Ангиография с помощта на въглероден двуокис



01/06/2013

Използването на въглероден двуокис (СО2), вместо стандартно йодно контрастно вещество при ендоваскуларно лечение на аневризми на аортата, е технически възможно и безопасно, ускорява процедурата и е щадящо по отношение на бъбречната функция, показаха резултатите от проспективно проучване, публикувани в списание Journal of Vascular Surgery (1).

Използването на СО2 за диагностични цели датира още от 50-те години на миналия век - тогава с помощта на СО2 е диагностициран перикарден излив, изобразен между напълненото с газ дясно предсърдие и съседния бял дроб.

През 1982 година за първи път е проведена дигитална субтракционна артериография с помощта на СО2 и оттогава методът ефективно се използва при различни ангиографски процедури.

Предимствата на СО2 като контрастно средство включват:

- Ниска цена

- Широка достъпност

- Висока разтворимост в кръвта и бързо елиминиране през белите дробове

- Липса на нефротоксичност, което го прави подходящ за оценка на пациенти с бъбречна недостатъчност

- Не предизвиква алергични реакции

- Характеризира се с нисък вискозитет, което позволява използването на по-малки ангиографски катетри и по-добро изпълване на значително стенотични съдове

В настоящето проучване изобразяването по време на ендоваскуларно лечение на аортни аневризми е проведено при 114 пациенти чрез използване на СО2 и тази група е сравнена с контролна група от 22 болни, при които процедурата е извършена със стандартно йодно контрастно вещество.

В групата с СО2 всички процедури са завършили с технически успех. При 42 от случаите, по преценка на оператора, е използван и стандартен контраст (средно 37 ml на интервенция) с оглед визуализиране на ренални артерии или техни клонове, недостатъчно добре изобразени само с СО2, и за потвърждаване на наличието на endoleakage (изтичане/пропускане на кръв), установен при ангиографията с СО2.

В края на процедурата, при която е проведена ангиография с СО2, са установени 20 случая на endoleakage, без допълнително увеличаване на броя на случаите с това усложнение при повтаряне на впръскванията със стандартен контраст.

При компютърно томографското проследяване на 1, 6 и 12 месец ендографтовете показват добро позициониране, проходими ренални и хипогастрални артерии и без разлика в установяването на пропускане на кръв в зависимост от използвания контраст.

Оперативното време, флуороскопското време и количеството използван йоден контраст са значително по-ниски в СО2 групата в сравнение със стандартната техника.

Средната предоперативна стойност на изчислената скорост на гломерулна филтрация (eGFR) е 65 ml/min, като нормални стойности (>/=90 ml/min) са отчетени при 16 от пациентите, леко понижени (60-89 ml/min) - при 52 болни, умерено и високостепенно понижение (15-59 ml/min) е установено при 44 от участниците, а двама са на хемодиализа.

Един от най-съществените резултати в това проучване е, че при пациенти с умерено или изразено понижение на eGFR провеждането на ендоваскуларно лечение на аневризми на аортата с помощта на СО2 е свързано с 12.7% по-малко намаление на този показател за степента на бъбречната функция в сравнение с използването на йодни контрастни вещества (р=0.004).

Авторите на проучването подчертават, че бъбречната недостатъчност като усложнение на ендоваскуларното лечение на аневризми на аортата допринася значимо за постоперативната заболеваемост и смъртност.

Една от причините за развитието на перипроцедурна бъбречна недостатъчност, е използването на йодни контрастни вещества, а това от друга страна представлява фактор, който може да бъде напълно избегнат.

В настоящото проучване използването на СО2 като контрастно вещество осигурява пълния обем от информация, получавана при приложение на стандартен контраст, без да има данни за бъбречна токсичност и при много ниска цена. Към момента, обаче, много малко от съдовите хирурзи са запознати и прилагат тази техника.

Използван източник:

1. Criado E., Upchurch G., Young K. et al. Endovascular aortic aneurysm repair with carbon dioxide-guided angiography in patients with renal insufficiency. J Vasc Surg 2012 www.jvascsurg.org/article/S0741-5214(11)02978-8/abstract