Етиология на хипертриглицеридемията



01/10/2010
Фамилната комбинирана хипертриглицеридемия и фамилната дисбеталипопротеинемия са директно свързани с повишен риск за коронарна артериална болест (КАБ) Дефиницията за хипертриглицеридемия се промени през последното десетилетие в резултат на натрупаните знания за ролята на повишените триглицериди и атерогенните липопротеини за развитието на коронарна артериална болест и други атеросклеротични заболявания. Както е посочено на таблицата, стойности на триглицеридите >1.7 mmol/l се считат за анормални. Повишението на триглицеридите може да се дължи на наследствени заболявания, болести, неблагоприятни странични ефекти на някои медикаменти или на комбинация от няколко фактора. Най-новата класификация на състоянието е базирана на стандартите на Adult Treatment Panel III (ATP III), които диференцират както степента на хипертриглицеридемия, така и етиологичните причини (1, 2). От генетичните причини, фамилната комбинирана хипертриглицеридемия и фамилната дисбеталипопротеинемия са директно свързани с повишен риск за коронарна артериална болест (КАБ). Пациентите с фамилна хипертриглицеридемия (една част от които са и с инсулинова резистентност) имат малко по-нисък риск за КАБ, в сравнение с тези с фамилна комбинирана хиперлипидемия или фамилна дисбеталипопротеинемия. Хората с много високи триглицериди в резултат на дефицит на липопротеин липаза или аполипопротеин СII не са с висок риск за КАБ, но техните нива на триглицериди трябва да се контролират за превенция на панкреатит. Най-честата етиологична причина за повишени триглицериди са затлъстяването и заседналият начин на живот. Тъй като хипертриглицеридемията е компонент на метаболитния синдром, наличието на високи триглицериди налага търсенето на други съпътстващи рискови фактори като артериална хипертония, нарушение в глюкозния метаболизъм (включително диабет), абдоминално затлъстяване и ниски нива на HDL. Наложителна е промяна в диетата, която да изключи висок прием на въглехидрати и алкохол, а клиницистите трябва да обмислят възможността за наличие на подлежащ нефротичен синдром, хронично бъбречно заболяване, синдром на Cushing или хипотироидизъм. Трябва да бъде извършена преоценка на медикаментозната терапия, като лекарствените средства, които могат да повишат нивата на триглицеридите се заменят с подходящи аналози. Използвани източници: 1. National Cholesterol Education Program. Third Report of the National Cholesterol Education Program (NCEP) Expert Panel on Detection, Evaluation, and Treatment of High Blood Cholesterol in Adults (Adult Treatment Panel III): Final Report. Circulation. 2002; 106: 3143-3421 http://circ.ahajournals.org 2. Dunbar R. et Rader D. Demystifying triglycerides: a practical approach for the clinician. Cleve Clin J Med 2005; 72: 661-680 www.ccjm.org