индикациите за СКАГ са несигурни (U6)

- при умерено висок риск от неинвазивните тестове и влошаващи се или лимитиращи симптоми провеждането на СКАГ е уместно (А7)

- при висок риск от неинвазивните тестове и влошаващи се или лимитиращи симптоми се препоръчва провеждане на СКАГ (А8)

в) След реваскуларизация (PCI) при асимптомни пациенти с предшестваща PCI на непротектиран LM индикациите за СКАГ са несигурни (U5)

6. Пациенти с аритмия:

а) При неясна етиология:

- след ресусцитация при сърдечен арест провеждането на СКАГ е наложително (А8)

- при камерно мъждене или продължителна камерна тахикардия СКАГ е показана (А8)

- при непродължителна камерна тахикардия на фона на запазена ЛК систолна функция индикациите за СКАГ са несигурни (U5)

б) При липса на предшестваща неинвазивна оценка за миокардна исхемия и нормална ЛК систолна функция:

- при болни със синкоп и нисък сърдечносъдов риск СКАГ не е показана (I2), докато при средно висок и висок сърдечносъдов риск индикациите за СКАГ са несигурни (U4 и U6, съответно)

- при новопоявило се предсърдно мъждене или трептене - ако пациентът е с нисък или умерено висок сърдечносъдов риск СКАГ не се препоръчва (І2 и І3, съответно), ако рискът е висок индикациите за СКАГ са несигурни (U5)

- при атриовентрикуларен (АV) блок втора степен втори тип или трета степен, или при симптомна брадиаритмия - на фона на нисък и умерено висок сърдечносъдов риск СКАГ не се препоръчва (І2 и І3, съответно), а при висок риск индикациите са несигурни (U5)

- при новодиагностициран ЛББ индикациите за СКАГ са несигурни при нисък (U4), средно висок (U5) и висок (U6) сърдечносъдов риск

7. Предоперативна коронарна оценка при несърдечна хирургия и стабилен пациент:

а) Ако хирургията е нискорискова СКАГ не се препоръчва (І2)

б) При функционален капацитет >/=4 Mets (метаболитни еквиваленти) и липса на симптоматика провеждане на СКАГ не се налага (І2)

в) Преди извършване на органна трансплантация индикациите за СКАГ са несигурни (U5)

г) При функционален капацитет 152 mсmol/l):

- при липса на рискови фактори СКАГ не се препоръчва както преди хирургия със средно висок риск (І2), така и преди съдова хирургия (І3)

- при наличие на един до два рискови фактора - преди хирургия със средно висок риск не е наложително провеждането на СКАГ (І3), а преди съдова хирургия индикациите са несигурни (U4)

- при >/=3 рискови фактора - индикациите за СКАГ са несигурни както преди хирургия със средно висок риск (U4), така и преди съдова хирургия (U6)

II. Клапни заболявания - индикации за ДСК и ЛСК или самостоятелна ДСК със или без ЛВГ и СКАГ

1. За преоперативна оценка преди клапна хирургия инвазивно изследване е индицирано (А7)

2. При пулмонална хипертония, която не съответства на тежестта на клапното заболяване се препоръчва провеждане на инвазивна оценка (А8)

3. При ЛК дисфункция, която не съответства на тежестта на клапното заболяване инвазивно изследване е показано (А8)

4. При хронично засягане на нативни или протезни клапи без изява на симптоматика:

а) При лекостепенна или умерена митрална стеноза инвазивно изследване не се препоръчва (І2)

б) При тежка митрална стеноза индикациите за диагностична сърдечна катетеризация са несигурни (U6)

в) При лекостепенна или умерена митрална инсуфициенция диагностична сърдечна катетеризация не се препоръчва (І2)

г) При високостепенна митрална инсуфициенция индикациите за инвазивно изследване са несигурни (U5)

д) При лекостепенна или умерена аортна стеноза не се налага провеждане на диагностична сърдечна катетеризация (І2)

е) При високостепенна аортна стеноза индикациите за инвазивно изследване са несигурни (U4)

ж) При лекостепенна или умерена аортна инсуфициенция диагностична сърдечна катетеризация не се препоръчва (І2)

з) При високостепенна аортна инсуфициенция индикациите за провеждане на инвазивно изследване са несигурни (U5)

5. При хронично засягане на нативни или протезни клапи без изява на симптоматика, свързана с клапното заболяване:

а) Когато данните от неинвазивните изследвания съвпадат с клиничната оценка, диагностична сърдечна катетеризация не е показана за лекостепенни, умерени и високостепенни митрална стенози и инсуфициенция и аортна стеноза и инсуфициенция (I2 и I3 за отделните подиндикации)

б) Когато резултатите от неинвазивните изследвания и клиничното впечатление за степента на клапно засягане се разминават, диагностична сърдечна катетеризация се препоръчва за лекостепенни, умерени и високостепенни митрална стеноза и инсуфициенция и аортна стеноза и инсуфициенция (А7 и А8 за отделните подиндикации)

6. При остра умерена или високостепенна аортна или митрална инсуфициенция индикациите за инвазивно изследване са несигурни, когато данните от неинвазивните изследвания съвпадат с клиничната картина (U4), а когато е налице разминаване - диагностичната сърдечна катетеризация е показана (А8)

III. Перикардни заболявания

1. При съмнение за перикардна тампонада се препоръчва диагностична сърдечна катетеризация (А8)

2. За диференциална диагноза между констриктивен перикардит и рестриктивна кардиомиопатия, при неясна клинична картина, се препоръчва провеждането на диагностична сърдечна катетеризация (А8)

IV. Кардиомиопатии (КМП)

1. При установена или при съмнение за КМП със или без прояви на СН инвазивно изследване е показано (А7)

2. При известна КМП и наличие на промяна в клиничното състояние или за ръководене на терапия провеждането на диагностична сърдечна катетеризация е подходящо (А7)

3. При съмнение за аритмогенна деснокамерна дисплазия, за оценка на деснокамерната морфология, индикациите за провеждане на диагностична сърдечна катетеризация са несигурни (U5)

V. Оценка на интракардиален шънт - при установен или при съмнение за интракардиален шънт с неуточнена анатомия или фракция на шънта провеждането на инвазивно изследване е индицирано (А8)

VI. Пулмонална хипертония (ПХ) - индикации за провеждане на ДСК:

1. При съмнение за пулмонална артериална хипертония и противоречиви данни или гранични стойности за оцененото систолно налягане в дясна камера при ЕхоКГ се препоръчва провеждане на ДСК (А7)

2. При съмнение за ПХ и данни от ЕхоКГ за повишено систолно налягане в дясна камера ДСК е показана (А7)

3. При наличие на ПХ в покой ДСК се препоръчва за оценка на отговора на пулмонални вазодилататори (А8)

4. При наличие на ПХ в покой ДСК е показана за оценка на отговора след иницииране на терапия (А7)

5. При пациенти след сърдечна трансплантация ДСК за оценка на наличието на ПХ със или без провеждане на ендомиокардна биопсия е индицирана (А7)

6. При неопределено вътресъдово обемно състояние с неясна етиология след първоначална оценка провеждането на инвазивно изследване е уместно (А7)

* Препоръките са на:

ACCF - American College of Cardiology Foundation Appropriate Use Criteria Task Force (Работна група на Фондацията за подходящите критерии на Американската колегия по кардиология)

SCAI - Society for Cardiovascular Angiography and Interventions (Дружество по сърдечносъдова ангиография и интервенции)

AATS - American Association of Thoracic Surgery (Американска асоциация по гръдна хирургия)

AHA - American Heart Association (Американска съдечна асоциация)

ASE - American Society of Echocardiography (Американско дружество по ехокардиография)

ASNC - American Society of Nuclear Cardiology (Американско дружество по нуклеарна кардиология)

HFSA - Heart Failure Society of America (Американско дружество по сърдечна недостатъчност)

HRS - Heart Rhythm Society (Дружество по ритмология)

SCCM - Society of Critical Care Medicine (Дружество по спешна медицина)

SCCT - Society of Cardiovascular Computed Tomography (Дружество по сърдечносъдова компютърна томография)

SCMR - Society for Cardiovascular Magnetic Resonance (Дружество по сърдечносъдов магнитен резонанс)

STS - Society of Thoracic Surgeons (Дружество на гръдните хирурзи)

** Стратификация на риска след провеждане на стрес тест с физическо натоварване:

- Нисък риск - сърдечносъдова смъртност <1% годишно

- Средно висок риск - сърдечносъдова смъртност между 1 и 3% годишно

- Висок риск - сърдечносъдова смъртност >3% годишно

*** Клинична класификация на гръдната болка:

- Типична стенокардия - съчетава: 1) ретростернална болка или дискомфорт, която 2) се провокира от физическо натоварване или емоционално напрежение и 3) се облекчава при покой или от нитро-препарати

- Атипична стенокардия - гръдна болка или дискомфорт, при които липсва една от посочените по-горе характеристики за типична стенокардия

- Неангинозна гръдна болка - гръдна болка или дискомфорт, които изпълняват само една от посочените по-горе характеристики за типична стенокардия

**** Степенуване на стенокардията според класификацията на Канадското кардиологично дружество:

- Клас I - обичайната физическа активност, като ходене и качване на стълби, не предизвиква стенокардия. Ангина пекторис се появява при усърдна, бърза или продължителна физическа активност

- Клас II - леко ограничение на нормалната активност; стенокардия се появява при ходене по равно по протежение на повече от две пресечки (около 200 m) или изкачване на повече от един етаж с нормално темпо и при стандартни условия

- Клас III - изразено ограничение на обичайната физическа активност; стенокардия възниква при ходене по равно по протежение на една до две пресечки или изкачване на един етаж с нормално темпо и при стандартни условия

- Клас IV - невъзможност за извършване на каквато и да е физическа активност без гръден дискомфорт; стенокардия може да възникне и в покой

***** Вероятност за наличие на ИБС преди провеждане на даден диагностичен тест - определя се на базата на възрастта, пола и характера на гръдната болка:

- Ниска вероятност: <10% вероятност преди теста за наличие на ИБС

- Средно висока вероятност: между 10 и 90% вероятност преди теста за наличие на ИБС

- Висока вероятност: >90% вероятност преди теста за наличие на ИБС

****** Абсолютен 10-годишен риск за развитие на ССЗ при асимптомни пациенти:

- Нисък сърдечносъдов риск - 10-годишен риск <10%

- Средно висок сърдечносъдов риск - 10-годишен риск между 10 и 20%; при жените и по-младите мъже тази рискова група е по-широка (между 6 и 20%)

- Висок сърдечносъдов риск - при наличие на захарен диабет при пациенти на възраст >/=40 години, периферна артериална болест или други рискови еквиваленти на коронарно засягане или определен 10-годишен риск >20%

******* Duke Treadmill Score - изчислява се по формулата: време на натоварване в минути - (5 х девиацията на ST сегмента) - (4 х ангина при натоварване)

При 0 = липса на ангина, 1 = нелимитираща ангина, 2 = лимитираща натоварването ангина:

- нисък риск - DTS >/=5

- средно висок риск - DTS между -10 и +4

- висок риск - DTS </=-11

Използван източник:

1. Patel M., Bailey S., Bonow R. et al. ACCF/SCAI/AATS/AHA/ASE/ASNC/HFSA/HRS/SCCM/SCCT/SCMR/STS 2012 Appropriate Use Criteria for Diagnostic Catheterization. J Am Coll Cardiol, 2012; 59:1995-2027 http://content.onlinejacc.org/cgi/content/full/j.jacc.2012.03.003