Резултати от CIBIS-II: Bisoprolol при сърдечна недостатъчност и бъбречно увреждане



01/10/2010
Наличието на бъбречно увреждане при пациентите със сърдечна недостатъчност не трябва да е причина за намалено приложение на bisoprolol, показа анализ на резултатите от проучването CIBIS-II, публикувани в списание European Journal of Heart Failure (1). Благоприятните ефекти на bisoprolol, водещи до понижаване на смъртността и на хоспитализацията поради влошаване на сърдечната недостатъчност (СН), не се влияят от изходното ниво на бъбречна функция. Информацията за ефективността на бета-адренергичната блокада при пациенти със сърдечна недостатъчност и придружаващо бъбречно нарушение е оскъдна, което води до недостатъчно прилагане на бета-блокерите при тази популация болни. В анализа са включени данните на 2622 пациенти със СН, функционален клас III-IV по NYHА, фракция на изтласкване на лявата камера </=35% и ниво на серумен креатинин <300 mcmol/l. Болните са участници в проучването CIBIS-II (Cardiac Insufficiency Bisoprolol Study II). С помощта на формулата на Cockcroft–Gault е изчислена скоростта на бъбречна филтрация (GFR), като в зависимост от стойностите на този показател за оценка на бъбречната функция, пациентите са разделени в четири подгрупи - eGFR 75 ml/min/1.73m2. Чрез използване на Cox пропорционален регресионен анализ е изключено влиянието на други променливи величини (възраст, женски пол, диабет, исхемични съдови нарушения), тъй като те се срещат по-често при случаите с намалена GFR. Лечението с bisoprolol е имало сходен благоприятен ефект за понижаване както на смъртността от всички причини, така и на смъртността или хоспитализациите поради СН при болните с намалена GFR. Преустановяването на лечението с bisoprolol е било най-често при пациентите с GFR<45 ml/min/1.73m2. Парадоксално на това поведение, „абсолютната полза от терапията с bisoprolol е била най-голяма при пациентите със СН и хронично бъбречно заболяване в сравнение с тези без бъбречно увреждане”, е основният извод от проучването. Клинични проучвания като CIBIS-II, COPERNICUS и MERIT-HF предоставиха убедителни данни за ползите от лечението с бета-блокери при пациенти със СН. В резултат на това, bisoprolol, carvedilol и metoprolol succinate с удължено освобождаване са единствените три представителя на този клас медикаменти, които са показани за лечение на всички пациенти с хронична СН, с изключение на случаите със сериозни контраиндикации (2). Bisoprolol е първият високоселективен бета1-блокер, който доказа, че подобрява преживяемостта при болни с хронична СН. Резултатите от CIBIS-II посочиха, че bisoprolol намалява смъртността от всякакви причини и внезапната смърт в сравнение с плацебо (съответно 11.8% спрямо 17.3%; p< 0.0001 и 3.6% спрямо 6.3%, p<0.002), независимо от възрастта, функционалния клас по NYHA и наличието на съпътстващи заболявания. Поради значимото намаляване на смъртността при лекуваните с бета-блокера пациенти, проучването бе преустановено предсрочно (3). При пациенти с умерена по тежест застойна СН, дължаща се на систолна дисфункция, лечението с bisoprolol за период от четири месеца подобрява значимо функцията на дясната камера (RV) паралелно с благоприятното повлияване на функцията на лявата камера (LV) (4). Сърдечната недостатъчност е: (1) едематозно състояние, дължащо се на нарушения в бъбречната хемодинамика и ескреторния капацитет, които водят до ретенция на натрий и вода; (2) хемодинамично нарушение, характеризиращо се с периферна вазоконстрикция и намален сърдечен дебит; (3) неврохормонално нарушение, причинено от активиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата и адренергичната системи; (4) възпалителен синдром, свързан с повишени нива на про-инфламаторни цитокини както локално, така и в кръвообращението; (5) заболяване на миокарда (кардиомиопатия), което от своя страна води до патологично камерно ремоделиране. Лечението на установената систолна хронична сърдечна недостатъчност налага използването на медикаменти, които блокират ренин-ангиотензин-алдостероновата и адренергичната нервна система. Целта на тази терапия е да предотврати нежеланото ремоделиране, да намали симптомите и да удължи живота на пациентите (5). Бета-блокерите като bisoprolol (Bisogamma®, Wоrwag) са основна част от терапията на систолната сърдечна недостатъчност, тъй като намаляват неблагоприятните сърдечни ефекти на хронично активираната симпатикусова нервна система и обусловените от това процеси на фиброза, некроза, апоптоза и поява на ритъмна патология. Използвани източници: 1. Castagno D. Jhund P, McMurray J. Eur J Heart Fail 2010, 12 (6): 607-616 http://eurjhf.oxfordjournals.org 2. Metra M, Nodari S., Bordonali T. et al. Bisoprolol in the treatment of chronic heart failure: from pathophysiology to clinical pharmacology and trial results.Ther Clin Risk Manag 2007;3(4):569-578 3. Groote Р., Ennezat Р, Frеderic Mouquet F. Bisoprolol in the treatment of chronic heart failure www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2374926 4. Beck-da-Silva L., de Bold A. et al. Effect of bisoprolol on right ventricular function and brain natriuretic peptide in patients with heart failure. http://www.medscape.com/viewarticle/480596 5. Krum H., Abraham W. Heart failure. Lancet 2009; 373: 41-55 www.thelancet.com